Мъже срещу жени в България - има ли конфликт

[Блясък]

То не е за завиждане, ама колкото и да си говорим - техните задължения са в пъти по-малко от тези на жената. Дали е въпрос на възпитание, не знам, но в България повечето мъже смятат, че трябва само да изкарват прехраната. Много много не се ангажират с домакинската работа.

[Дороти]

Не им завиждам. Смятам, че и на тях не им е лесно, просто по един по-различен начин, това е. Те не са виновни, че са се родили мъже, или ние - жени. При тях пък е кофти очакването да поемат финансовото бреме в семейството. Аз не съм съгласна, че само те трябва да отговарят за това, но все още битува такова мнение.

[Алиса_В]

Абе, не ги делим, ама забелязвам, че вече сме се диференцирали кой какво да върши. Не че е проблем, пак сме се стиковали. А и двамата се включваме, което е най-важното.

[Good girl]

Не ги делим. Не че и двамата сме много работливи, но и полагаме усилия да не прецакваме другия. Ако някой не свърши нещо, другият не му трие сол на главата.

[rabotnata pchela]

Едно време е било така, в наши дни няма мъжки и женски задължения. У дома главно мъжът ми се грижи за дома ни в последно време, защото буквално нямам кога. Той мие чиниите, пере, остава да се избърше праха ид а се измие, което честно да си признаем, правим веднъж седмично. Готвенето е изцяло моя грижа, защото наистина не го бива в това, макар че яйца и пържени картофи прави чудесни.

[Lollipop]

Не ги делим по пол, гледам така да завъртя нещата, че всичко да го свърши моя мъж

[delchev]

Разбира се, че мъжете са по-романтичният пол. Жените обикновено въздишат по романтиката, но както правилно е отбелязано, ние сме изпълнителите. Необходимостта да отговаряме на очакванията ни е направила не само по-изобретателни, но и по-чувствителни на тази тема. Не мислите ли?

[iriny]

Естествено, че жените сме по-умни! Я не ми говорете за велики готвачи, математици, философи и т.н. Само си отговорете на въпроса кого слушат гореупоменатите гении, когато се приберат вкъщи?

[marchinko73]

Хайде да ви предложа дискусия по една твърде често обсъждана, но винаги актуална тема. Изразът „по-добре сама, отколкото зле придружена“ е станал девиз за много самотни (те предпочитат определението „самостоятелни“) жени. Обяснението е просто: Всички мъже до момента в живота им са тъпанари, невежи, простаци, които ги излагат, ограничават социалните им контакти, отнемат личното им пространство и ги карат да са домакини вкъщи. Извод: Животът си е техен и ще си го живеят, без занапред да се съобразяват с подобни индивиди, докато най-сетне не се появи подходящият кандидат... ако се появи изобщо. И още нещо много важно – убедени са в собствената си ценност, интелигентност и уникалност, като съответно търсят в бъдещия партньор ниво, подхождащо на тяхното.
До тук – добре. Няма лошо. Хайде да погледнем нещата от другата страна: Дали този израз важи и за самотните (или може би „самостоятелни“) мъже? Дали те са същите тези смотаняци, нещастници и неудачници, от които „самостоятелните“ жени са се отървали или са също толкова ценни, интелигентни и стойностни хора, които предпочитат да живеят собствения си живот, отказвайки да правят компромиси само и само да не са сами?

[MaxiMillion]

Колега, това са дамски лайфстайл клишета - изтъркани. Ако не ставаш за компания, не го търси в другия. Ако постоянно попадаш на идиоти/идиотки, проблемът е в теб, не в другите. Те просто си търсят среда за развитие, а ти си достатъчно наивен, за да им я дадеш.