Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[Eli Noeva]

Здравейте Мария,
Съобщавате, че от 2007г. досега сте постъпвали 5 пъти в психиатрия.
Медикаментите, които приемате редовно се назначават за лечение на шизофрения.
Според Вас диагнозата не е правилна, защото оплакванията Ви не са в главата.
Но болките в костите и ставите и рязкото отслабване може да се дължи на шизофрения или други заболявания.
Шизофренията не е психическа, тя е психическо разстройство и може да има 4 форми.
Лекуващият лекар ще Ви информира за кой точно вид шизофрения е диагнозата.
При някои пациенти заболяването може да протича без видими симптоми и дълго време да остане незабелязано.
При други симптоматиката е силно изразена.
Като отключващи фактори за заболяването се считат условията на средата, всекидневният стрес и др., а за един от определящите фактори – наследствеността или нарушена функция на транспорта на допамина в някои зони на мозъка.
При прилагането на адекватно лечение болният може бързо да възстанови нормалния си ритъм на живот, а през последните години се отбеляза значителен напредък при овладяване на симптомите на заболяването.
В самото начало на лечението трябва да се назначат от психиатър или да се обсъдят с терапевтичен екип и психо-социални методи.
Важна част от индивидуалния лечебен план представляват:
-психичната подкрепа,
-включването в различни програми за психо-социална рехабилитация,
-обучение,
-когнитивната психотерапия,
-оказването на подкрепа на семействата на болните.

Крайната цел на лечението следва да бъде насочено към
възстановяване на социалното функциониране на болните до ниво, максимално близко до предболестното

За реализиране на тази част от лечението се прилага психо-социална рехабилитация.
Тя включва различни дейности, насочени към удовлетворяване на основни потребности на болните, свързани с
-осигуряване на достатъчни доходи,
-предоставяне на възможности и подкрепа за адекватна трудова заетост,
-осигуряване на подходящо жилище,
-възможност за пълноценно социално участие,
-обучение в различни умения и лично развитие и други.
Възможността да се консултирате с психолог – когнитивен психотерапевт ще успокои притесненията Ви, ще подобри връзката със семейството Ви, ще усвоите знания и умения за по-бързо и по-ефективно справяне с това, което преживявате.

Желая Ви успех.
Ели Ноева.

[s.m.v.]

Здравейте,искам да споделя с вас моя проблем и се надявам да можете да ми помогнете.На 26 години съм,омъжена с две дечица.Преди три месеца се роди втората ни дъщеричка,бяхме много щастливи,каката която е на 4 год беше на седмото небе,че си има сестричка.Минаха седмица- две и всичко се преобърна.Голямата ми дъщеря се разлигави прекалено много,казах си нормално е,ревнува, все обвинявам себе си,че в стремежа си да избегна ревността я поглезихме повечко.След това се почна тръшкане,рев за всичко,независимо дали е получила[*] своето или не е.Стремях се да не и се карам,за да не се чувства пренебрегната.Дойде и моментът,в който искаше да удря,щипе,хапе и рита сестра си.Казах си,че това пак е ревност,защото всичко се случваше,когато аз или таткото отидем при бебето или да го нахраним,или да видим защо плаче.И това премина долу горе,но сега цялата агресия и злоба са въху мен.Чувствам се ужасно всеки ден чувам,че не ме иска,не ме обича,искала да живее другаде,удря ме,дере ме,не ме слуша изобщо.Направя ли забележка чувам само " ще правя каквото искам и ти не можеш да ми кажеш нищо".Със съпруга ми започнаха скандали,защото и двамата сме много изнервени,че не можем да овладеем ситуацията,караме се за всичко,дори вече спим в различни стаи.Просто е неконтролируема,удря ме със злоба.В дадени моменти й се карам или удрям по дупето,но тя се смее и след товс започва да ме скубе,хапе,да ме рита.В градината нямат проблеми с нея,оказва се че тази агресия е само към мен.Много ми е болно,вече почти три месеца продължава всичко това.Моля ви кажете ми как да се справя с проблема?искам си старото дете и стария съпруг,искам тези скандали и викове,всичко да спре.

[veselinova83]

Здравейте, Казвам се Виолета Веселинова и съм на 34 години. От един месец получавам задух, присвиване на стомаха и често ходене до тоалетната по малка нужда. Нищо не ми се прави, постоянно ми се плаче от страх, че нещо не е наред с мен и че няма да се излекувам. Този задух и това присвиване на стомаха става изневиделица, изведнъж както съм добре ме избиват топли вълни и започва да се задъхвам и когато ми стане така, аз гледам да избягвам хората, бързам да се прибера веднага и да легна. Не мога да върша абсолютно нищо, когато съм така, само плача. Ходих на психиатър и диагнозата, която той определи беше смесено депресивно тревожно разстройство и ми изписа Essobel, но той не ми помага особено за успокоение и се наложи и да ходя на невролог, защото ми стана пак лошо - задух и изпотяване и неспокойство в стомаха. Невролога ми изписа traksilant, сега съм малко по-добре, но продължава да ми става така понякога. Искам това чувство да изчезне вече, за да се отпусна вече, за да се отпусна и да не се страхувам, че може да стане по-зле, но не знам дали съм на правилното лечение и диагноза, защото продължават много дълго време тези симптоми и се чудя дали съм отишла на правилния лекар.

[Galina Todorova]

Здравейте,искам да споделя с вас моя проблем и се надявам да можете да ми помогнете.На 26 години съм,омъжена с две дечица.Преди три месеца се роди втората ни дъщеричка,бяхме много щастливи,каката която е на 4 год беше на седмото небе,че си има сестричка.Минаха седмица- две и всичко се преобърна.Голямата ми дъщеря се разлигави прекалено много,казах си нормално е,ревнува, все обвинявам себе си,че в стремежа си да избегна ревността я поглезихме повечко.След това се почна тръшкане,рев за всичко,независимо дали е получила[*] своето или не е.Стремях се да не и се карам,за да не се чувства пренебрегната.Дойде и моментът,в който искаше да удря,щипе,хапе и рита сестра си.Казах си,че това пак е ревност,защото всичко се случваше,когато аз или таткото отидем при бебето или да го нахраним,или да видим защо плаче.И това премина долу горе,но сега цялата агресия и злоба са въху мен.Чувствам се ужасно всеки ден чувам,че не ме иска,не ме обича,искала да живее другаде,удря ме,дере ме,не ме слуша изобщо.Направя ли забележка чувам само " ще правя каквото искам и ти не можеш да ми кажеш нищо".Със съпруга ми започнаха скандали,защото и двамата сме много изнервени,че не можем да овладеем ситуацията,караме се за всичко,дори вече спим в различни стаи.Просто е неконтролируема,удря ме със злоба.В дадени моменти й се карам или удрям по дупето,но тя се смее и след товс започва да ме скубе,хапе,да ме рита.В градината нямат проблеми с нея,оказва се че тази агресия е само към мен.Много ми е болно,вече почти три месеца продължава всичко това.Моля ви кажете ми как да се справя с проблема?искам си старото дете и стария съпруг,искам тези скандали и викове,всичко да спре.

Здравейте,
Появата на дете в семейството е събитие, свързано с немалко напрежение, и винаги поражда силни преживявания. Най-често те са положителни, но понякога може да възникнат и противоречиви емоции. От гледна точка на първородното дете, проблемът "ново бебе" възниква още при новината за повторна бременност на майката. За възрастните това може да е очаквана и щастлива вест, особено ако второто раждане е било планирано. детето обаче не винаги я възприема като приятна изненада, а по-скоро като сериозно усложнение на собствения си живот. До появата на братче или сестричка първото дете расте и се възпитава като единствено и е пълен господар в семейството. То е център на родителската любов и внимание, няма база за сравнение с други деца и не се чувства застрашено от нечия конкуренция. Раждането на бебето се превръща в сериозно емоционално изпитание за него, тъй като е свързано с отнемане на част от досегашните му "привилегии", а и му се легитимират нови отговорности. От появата на бебето страда и голямото дете, защото новороденото съсредоточава много емоции и поглъща голяма част от грижите на родителите. Поради тези събития у по-голямото дете може да възникне усещане за изоставеност и страх от загубата на тяхната любов. За да се избави от тези чувства, като първа реакция, голямото дете често започва да проявява агресивност и егоизъм. Те са израз на накърненото усещане за собствена ценност, което поражда у него стремеж за възстановяване на статуквото, т.е. за възвръщане на собствената емоционална значимост в семейството. Детето иска да стане отново център на вниманието и любовта, но за това трябва да докаже себе си в борба с "противника". Най-вероятно вашата дъщеря е силно привързана към вас. Може да ви прозвучи парадоксално, но когато сме фрустрирани ние насочваме нашия гняв и агресия към човека, който най-много обичаме. Така е във вашия случай. Постарайте се да промените отношенията със съпруга си, като го поканите отново в спалнята и му засвидетелствате любовта си. Разговаряйте помежду си и вземете единно решение какво да промените в отношението си към нея. Много е важно таткото да обясни на детето колко го обичате, но и ясно и категорично да му постави изискването да ви уважава. Бащата е този, който създава правилата. Измислете си общи игри и дайте възможност на вашата дъщеря да се включи в грижите за по-малката си сестричка. Хвалете я. Кажете и, че без нейната помощ няма да се справите. Ако ви е трудно да се справите сами потърсете професионална помощ. Пожелавам ви успех!

[s.m.v.]

Много благодаря за отговора ви

[Eli Noeva]

Здравейте Виолета,
Описаните от Вас симптоми и поставената във връзка с тях психиатрична диагноза говорят за тревожно състояние, придружено с паник атаки.

Намирате се в това състояние повече от месец, като най-вероятно то е възникнало следствие на преживяване на стрес, напрежение в някоя сфера от Вашия живот.

Възможно е стресът да е бил краткотраен, но силно интензивен или по-слаб, но продължителен, който може все още да присъства във ежедневието Ви.

Предписаните Ви медикаменти Ви помагат да се почувствате по-добре, но както сама казвате – понякога състоянието ви се влошава.

Това изисква едновременно с медикаментозното лечение да бъде направено и психологическо консултиране с психолог за идентифициране на пораждащите тревожното състояние причини.

Една комплексна работа с проблема ще доведе до дълготрайно подобряване на общото Ви състояние.

Поздрави, Ели Ноева.

[soundsright]

Свекърва ми 69г. има затруднения с довършването на изреченията от дълги години. Тя е най-хубавия човек, когото познавам и много интровертна. Тя има липса на социални контакти, липса на начини да се отпуснете се успокои и да управляват ежедневния стрес заради свекър ми, които се злоупотребява с нея емоционално с години. Той е я подкрепя. Напротив, никога не я остави да говори, нито да я слушам до края. Винаги й се присмива за това, и прави нещата по-зле. Тази година тя преживя толкова много стрес с него, така че тя разви хипертония и глаукома, които поставят по-силен натиск върху нея. Днес не тя е в състояние да направи пълно изречение. Всъщност прилича на пъзел, без глагол, подлог или наречие. Когато тя говори, променя предмета толкова бързо, колкото умът й се скача, но забравя това, за което е говорила, или какво е имала в предвид с последната дума. Всичко това я прави да изглежда като че ли тя си губи си ума. Но аз знам, че си подрежда всичко в главатта правилно, само дето не може да го изрази. Знам, че тя все още е там, защото тя като шивач е все още много способна да се направи много сложни продукти. Когато тя седне да работи, тя никога не се губи. Като цяло разбира какво и се казва. Но от време на време умът й е преокупиран и не разбирам това, което се иска от нея да направи. След което тя става нервна и блокира съзнанието й. И така моят въпрос е какво не е наред с нея и как мога да й помогна?

[Eli Noeva]

Здравейте,
Ако Вашата свекърва наистина страда от хипертония и глаукома, просто намерете подходящите лекари, които да се грижат за лечението й.
Относно Вашите наблюдения и предположения за психичното й състояние, именно Вашата свекърва е човекът, който може най-точно да определи как се чувства и от какво има нужда.

Ели Ноева.

[godeva]

Здравейте д-р Ноева,искам да ви помоля за съвет.Майка ми страда от тежка депресия със силна тревожност и безпокойство,но се оказва,че не може да пие антидепресанти.След множество консултаций със специалист и поредната смяна на лекарствата ,отново се чувства зле.При започване на лекарствата тя буквално ляга на легло,получава силно гадене,повръщане,спира да се храни.Чувства се физически много зле.Направо сме задънена улица,моля ви за съвет.Преди няколко години тя претърпя нефректомия,дали това влияе при прием на лекарствата.

[Eli Noeva]

Здравейте,

Аз съм магистър психолог, а не лекар.

Медикаментите за тревожни разстройства започват да се понасят по-добре от организма след около две седмици от началния прием.

Преценката за влиянието на определени антидепресанти върху организма при преживяна нефректомия може да се направи само след консултация с лекуващия лекар, изписал антидепресантите и онкоспециалистите, извършили операцията, за да се назначат подходящите за нея.

Ели Ноева