lyuta_chushka95 написа:Това, драги, се отнася за всеки, който цени себе си и иска човекът до него да го уважава. Според мен не е случайно, че този израз се използва от жени, защото вие мъжете най-често се смятате за богоизбрани и мислите, че можете да налагате мнението си винаги и навсякъде. В патриархалното общества жената може и да е била в зависимо положение, но отдавна вече не е така.
Цвети Цветкова написа:Сигурно това твърдение и в мъжки род може да бъде вярно. Някои жени също не са стока и не трябва да ги търпиш само и само да не си сам. Всичко е до характера на човека.
Пламена И. написа:Прави ми впечатление, че в последно време броят на самотните жени и мъже много се е увеличил... Поне по мои наблюдения е така. Съгласни ли сте? И тази фраза ми звучи повече като оправдание, отколкото като аргумент...
iriny написа:Според мен този лаф го използват хора с мооого големи претенции, дето все нещо не им достига и все им е виновен някой друг. Идеални хора няма, затова да търсиш идеалния партньор, а самият ти да не си идеален за мен е противоречие.
marchinko73 написа:iriny написа:Според мен този лаф го използват хора с мооого големи претенции, дето все нещо не им достига и все им е виновен някой друг. Идеални хора няма, затова да търсиш идеалния партньор, а самият ти да не си идеален за мен е противоречие.
Да предположим, че претенциите не са чак толкова големи. Просто разминаване във вкусовете, характерите, виждането за нещата, които са ценни в живота... Според мен не е оправдание, а малшанс... някои хора цял живот не могат да срещнат сродна душа или са я загубили поради някаква причина... Това значи ли, че трябва да се примирят с каквото дойде, за да не останат сами? И всъщност толкова ли е страшно да си сам?
Назад към Актуални теми, новини, идеи и въпроси
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта