Да отглеждаме деца в България - обща тема за всичко и всички

[kauda]

Не вярвам, че подобно предложение, може да бъде прието. Няма как просто, всичко е да се разбунтуват духовете и да стане конфликт.

[dessiblond]

Стига на мнозинството, което е в парламента да му стиска, може и да го приемат. Малко трябва да се спрат тия неравенства. Като приеха, че няма да се изплащат помощи на тези, чиито деца не ходят на училище, като че ли има ефект. Ходят циганетата по-редовно. А който не полага нужните грижи за детето си, и сега е регламентирано - отнемат му детето, дават го на приемен родител или в дом. Това е достатъчно като мярка според мен.

[qwerryyy]

За мен отговорът на този въпрос е в желанието човек да не си нарушава комфорта.
Лично аз имам две деца, но повечето от приятелите ми са с по едно. Специално отбелязвам, че са семейства с доста над средните възможности. Повечето просто не искат да забавят професионалното си развитие, други не желаят да се отдалечат за малко от добрия си частен бизнес, трети - да се "върнат" към памперсите и безсънните нощи.
Никой от тях не прикрива стремежа си към лично удобство зад благовидни предлози, напротив - съвсем откровени са. Чудиха ни се как в ужасните години 1997-98 решихме да имаме второ дете, при положение, че нямахме "достатъчно" добър стандарт. Да, само че на мен тогава ми беше времето да раждам. А с времето постигнахме и стандарта, който желаехме. Децата са голям стимул :)

Юнонче, мен нещо ме спира да имам деца и ти си го споменала косвено. :) Аз не бих родила сега, защото не мога да си го позволя. Изгледах сина си много тежко и много трудно, вече е голям. Но не бих родила, нямаме жилище, където да живеем с това дете, а камо ли с още едно и сега като сме на крачка към купуването на дом да "легна" у нас да гледам още едно бебе, което води след себе си дълги години на грижи и стоене у дома. :( Иначе нямаш идея колко много искам!

Най-гадно е да искаш, но да не можеш заради такива тъпи причини. :( Когато вече нещата са зад гърба ти излгежда по-различно, но когато трудностите и изпитанията предстоят, тогава екшъна е по-голям.

[irka]

Всичко ни е в главите, сами си поставяме пречките и причините. Някога не са имали и половината, което имаме днес ние и пак са раждали по десет деца.

[Malina]

Всичко ни е в главите, сами си поставяме пречките и причините. Някога не са имали и половината, което имаме днес ние и пак са раждали по десет деца.

Тогава са били с мисълта, че може нещо да се случи и поне едно да им остане, сега уж вярваме в медицината и смятаме, че едното ще ни порасне живо и здравичко...

[Monika_Spasova]

Преди родителите са се притеснявали, дали ще оживеят децата им, а сега се притесняваме, дали ще успеем да ги изгледаме, да им осигурим материални неща, а на времето това не са го мислили. И сега животът е труден, но по различен начин. В момента е важно детето да има някакви удобства, защото начина на живот и света ни е такъв.

[Lilly_milly]

Аз мисля, че лека полека хората няма да обръщат толкова внимание на тези несгоди и въпреки всичко ще започнат да раждат и по повече от едно. Казвам го, защото за един месец две мои приятелки родиха трето дете. Има надежда !

[Lisica]

Аз мисля, че лека полека хората няма да обръщат толкова внимание на тези несгоди и въпреки всичко ще започнат да раждат и по повече от едно. Казвам го, защото за един месец две мои приятелки родиха трето дете. Има надежда !

Браво! Хубаво е, че има такива смели жени. Но много жени не раждат и от притеснения дали ще си намерят работа след поредната бременност и раждане, болести и проблеми. не всички работодатели са склонни да търпят отсъстващ персонал, а с малко дете знаете всички как е! :( Докато не бъде гарантирано мястото на майката, но наистина, а не фективно, както е сега, то до тогава няма да рискуват да имат друго дете.

[fawla]

Рядкост са жените с по две деца вече, а за три какво може да се каже! Когато ние бяхме малки, нямаше такова нещо, като въпрос имаш ли брат или сестра, а се питаше "брат или сестра имаш". Тук таме се намираше някоя дете, което да няма "другарче", а сега са рядкост семействата с две деца. :( Всичко е от притеснението на родителите дали ще успеят да осигурят бъдеще на децата си.

[Yunona]

Но много жени не раждат и от притеснения дали ще си намерят работа след поредната бременност и раждане, болести и проблеми. не всички работодатели са склонни да търпят отсъстващ персонал, а с малко дете знаете всички как е! :( Докато не бъде гарантирано мястото на майката, но наистина, а не фективно, както е сега, то до тогава няма да рискуват да имат друго дете.

Никак не съм съгласна с това! Ако си добър професионалист и организирана личност, няма да имаш проблем с намиране на нова работа или запазване на старата. Ако обаче не си организирал добре личния си живот и това непрекъснато пречи на работата ти, разбира се, че нито работодателят, нито колегите ти ще са съгласни да те търпят.
Давам пример: най-несправящият се член на моя екип беше дама, която не освободихме от работа само защото знаехме, че може би скоро ще забременее и така или иначе ще и търсим заместник. Беше претърпяла един спонтанен аборт и не исках да ни обвиняват, че искаме да се отървем от нея преди да е забременяла отново. Е, тя наистина забременя и както очаквахме, излезе в дългосрочен болничен. Назначихме нова колежка (отбележете - майка на две деца на 3 и 4,5 години). Продажбите в региона веднага скочиха с 25% и продължават да растат. Разбира се, старата колежка няма да се върне на своето работно място - никакъв шанс! Беше бавна, работеше формално и непрекъснато се извиняваше с "кривите" клиенти. Новата е стегната, организирана, упорита, целенасочена и ефективна. Не бих се лишила от нея, за да върна тази, която не се справяше.

Мисълта ми е, че единствената гаранция за запазване на работното място е добрата работа и да си полезен на компанията. Докажеш ли го, нямаш проблем :) Поне в свестните фирми. За другите не си струва да се работи.