Да отглеждаме деца в България - обща тема за всичко и всички

[Moni_265]

То идеята е ясна към кого е насочена, ама доколко ще върши работа. Това е манталитет, който може да се изкорени с комплекс от мерки, не с работа на парче.

[Аля]

Аз също чух за това, ама не виждам да има развитие по въпроса. Честно казано, дълбоко се съмнявам да се приложи, още по-малко пък - да даде резултат.

[Glow]

Не виждам защо да не се направи. Въпросът е дали това ще доведе до нещо в дългосрочен план. Според мен - не. Трябва много по-сериозна политика, за да се стимулират децата да ходят редовно на училище.

[Marshmellow]

Аз си мисля, че като във всяка друга държава, има и свестни тийнейджъри, и такива, които нямат представа какви са и къде са.

[Мими Петрова]

Българските младежи са първенци в региона на Балканите по използване на свободното време за почивка и са на последно място по използване на свободното време за самоусъвършенстване.

[Лош Холестерол 007]

Каквото повикало - такова се обадило! Нали затова преведоха "Под игото" - да е на разбираем език за учениците... Ами да допуснем, че и въпросната преподавателка им говори на разбираем език!
П.П. Жалко, че са махнали клипчето! Щеше да е интересно да се види...

[Елена Стоянова]

Искам да споделя с вас едни мои наблюдения от миналия уикенд и да разбера какво е вашето мнение. Дъщеря ми тренира гимнастика и акробатика. Не сме я насочвали специално към това. Тя сама си го избра и е много запалена по тренировките. Треньорите й са доволни от нейното развитие и редовно участва в състезания. Често печели и награди. Миналата събота също бяхме на едно такова състезание. С баща й винаги я окуражаваме, радваме се на успехите й и никога не я мъмрим, ако не успее да се класира... На това състезание дъщеря ни завоюва трето място и ние бяхме много горди с нея, макар че тя не беше особено доволна от представянето си и на път за вкъщи постоянно повтаряше къде е сбъркала...
Това, което ме възмути, беше отношението на няколко родители към собствените им деца. Чух реплики от сорта на: „Ако не спечелиш медал, не си ми син!“, „Как може да си толкова проста, сто пъти ти повторих какво трябва да правиш?!“ и т.н. Не ми стана ясно тези деца дали сами са избрали този спорт или са ги записали, за да удовлетворяват болните амбиции на родителите си? Вие как мислите?
И още един въпрос не ми дава мира: На какво учат тези родители децата си и какви хора ще станат те?

[marchinko73]

Болни амбиции, както правилно каза. А какви ще станат децата ли? Егоисти и агресивни комплексари... Какво друго?

[iriny]

Ужасно! Как може да се държат така със собствените си деца?!? Така ли ги окуражават и мотивират?

[Мики Маус]

Все още нямам деца, но съм сигурен, че не бих се държал с тях по този начин! Според мен трябва да имат право на избор и никога, ама никога не бих ги обвинявал, ако положат усиля, опитат, но се провалят в някакво начинание. От собствен опит зная, че не всички състезания и конкурси се печелят. Човек трябва да се научи и да губи, но да не се отказва. Точно на това бих учил моите деца.