Първият модел: Шест въпроса за под половин минута
В първия документиран случай психиатричното интервю продължава по-малко от тридесет секунди. Специалистът задава едва шест основни въпроса:
· Няколко въпроса относно психичното здраве до момента
· Травми на главата, припадъци или епилепсия
· Предишни панически кризи
· Прием на упойващи лекарства
· Злоупотреба с алкохол
· Наследствени психични заболявания в семейството
Отговорите на всички въпроси са отрицателни, което автоматично води до положителна оценка. Този кратък въпросник се счита за достатъчен, за да се определи дали кандидатът представлява опасност за обществото.
Как се борите със зависимостите?Вторият подход: Писмен тест и експресно интервю
Алтернативният модел включва по-сложна процедура в специализирано лечебно заведение - център за психично здраве. Процесът започва с писмен тест, съдържащ 22 въпроса с обща психологическа насоченост:
· "Често ли ругаете?"
· "Често ли изпадате в депресия?"
· "Дълго ли помните обиди?"
· "Добър събеседник ли сте?"
Въпреки че кандидатите разполагат с достатъчно време за обмисляне на отговорите, самите въпроси не представляват особена сложност. След предаване на попълнения тест следва интервю с психиатър, което също протича изключително бързо.
Лекарят задава само няколко основни въпроса относно образованието и професионалната заетост на кандидата. След това предоставя инструкции за следващите стъпки: завършване на курс от стрелбище за доказване на уменията за работа с огнестрелно оръжие и последващо обръщане към полицейските служби по местоживеене за получаване на разрешителното.
Цялата процедура с психиатъра, включително преглед на писмения тест, провеждане на интервю и попълване на медицинското удостоверение, отнема по-малко от една минута. Положителното заключение е "психически здрав".
- Психотест за оръжие в България
- pexels-cottonbro-4101188.jpg (23.18 KiB) Прегледано 131 пъти
Професионална оценка: Липса на стандарти и критерии
Според официалното становище на председателя на Българската психиатрична асоциация професор Христо Кожухаров, основният проблем се корени в отсъствието на унифицирани стандарти и ясни критерии за оценка.
"Правим нещо, просто защото трябва да имаме документ за това нещо", обяснява професор Кожухаров. Той посочва множество фактори, които влияят на качеството на процедурата: част от лекарите не виждат особен смисъл в задълбочена проверка, тъй като смятат, че кандидатът така или иначе ще получи необходимия документ другаде; процедурата не представлява основна професионална дейност за специалистите; заплащането е недостатъчно.
Професор Кожухаров подчертава системния характер на проблема: "Когато няма зададени общи критерии, част от даващите удостоверения не виждат смисъла и затова го правят формално. Ние не можем да обвиним само тях, трябва да обвиним и себе си, и държавата. Ние сме и жертва, и извършител."
Окончателното решение: Субективни критерии в МВР
Крайната преценка за издаване на разрешително за оръжие се взема в структурите на Министерството на вътрешните работи. Според председателя на Българската оръжейна асоциация Иван Савов, критериите и там остават неясни и субективни.
"Никакви критерии няма. Критериите са изцяло субективни", категоричен е Савов. Той предупреждава, че тази ситуация създава предпоставки за корупционни практики: "Това отваря вратата за страшна корупция и това са доказуеми и назад във времето разследвани обстоятелства."
Според информацията на асоциацията, пазарната цена за получаване на разрешително за оръжие чрез корупционни схеми достига 3000-4000 лева.
През 1990-те години психологическото освидетелстване е включвало продължителни и задълбочени интервюта с психолози. В някакъв момент обаче е взето решение за опростяване на процедурата и преминаване към свободна форма на интервю с психиатър, без ясно определени времеви рамки, задължителни въпроси или конкретни критерии за отсяване на неподходящи кандидати.
Липсата на стандартизирани критерии, формалният подход на специалистите и субективните решения в административните структури създават предпоставки както за корупция, така и за допускане на психически нестабилни лица до оръжия.
Склонността към носене на оръжие като медицински симптом
