Натоварени от ежедневните задължения, вечно тичащи напред-назад по задачи, работещите родители нямат много време за най-важното - децата си. Някак между другото децата ни израстват до възраст, в която животът ги разбива на парченца и отново ги събира, а дали всичко би било иначе, ако разказвахме на децата си "приказки" от живота, дали биха били по-спокойни и по-подготвени? Мъдрите ни баби и дядовци знаят, че приказките развиват въображението. Какво е един съвременен човек без въображение? Разбира се, че работата е много важна, нали така обезпечаваме семейството си с необходимите вещи, но трупаме стаята на децата си с бездушни играчки и разстоянието между нас расте.
В никакъв случай аз не съм идеалната майка, и аз си имам своите слаби моменти, и аз използвам егоистично свободните минути само за себе си (за да се заредя). Но истината е там, че децата се чувстват сами в един страшен свят на чудовища и страхове, и наш дълг е да им помогнем да пристъпват по-уверено. Точно от тук започва магията на приказките и ласкавите прегръдки на родителя.
В моя дом си имаме ритуал - всяка вечер се разказват приказки, темите са свободни (ако в детската градина е възникнал някакъв проблем, ние го решаваме в приказката), имаме си герои - нашите кукли (те вече са толкова одърпани и непрекъснато в ремонт), но имат важна мисия. Детето ги приема като живи создания и искрено се забавлява. А и сънят е по-спокоен. Аз за себе си знам, че моето задължение е да го възпитам да бъде добър и смислен човек, да е здрав и с много богато въображение.
А вие имате ли някакви свои ритуали? Споделете!
Още от Възпитание, грижа и съвети за детето
Здравен блог
Книги с приказки във framar.bg