Трансглутаминазата е специален ензим с уникалното свойство да свързва белтъчините, дори когато те произхождат от различни източници. Отделена и проучена за първи път в Япония през 1959 г., днес този ензим се използва широко в хранителната промишленост като "лепило за месо".
Главният пропагандатор на трансглутаминазата е известният готвач Хестън Блументал, който демонстрира нейните възможности, създавайки сандвич с риба. На пръв поглед рибата изглеждала като цяло филе, но всъщност била получена чрез слепване на различни рибни компоненти.
В кои хранителни продукти се среща най-често?
Трансглутаминазата се използва в различни сектори на хранителната индустрия:




Защо производителите предпочитат да използват трансглутаминаза?
Икономическата изгода е основната причина за широкото използване на този ензим:




Проблеми за потребителите
Главният проблем при използването на трансглутаминаза е измамата на потребителите. Купувачите плащат за цяло парче месо или друг пълноценен хранителен продукт, а получават механична смес от слепени отпадъци, често с по-ниска хранителна стойност.
По-притеснителното е, че производителите не са задължени да посочват на етикета наличието на трансглутаминаза в продукта.
Потенциални здравни рискове
Въпреки че трансглутаминазата се разрушава при температура от 60 градуса и досега няма директни доказателства за вредното й въздействие върху здравето, съществуват други опасности:


Как да разпознаем слепените месни продукти?
В суров вид специалистите могат да различат слепените продукти от истинските, но след термична обработка разликата става почти незабележима дори за експерти.
Реални случаи на измама
В САЩ вече са разкрити няколко случая на големи доставчици на месо, които са продавали слепени месни продукти, представяйки ги като цели парчета месо с високо качество.

Трансглутаминазата е "мръсна тайна" на хранителната индустрия, която позволява на производителите да реализират по-високи печалби за сметка на качеството и безопасността на храните. Като потребители трябва да бъдем информирани и бдителни относно храните, които консумираме, и да изискваме по-голяма прозрачност от производителите.