svetlaivanova1821 написа:Здравейте !
Искам да се консултирам с Вас по повод моето състояние .
Имам висока тревожност и страх от болести .Не мога да я преодолея. Опитвам но не мога . Каже ли ми някой че се е разболял и почвам да търся симптоми в себе си .
Преди да се родят децата не съм имала такава тревожност но сега определено - да . Засили се особено реди три години когато ме оперираха ( гърда) и не извадиха нищо та се наложи втора операция ... Слава на Бог доброкачествено.Сега обаче имам отново киста ... обиколих пет лекари и всички са на мнение да се следя но мен толкоз ме е страх че мира и покой нямам докато минат определените месеци ( поне 3 ) за да отида пак на преглед .
В главата ми нахлуват различни "филми" и се визуализирам в какво ли не и не само мен а и децата
. Страх ме е от думите " Не го мисли за да не се случи " ,ЗАЩОТО мислите са по силни от мен . Не взимам АД и не искам да започвам .
Сънувам често и лоши сънища
. Общо взето съм нервна и всичко по горе изброено ми разваля не само деня а и живота . Моля ви за някакъв съвет
.
Моля отговорете ми Наистина ли лошите мисли и сънища се сбъдват според Вас ? Ако това е така ,какво да правя аз , много ме е страх !!! Бог да ни пази от реализиране на лошите мисли и сънища !!!
Предварително Благодаря за отговора !
Всичко добро !
Здравейте,
Споделеното от вас поражда в мен мисъта, че най-вероятно страдате от тревожно разстройство. Тревожните разстройства са едни от най-често срещаните в съвременния свят. Причините за тях са най-различни, като вашата най-вероятно е свързана със заболяването, което сте имала. Надявам се, че не се опитвате да се справите сама с този проблем. Той не може да се реши и на форумно ниво. Нужни са ви консултации с психиатър (за евентуално медикаментозно лечение) и с психотерапевт.
Тревогата е емоционално състояние, възникващо в ситуации на неопределена опасност и проявяващо се в очакване за неблагоприятно развитие на събитията. За разлика от страха, който въпреки, че съществува в различни варианти, все пак е реакция на някаква заплаха с времева локализация в личното настояще, то тревогата е генерализиран, дифузен или безпредметен страх, който е локализиран в бъдещето на личността(по-близко или по-далечно) и често е обусловен от неосъзнаването на източника на опасност. Накратко, тревогата е „страх от бъдещо събитие”. Колкото повече страхът „прекрачва” актуалното лично настояще(сега) и се проецира в бъдещето, толкова повече той добива облика на тревога. От нормална психологична гледна точка, функцията на тревогата е не само да предупреждава за опасност, но и да подбужда към търсене и конкретизиране на тази опасност, към активно изследване на реалността. Тревогата е по-общо и по-обемно понятие от страха. Тя включва несигурност, безпомощност и надценяване на фактора, предизвикал тревогата. Може да включва също така и различни вегетативни компоненти – сърцебиене, тремор, сухота в устата, зачервяване или побледняване, изпотяване. Като психопатлогичен симптом тревогата е по-често срещано явление от страха и често се назовава страхова напрегнатост в нашата литература. Тревогата е важен симптом за депресивните и обсесивно-компулсивните разстройства, за невротичните разстройства и т.н.
За да се справите с тази тревога е добре да живеете в настоящето, да се опитате да спрете да мислете за бъдещето или да се връщате в миналото. Сигурно трябва да промените нещо и в начина си на живот - хранене, спорт, развлечения, ангажираност с някаква интересна дейност. Светла, наистина е добре да се срещнете с професионалист психолог, с който да споделите какво чувствате и мислите. Заедно ще планирате терапия, която ако спазвате ще донесе добри резултати. Но при всички случаи ще се наложат някои промени в живота ви и то такива, които никак няма да са лесни.
И накрая относно страхът ви от това, че мислите се сбъдват или, че могат да предивикат лоши неща. Ако е така то те щаха да могат да предизвикват и хубави, защото винаги има равновесие. Не могат да се случват само лоши неща. Спомнете си колко пъти мислейки си за нещо лошо то се е случвало. Запомнете МИСЪЛТА НЕ Е ФАКТ! Ако беше така всички ние щяхме да бъдем много могъщи и успешни. В света нямаше да има болести, болка, смърт. Има хора, които нямат време да си мислят каквото и да е било и пак им се случват неприятни неща. Не можете да контролирате нещата само с мислите си. Така, че вместо да отделяте толкова време за мислене, по-добре започнете да действате. Като за начало ви предлагам да се консултирате с психолог или психотерапевт за да му споделите всичко което ви тревожи. Пожелавам ви успех!
