ЧАСТ 10 NEWПреди 5 години...В деня, в който отново срещна Вера,
животът на Борис започна да се променя. Ако до този момент ежедневието на кикбоксьор го задоволяваше напълно, след като я имаше отново до себе си, то вече не му стигаше. Искаше повече. Спортът и победите останаха на заден план. Триумфите на ринга вече му се струваха малки, тренировките безсмислени. Искаше повече.
Повече пари. Трябваше да започне да изкарва повече пари. Много повече. Искаше да се ожени за нея, искаше да купи голяма къща, искаше да й помогне да си отвори кабинет, защото скоро щеше да е дипломиран психолог и нямаше търпение да започне да практикува професията си. Не че баща й нямаше да й помогне, но искаше да го направи той.
Обожаваше я. Обсебваше я, а тя не се съпротивляваше. Напротив.
Отдаде му се напълно. Изпращаше го до Спортната зала, а после го посрещаше на изхода. Когато виждаше, че се задава, грееше от щастие, сякаш не го беше виждала от няколко живота.
Обичаше го както обича дете - искрено, сърдечно, без преструвки, обичаше го наивно, безрезервно и това го побъркваше.
Нямаше жена като нея. Три месеца след началото на връзката им той отново стана първи на Европейското по кикбокс. Отпразнува победата с Вера и родителите й, които приеха любовта им доста добронамерено и определено не според очакванията на Борис, особено след като разбра, че баща й е тренирал бившето й гадже повече от 10 години. Беше им благодарен, разбира се, но й
беше готов на война с всеки, който би атакувал връзката им.- Борисе, искаш ли утре да излезем по мъжки? - попита го Казийски в края на вечерта.
- Да, естествено, няма проблем – отговори му Борис. Беше изненадан и се зачуди за какво ли ще е тази среща по мъжки.
Разбра на следващата вечер.
Казийски искаше да работи за него. Въпрос: Хмм, дали това е предложение, на което може да се устои?

- BV.jpeg (68.93 KiB) Прегледано 323 пъти