В последно време ми прави впечатление, че преди второто за деня кафе ми е крайно криво и все едно някой ми е изял десерта. След това се чувствам човек. Сякаш сутрин смисълът на ставането ми е да се добера до кафе машината и имам нужда от едни 30 минути аз и кафето без никой да ме занимава. Определено ми трябват минимум 2 кафета, преди да се говори с мен. Много хора твърдят, че всъщност няма толкова ободряващ ефект, че повече от 2 кафета на ден е вредно. И все пак има дни, в които се улавям, че наистина си стигам до 5 кафета за деня. Говоря за наистина свястно кафе тип еспресо, капсула. Късо кафе, двойно късо кафе, защото за мен дългото кафе не е кафе, но това е друга тема защо. Даже и нескафето не признавам, въпреки че го пия. Колкото и да ме убеждава някой, че нескафето е по-силно от другото няма как да го сравниш с прясно изпечена, току- що смляна арабика например.
Случвало ми се е да си направя дори тройно късо кафе и после да изпия още 3 кафета някъде по трасето към ежедневните задачи и срещи хора.
Дали не прекалявам малко?