Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[sun15]

Здравейте! Имам нужда от семейна консултация, за да спася семейството си. Моля ви, ако можете помогнете ми! С мъжът ми сме заедно от лятото на 2014 г. с голяма любов направихме детето си и октомври 2015 г. се роди синът ни. Според мен проблемите ни започнаха, когато бях в напреднала бременност. Забелязах, че се отчуждаваме и поговорих с него, но той отрече да има проблем между нас. И така някъде от 6-7 месец на бременността ми спряхме да имаме интимни отношения. Отдадох го на това, че се притеснява за детето, макар че нямах проблемна бременност и според лекаря ми нямаше причина за въздържание. Откакто спряхме да бъдем интимни, той започна често да пие алкохол. И така докато родих. Слава Богу имаме живо и здраво детенце, което е вече на пет месеца. След като родих той започна да спи отделно, в друга стая. Казваше, че не може да се наспива и това пречи на работата му, защото малкия се буди през ноща. Отдавна мина периода, през който трябваше да спазваме въздържание, но все още нямаме интимни контакти. По точно нямаме никаква интимност между нас. Много пъти се опитах да говоря с него по този въпрос, но той отричаше да има проблем между нас. Не мисля, че има друга жена, но е факт, че няма контакти с мен. След няколко разговора ми призна, че по време на бременността ми се е притеснявал за детето и явно това му е действало антисексуално. И така просто се стекли обстоятелствата, но всичко щяло да си дойде на мястото. Но нищо не се е променило. Почти съм възстановила формата си отпреди раждането, остават 2-3 кг. Казвам го, защото бях качила 30 кг.,а това едва ли му е харесвало особено. Според мен беше евентуална причина за не желание за интимности. Обичам мъжът си безкрайно много, имам прекрасен мъж и искам да си го върна, а колкото повече време минава ми се вижда все по-трудно това да се случи. Отчуждава ме се все повече и повече. Мисля, че няма никакво желание към мен. Тази вечер говорихме пак по този въпрос, естествено аз започнах разговора. Отговори ми, че ме обича и иска да е с мен, но е факт, че живеем и спим заедно не като съпрузи, а по скоро като брат и сестра. Започвам да изпадам в депресия. Тялото ми се променило от раждането и то не към по-добро и това също ме депресира и като сложим и не желанието му към мен като жена... Чувствам се направо излишна. Моля ви, помогнете ми!

[Galina Todorova]

Здравейте! Имам нужда от семейна консултация, за да спася семейството си. Моля ви, ако можете помогнете ми! С мъжът ми сме заедно от лятото на 2014 г. с голяма любов направихме детето си и октомври 2015 г. се роди синът ни. Според мен проблемите ни започнаха, когато бях в напреднала бременност. Забелязах, че се отчуждаваме и поговорих с него, но той отрече да има проблем между нас. И така някъде от 6-7 месец на бременността ми спряхме да имаме интимни отношения. Отдадох го на това, че се притеснява за детето, макар че нямах проблемна бременност и според лекаря ми нямаше причина за въздържание. Откакто спряхме да бъдем интимни, той започна често да пие алкохол. И така докато родих. Слава Богу имаме живо и здраво детенце, което е вече на пет месеца. След като родих той започна да спи отделно, в друга стая. Казваше, че не може да се наспива и това пречи на работата му, защото малкия се буди през ноща. Отдавна мина периода, през който трябваше да спазваме въздържание, но все още нямаме интимни контакти. По точно нямаме никаква интимност между нас. Много пъти се опитах да говоря с него по този въпрос, но той отричаше да има проблем между нас. Не мисля, че има друга жена, но е факт, че няма контакти с мен. След няколко разговора ми призна, че по време на бременността ми се е притеснявал за детето и явно това му е действало антисексуално. И така просто се стекли обстоятелствата, но всичко щяло да си дойде на мястото. Но нищо не се е променило. Почти съм възстановила формата си отпреди раждането, остават 2-3 кг. Казвам го, защото бях качила 30 кг.,а това едва ли му е харесвало особено. Според мен беше евентуална причина за не желание за интимности. Обичам мъжът си безкрайно много, имам прекрасен мъж и искам да си го върна, а колкото повече време минава ми се вижда все по-трудно това да се случи. Отчуждава ме се все повече и повече. Мисля, че няма никакво желание към мен. Тази вечер говорихме пак по този въпрос, естествено аз започнах разговора. Отговори ми, че ме обича и иска да е с мен, но е факт, че живеем и спим заедно не като съпрузи, а по скоро като брат и сестра. Започвам да изпадам в депресия. Тялото ми се променило от раждането и то не към по-добро и това също ме депресира и като сложим и не желанието му към мен като жена... Чувствам се направо излишна. Моля ви, помогнете ми!

Здравейте! Имам нужда от семейна консултация, за да спася семейството си. Моля ви, ако можете помогнете ми! С мъжът ми сме заедно от лятото на 2014 г. с голяма любов направихме детето си и октомври 2015 г. се роди синът ни. Според мен проблемите ни започнаха, когато бях в напреднала бременност. Забелязах, че се отчуждаваме и поговорих с него, но той отрече да има проблем между нас. И така някъде от 6-7 месец на бременността ми спряхме да имаме интимни отношения. Отдадох го на това, че се притеснява за детето, макар че нямах проблемна бременност и според лекаря ми нямаше причина за въздържание. Откакто спряхме да бъдем интимни, той започна често да пие алкохол. И така докато родих. Слава Богу имаме живо и здраво детенце, което е вече на пет месеца. След като родих той започна да спи отделно, в друга стая. Казваше, че не може да се наспива и това пречи на работата му, защото малкия се буди през ноща. Отдавна мина периода, през който трябваше да спазваме въздържание, но все още нямаме интимни контакти. По точно нямаме никаква интимност между нас. Много пъти се опитах да говоря с него по този въпрос, но той отричаше да има проблем между нас. Не мисля, че има друга жена, но е факт, че няма контакти с мен. След няколко разговора ми призна, че по време на бременността ми се е притеснявал за детето и явно това му е действало антисексуално. И така просто се стекли обстоятелствата, но всичко щяло да си дойде на мястото. Но нищо не се е променило. Почти съм възстановила формата си отпреди раждането, остават 2-3 кг. Казвам го, защото бях качила 30 кг.,а това едва ли му е харесвало особено. Според мен беше евентуална причина за не желание за интимности. Обичам мъжът си безкрайно много, имам прекрасен мъж и искам да си го върна, а колкото повече време минава ми се вижда все по-трудно това да се случи. Отчуждава ме се все повече и повече. Мисля, че няма никакво желание към мен. Тази вечер говорихме пак по този въпрос, естествено аз започнах разговора. Отговори ми, че ме обича и иска да е с мен, но е факт, че живеем и спим заедно не като съпрузи, а по скоро като брат и сестра. Започвам да изпадам в депресия. Тялото ми се променило от раждането и то не към по-добро и това също ме депресира и като сложим и не желанието му към мен като жена... Чувствам се направо излишна. Моля ви, помогнете ми!

Здравейте,
Обикновено след раждане проблемите в интимните отношения настъпват поради отдръпването на жената. При вас ролите са сменени. Хубаво е, че разговаряте. Важното, което споделяте е, че той ви обича. Най-вероятно съпругът ви преживява някакъв стрес от тази значителна промяна. Казвате, че се чувствате излишна. Само липсата на секс ли е доказателство, че не сте желана. Замислете се как ви помага вашият съпруг. Предлага ли ви помощ за детето и домакинството? Подарява ли ви цветя (дори и само на празници)? Опитайте се да погледнете на вашите взаимоотношения в по-общ план. Какво правите заедно? Отговорете си на тези въпроси. Но най-полезно ще бъде да посетите психолог и да се консултирате с него. Може индивидуално, а може и заедно. Обикновено тези проблеми са по-дълбоки и е не се решават на форумно ниво. Пожелавам Ви успех!

[sun15]

Благодаря Ви за отговора!

[Галя.Тилева]

Здравейте искам да споделя с вас от една година съм с едно прескачане и сърцебиене ходих правих си всички видове изследвания и казват че е на нервна и получавам паник атаки. Всеки есин момент ме е страх да не ми стане пак така и дори като съм на работа немога да живея пълноцено. Изписаха ми антидепресанти но ме е страх да не се престрастя към тях моля дайте вашето мнение.

[Galina Todorova]

Здравейте искам да споделя с вас от една година съм с едно прескачане и сърцебиене ходих правих си всички видове изследвания и казват че е на нервна и получавам паник атаки. Всеки есин момент ме е страх да не ми стане пак така и дори като съм на работа немога да живея пълноцено. Изписаха ми антидепресанти но ме е страх да не се престрастя към тях моля дайте вашето мнение.

Здравейте,
Панническите атаки са свързани с периоди на изключително силен страх и тревожност. Пристъпът обикновено продължават около десет минути и много хора са напълно убедени, че ще умрат по време на него. Хубавата новина е, че това никога на никой не се е слувало. т.е. никой не е умрял от панически пристъп. Симптомите обаче предизвикват неравномерно и прекалено бързо биене на сърцето, потене, усещане на задушаване и недостиг на въздух, замаяност или чувство за олекване на главата, болки или други неприятни усещания в гърдите, скованост или изтръпване, мисли, че ще полудеете или ще изгубите контрол напълно. Професионалистите смятат, че за да имате напълно развито паническо разстройство, трябва да сте имали повече от един панически пристъп. Хората с такова разстройство се тревожат за това, кога ще се случи следващият пристъп и дали ще успеят да се контролират или ще се изложат. Накрая те променят живота си, избягвайки определени места или дейности.
Обикновено основните причини за тревожните разстройства (във вашия случай паническо разстройство) са три: биологични, родителски (начинът по който са ви отгледали) и травма (ужасни събития, които понякога се случват на човек.
За да се справите с тревожността и паническите атаки е необходимо да предприемете определени промени във вашият живот. Като за начало може да посетите психолог и заедно да изясните какви са причините и отключващите фактори. После заедно да начертаете малки и конкретни цели, като да започнете да правите неща, които досега са ви били трудни. Започнете да се самонаблюдавате за да разберете кое ви прави тревожна. Ако бягате от неприятните емоции това само ще ги засили. Записвайте ситуацията, която предизвиква във вас тревожност и мисълта, която преминава през главата ви. Посещавайте йога и упражнявайте релаксиращи техники. Хубаво е, когато човек се опитва да си самопомогне, но това е много трудна задача. Обикновено проблемът се разрешава много по-лесно чрез психотерапия и понякога с медикаменти. Страховете ви относно антидепресантите са неоснователни. Те не водят към пристрастяване (и все пак вие не уточнявате какви са точно изписаните ви лекарства). Попитайте лекарят, който е назначил лечението ви. Той ще ви обясни по-подробно. Препоръчвам ви да му се доверите. Препоръчвам ви също да направите консултация с психолог или психотерапевт и заедно да се справите с "настинката" наречена паническо разстройство. Пожелавам ви успех!

[analia7]

Здравейте Г-жо Тодорова аз съм на 20 години преди година започнах лечение на депресия личният ми лекар ми даде направление за психиатър и той ме лекува 6 месеца но няма ефект от тези лекарства, антидепресанти отначало личният ми лекар ми изписа лечение за три месеца но симптомите се повториха и така се стигна до психиатъра комбинация от други медикаменти които също не оказаха кой знае каква промя даже да не кажа никаква единственото за което е прав е че аз съм страхлива, майка ми и баща ми са такива, твърдят че имам страхова невроза понеже личният ми лекар ми беше споменал първоначално да нося дрехи с дълъг ръкав и да не ползвам самобръсначки по късно да речем 7/8 месеца след като завърших си бях вкъщи и отначало се започна със силно напрежение и страх от това което личният лекар и се подсетих за една позната която си режеше вените и това допълнително увеличи цялото напрежение и страх отидох на доктор и му казах напрегната съм и плача и тога той ме прати на психиатър с диагноза депресия тази година малко по намаляха тези страхова с ножовете, но аз още от малка си имам силно напрежение и страхове съм имала естествено но не такива появявали ли ми се мисли за самоубийство на периоди това ме плаши немога да си обясня защо ми минават такива мисли но със сигурност искам да живея нямам причина за момента да не искам да живея моля помогнете ми с тази дилема

[marina_p]

Здравейте, от известно време имам следния проблем: вечер, когато си лягам, сякаш ми става нещо. Започва да ми се вие свят, понякога получавам сърцебиене, не мога да заспя от страх, че ще ми стане нещо. Ходих на невролог, УНГ, правиха ми ЕКГ и кръвни изследвания. Всичко е в нормата. Имате ли представа от какво може да е? Благодаря предварително!

[Galina Todorova]

Здравейте, от известно време имам следния проблем: вечер, когато си лягам, сякаш ми става нещо. Започва да ми се вие свят, понякога получавам сърцебиене, не мога да заспя от страх, че ще ми стане нещо. Ходих на невролог, УНГ, правиха ми ЕКГ и кръвни изследвания. Всичко е в нормата. Имате ли представа от какво може да е? Благодаря предварително!

Здравейте,
Най-вероятно става въпрос за едно от най-разпространените през последните години психично разстройство, свързано с паническа тревожност, която най-често се проявява под формата на панически атаки. Паническото разстройство се характеризира с внезапни епизоди на остро безпокойство или силен страх, които се появяват "като гръм от ясно небе" без видима причина. Силната паника обикновено продължава не повече от няколко минути, но в редки случаи може да се връща "на вълни" за период от два часа. Хората обикновено развиват паническо разстройство в края на юношеството или в двадесетте си години. В много случаи паниката и тревожността се проявяват при хора, които нямат някакви сериозни, дълбоки емоционални проблеми. Симптомите на паническия пристъп, като болки в гърдите, недостиг на въздух, гадене, силен страх, често приличат на симптомите на сърдечния удар. Разтревожени хората, получили пристъп на паника, веднага отиват в най-близката болница. След много изследвания се оказва, че нямат физиологичен проблем, а "всичко е в главата" им.
За да сте сигурна обаче, че имате паническо разстройство или по-висока тревожност е добре да посетите психолог и психиатър, които да установят точната ви диагноза. Обикновено се използват следните стратегии за справяне с тревожността:
1.Терапия за контрол на паниката (това се случва с квалифициран психолог или психотерапевт).
2.Усвояване на умения за релаксация.
3.Интероцептивна десенсибилизация - Практикуване на доброволно привикване към телесните симптоми на паниката.
4.Медикаментозно лечение.
5.Начин на живот и личностни промени.
Не отлагайте посещението си при психолог. Той подробно ще ви обясни какъв е проблема и какви са начините за справяне с него. Пожелавам ви Успех!

[Galina Todorova]

Здравейте Г-жо Тодорова аз съм на 20 години преди година започнах лечение на депресия личният ми лекар ми даде направление за психиатър и той ме лекува 6 месеца но няма ефект от тези лекарства, антидепресанти отначало личният ми лекар ми изписа лечение за три месеца но симптомите се повториха и така се стигна до психиатъра комбинация от други медикаменти които също не оказаха кой знае каква промя даже да не кажа никаква единственото за което е прав е че аз съм страхлива, майка ми и баща ми са такива, твърдят че имам страхова невроза понеже личният ми лекар ми беше споменал първоначално да нося дрехи с дълъг ръкав и да не ползвам самобръсначки по късно да речем 7/8 месеца след като завърших си бях вкъщи и отначало се започна със силно напрежение и страх от това което личният лекар и се подсетих за една позната която си режеше вените и това допълнително увеличи цялото напрежение и страх отидох на доктор и му казах напрегната съм и плача и тога той ме прати на психиатър с диагноза депресия тази година малко по намаляха тези страхова с ножовете, но аз още от малка си имам силно напрежение и страхове съм имала естествено но не такива появявали ли ми се мисли за самоубийство на периоди това ме плаши не мога да си обясня защо ми минават такива мисли но със сигурност искам да живея нямам причина за момента да не искам да живея моля помогнете ми с тази дилема

Здравейте,
Споделеното от вас ме кара да мисля, че освен от депресия страдате и от някаква обсесия (натраплива мисъл), Обикновено обсесиите внасят невероятен хаос в живота на хората, защото тя обърква и изнервя не само тези, които я имат, но и техните семейства и близки. Предполагам, че тези нежелани мисли, импулси и образи се повтарят в ума ви. За щастие хората страдащи от такива стресиращи мисли, не се подчиняват на тези мисли, но те ги преследват постоянно. Натрапчивите идеи са нежелани повтарящи се действия или умствени модели, които тревожните хора изпълняват, за да намалят временно тревожността си.
Добре ще е да направите още един консулт с психиатър и да се консултирате отново за диагнозата и медикаментите. най-доброто за вас ще бъде да се срещнете с психолог или психотерапевт и заедно да решите какви стъпки ще предприемете за да се справите с проблема. Препоръчаните начини за справяне с натрапливите миели и депресията са:
1. Когнитивна терапия.
2.Техники за релаксация.
3.Медикаментозно лечение.
4.Начин на живот и личностни промени.
Не отлагайте! Този проблем не се решава на форумно ниво. Пожелавам ви успех!

[sweet_dreams47]

Здравейте. От около 6-7 години съм с установена диагноза параноидна шизофрения и лека умствена изостанолост. Това за което се колебая е дали тя е точно поставена от лекарите специалисти психиатри и ако да,какво още като превенция,защита,или лечение освен предписаната ми терапия може да се приложи.Доколкото знам това заболяване не е напълно лечимо.Симптомите който споменавах при установяването на диагнозата бяха чуване на гласове,страх,паника,колебания,стрес,неспособност да оставам сам и на затворено и на открито,казвах че някой ми прави магии,че ръцете и краката ми ще се разкапят,ще изгният,твърдех също че съучениците ми в училище мъже,ме дебнат и искат от мен да ме направят хомосексуалист,тоест да ме изнасилят и пребият,да ме заколят и изхвърлят остатъците от мен в контейнера,посягах често на майка си и баща си вкъщи при дребни дразги и конфликти,плачех безпричинно,треперех,тепах с краката,поради което ми установиха и акатизия,говорех често за Иисус и Богородица. Сега към настоящият момент се лекувам с Неуротоп ретард 600мг по таблетка сутрин и вечер,Акинестат то две таблетки сутрин и вечер и Ронидал 1мгл разтвор във флакон сутрин 2мг.,а вечер 3 мг.,правя също и инжекции модитен депо през 15 дни. Преди тази терапия съм лекуван лекарствените препарати Халоперидол,Депакин Хроно,Хлорпротиксен,Зипрекса и много други.Къммомента нямам гласове,не треперя и не тъпча с краката,сега дори имам и социален живот и приятели който преди нямах и поради това че и аз и те странеха от мен,но пак и към момента не съм много комуникативен и говоря само когато ме попитат нещо или завържат с мен разговор,до момента не съм работил никъде а съм момче на 29 години,едва наскоро започнах работа и също имам известни колебания свързани с нея,дали ще ме харесат и удобрят и оставят на работа,в училище когато учех имах често проблеми и и виждах затруднения в запомнянето на уроците и пиксането съответно на домашни.Останах в три поредни години да повтарям класовете. Има ли начин да се възстановя още повече с немедицински препарати,алтернативна медицина или да речем билки.