Как да се справим със следродилната депресия?

[Anka]

Моите бяха предимно физически неразположения, не съм имала проблеми с психиката. Но една приятелка изкара тежка следродилна депресия и нещата бяха много зле. Постоянно плачеше, мислеше, че не може да се грижи за детето, занемари се. Не го пожелавам на никого.

Мъжете имат голяма роля след раждането, за да подкрепят жените си. :( А и не е само това, много зависи и детето какво е, ако е неспокойно става тежко :(

[PasDeDeux]

В този период жената е като бомба от хормони и не знаеш накъде ще избие. Подкрепата е важна, но дори когато е налице, организмът може да те предаде и да изпаднеш в следродилна депресия.

[fawla]

Не винаг и е право на избор, понякога съм съгласна, че преувеличаваме, но пък не е винаги може да се избяга от стреса. Ако си непукист, дали ще еп о-полезно за бебето?

[fawla]

Защо толкова много жени страдат от следродилна депресия? Много е странно това, че толкова много има с ралзични симптоми, а уж раждаме, чак когато сме подготвени и силно искаме промяната..

[Kayra]

Периода на бременността и раждането е много деликатен. От една страна сме във вихъра на хормонална буря от друга страна са очакванията на обществото в широк смисъл. Изобщо върху нас жените се упражнява непрекъснат натиск нещо да правим по нечии правила, а често пъти тези правила нямат нищо общо с нормалната физиология и потребностите ни като майки.
На първо място това е очакването да се задомим и да имаме деца. Това само по себе си е страхотно и да си призная и аз имам такива очаквания към всичките си приятелки, които все още не са се ориентирали в тази посока. Защото е хубаво и даващо смисъл и все пак осъзнавам, че майчинството може да не е за всяка жена
След това тъкмо сме решили да имаме деца, започва натиска за това, колко възможно най-рано след раждането ще сме си пак като преди - кога ще започнем да излизаме по безгрижни кафета с приятели, да ходим на дискотека и подобни, без изобщо да се отчита факта, че вече нищо не е както преди - всичко се е променило, телата ни са се променили и повечето от нас имат нуждата да бъдат със бебетата и децата си, което не значи липса на социалност, просто различна социална среда.
След това идват драмите с храненето на бебето/детето.
След това с лекуването и изобщо всеки се счита компетентен да дава акъл на майката как да си гледа децата.
И като прибавим към горното и масовата липса на опит за отглеждане на бебе, е съвсем в реда на нещата след раждането да сме в особено емоционално състояние. Факт е, че сме загубили много заради индустриализирания ни начин на живот - живеем сами, без по-възрастни роднини, нямаме по много братя и сестри и следователно рядко виждаме в ранното си детство, какво се прави с бебе, в у-ще пък изобщо не се и споменава за родителски умения...даже в часовете по биология не се споменава, че жената може да прави мляко!
Със сигурност може да има още много други валидни причини и със сигурност особеното емоционално състояние след раждане не е просто някакъв каприз.
Важно е обаче да си различава следродилната тъга и следродилната депресия. Това са две различни състояния. Следродилна тъга преживяваме почти всички - това са всички емоции около и след раждането - някои плачат, други се смеят, трети се сърдят и карат с хората около тях. Това е нормално, период на свикване с новата роля и с отговорността за едно бебе.
Следродилната депресия е вече заболяване и в категорията на психиатричните заболявания. Такова състояние се характеризира с невъзможност да се спи - искаш да заспиш, няма причина да не спиш, но не можеш да се отпуснеш и да го направиш. Счита се, че ако на човек му отнема повече от 20 минути за да заспи, значи отключва проблем и е добре да потърси решение. Депресията е още характерна с това, че майката може да се чувства отчуждена от бебето си, да не иска контакт с него, както и с други хора, да си мисли, да има постоянни мисли, че нещо не е наред с бебето или нея самата. В тежка фаза може да има мисли за самонараняване или нараняване на детето си или обратното да се страхува, че ще нарани детето си...
И тук е много важно да се отбележи, че ако състоянието на майката не е много тежко(опасно за нея и бебето) не би трябвало тя да бъде отделяна от детето си, а още по-малко да се настоява да не кърми(в случай че кърменето е започнало и няма проблеми с него) Има много доказателства за това че именно кърменето помага на тези жени да превъзмогнат депресията. В тази статия има доста полезна информация за следродилната депресия Кърменето не е само мляко – науката го потвърждава Ако се налага лечение, то има и такива лекарства, които са съвместими с кърменето. Именно по време на кърмене майката се свързва с детето, детето с майката, нещо което е дефицит при хора с депресия и за това по възможност тази връзка трябва да бъде запазена. Дори и жената да не кърми е много важно да се работи именно в посока на създаване на различни начини на свързване между майката и бебето.

За съжаление лекарите не винаги разпознават депресията и тогава ние майките и нашите близки се лутаме насам-натам по и-нет... А решения има. Психотерапията на пример може да е едно чудесно начало. Само психолог не би могъл да ви бъде изцяло полезен - той може да ви консултира, но не и да провежда терапия. Психиатърът е лекар с медицинско образование. В случай че психотерапията не помага, то психотарапевтът ще ви насочи за консултация и медикаментозно лечение към психиатър

[kalinka-kuku]

Имам приятелка, която 100% страда от следродилна депресия. Мъжът й я прати в друг град и живеят в някакво село до града. Роди ноември месец и досега е излизала не повече от 3-4 пъти с количката и бебето, стои сама по цял ден, дори не използва интернет. Чувам я понякога по телефона и това е, но тя дори не иска да говорим.
Как мога да й помогна?

[Валерия М]

Това е много неприятен период и се случва на почти всяка жена.
Справяш се с помощта на половинката, на близките хора, като излизаш на разходки и поддържаш социални контакти. Иначе става тегаво и наистина човек може да потъне

[Yarost]

Адски неприятен период. Понякога се налага и грижата и съветът на професионалист. Роднините не винаги могат да помогнат.

[Innerlane]

Много зависи и какво ще бъде детето и как ще се осъществи връзката между него и майката. Аз имах радостта да ми се "падне" безкрайно спокойно и щастливо бебе, така че ми беше лесно. Не съм имала и помен от следродилна депресия, въпреки че родих секцио, не кърмих и нямаше кой да ми помага, а таткото не е точно най-внимателният и съпричастен мъж. В първите месеци след раждането и честях за кандидатстудентски изпити. На единадесетия се върнах обратно на работа и започнах университета (редовно), детето отиде на ясла. Бях супер заета, практически нямах време за мрачни мисли след като всяка секунда от деня ми беше разпределена.

[Анелия А]

Имам чувството, че се тревожа и шашкам за абсолютно всичко, а е има доста време, докато родя. Дори и да не е свързано с бременността или раждането. Не съм такава по принцип. Тревожа се за злободневни неща и се притеснявам да не навредя така и на бебето. Нали се твърди, че моите настроения и емоции се отразява и на него.
Мислите ли, че е нормално това или трябва да го обсъдя със специалист, предполагам психолог?