Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[Eli Noeva]

Здравейте Марчела,
Описвате детето си като будно, умно, чувстително, любопитно – задава много въпроси, и семейството си като задружно, с топли отношения
Това, което представяте като проблем в действителност се случва при всички деца, но се проявява по различен начин – затова Ви предлагам кратка информация за въображението:
Предучилищната възраст е важен етап от физическото, психическото и емоционално развитие на детето.
Навсякъде в заобикалящият го свят то е подложено на въздействие - природата, семейството, обществото.
Децата възприемат много информация, но не са в състояние да схванат обективното й значение.
Умът на детето съдържа смесица от образи от реалния и въображаемия свят, между които то не прави разлика.
Психиката обаче притежава способност да съхранява, обобщава, видоизменя образите, получени чрез усещането и възприятието.
Принципно, човек чрез своята психика притежава възможност да създава образи при пряко въздействие на обектите и да ги преработва:
- човекът има неосъзнато желание да създаде въображаеми образи, чието съдържание е приятно и примамливо.
Той ги създава, за да възстанови нарушен вътрешен комфорт
Изследванията показват, че дори и най-елементарният образ, сътворен от човека с помощта на въображението, не може да възникне на „празно място”.
Всеки човек притежава способност да систематизира впечатления, които се получават от многократно възприемане на обекти, принадлежащи към една група.
Въображението е тясно свързано с външната действителност, която е лично е присвоена под формата на представи.
Богатството от представи, нагласи, влечения, желания и други, са условие за създаване на фантазни продукти, но водещо място сред тях заемат потребностите.

Става въпрос:
- за неудовлетворените потребности, /във Вашия случай – докато сте двете и детето рисува, то си „спомня“ несъзнавано колко добре се чувства, когато и бащата е при него и показва нужда от присъствието му именно поради тази свързаност и добрата семейна атмосфера/, тъй като те са способни да раждат въображение, т.е. онзи бъдещ продукт, който ще ги удовлетвори,
- и за емоцията, която има своеобразно продължение във фантазния продукт
/ детето съобщава, че вижда човек – таткото /.

Образите на въображението могат да се изграждат както преднамерено – при творчеството, така и непреднамерено – при бленуването.
Независимо от начина на формиране, в основата на тяхното изграждане стоят процеси, които човекът не осъзнава и следователно не контролира.

Развивайте тези качества на детето си под формата на игра с въображението – рисуване, изобразяване с пластелин, с танц, с музика, изследване на настроението, задаване на въпроси – отговори, и др. подобни.
Освен, че в играта детето има възможност да отразява отношението си към случващото се наоколо, то се чувства свободно да преобразува, да променя и да моделира действителността в една по-интересна и комфортна за него игрова реалност.
Развитието на въображението се характеризира с преход от спонтанно възникнали към волево създадени въображаеми образи.
Фантазните образи служат за вътрешен израз на детските чувства.
Тази форма на асоциация между емоция и образ често се среща в сънищата или мечтите, когато въображението има пълна свобода.
В играта детето се учи да се контролира.

Ели Ноева.

[марчела2002]

Страхотно сте го написали!Благодаря за отделеното време и нека много родители го прочетат и осмислят,ще е полезно за всички!

[Viksi89]

Здравейте!

Бих искала да споделя за състоянието си - здравословно и психическо от около 1 година насам.
На 27 год съм, завърших висшето си образование преди 3 год. и след това с нищо кой знае какво не съм се занимавала. Миналата година реших да се запиша на шофьорски курс, за да се занимавам с нещо, а и защото ще ми е полезно. След като приключих с шофьоркият курс започнах да изпитвам симптоми като сърцебиене, силно главоболие, виене на свят. Също и бях намалила теглото си. Не се чувствах добре, нито физически, нито психически. Усещах една постоянна тревожност. Помислих си, че може да е от някакъв преживян стрес по време на изпитите, които държах по кормуване, защото аз като човек съм доста притеснителна и така да се каже се "паникьосвам" лесно...

Реших да отида до личния си лекар и споменах са симптомите. Тя ме прегледа, каза, че съм здрава и няма нужда да си правя изследвания, а просто организмът ми е излязъл извън равновесие и трябва да съм повече активна, да спортувам, да съм по-ангажирана и ще се нормализирам.
Въпреки това аз реших да посетя невролог, защото мислих, че имам проблеми с нервите. Изписаха ми лекарства, които пих известно време, но без особен резултат... Посетих също и ендокринолог, но всичко си беше в норми, когато си направих изследвания.

1 год по-късно нещата не са се променили много и това, което ме притеснява е, че не отскоро изпитвам затруднение да се съсредоточа и имам проблеми с паметта.
Бихте ли ми казали, дали ако си намеря работа, започна да спортувам и променя коренно начина си на живот, хранителни навици и т.н. бих могла да се почувствам отново добре? Дали това би помогнало и дали имам някакви симптоми на депресия?

Много ще съм Ви благодарна на какъвто и да е съвет от Ваша страна!

[Eli Noeva]

Здравейте,
Симптомите на сърцебиене, силно главоболие, виене на свят и
постоянна тревожност, както и проблемите с концентрацията и с паметта
имат послание към Вас – да се обърнете към себе си и да се запитате:
- Какво искате да се случи във всички области на Вашия живот?
- Как си представяте живота си след 1г., 3г., 5г., 10г. ?
Отговорът на тези два въпроса е свързан с поставяне и реализиране на цели, което трасира развитието и напредъка ни като личности и професионалисти.
Например, споделяте, че сте решили да се запишете на шофьорски курс, за да се занимавате с нещо, а и защото ще ви е полезно.
Но след като приключване с шофьоркия курс изпитвате симптоми като сърцебиене, силно главоболие, виене на свят.
Симптомите показват, че идеята за шофьорски курс с цел да се занимавате с нещо, не е правилно поставена цел към този период в живота ви.
В тази връзка съветът на личния лекар да сте по-активна, да спортувате, да сте по-ангажирана насочва към поставянето на цели – относно личен живот, професионална работа, грижа не само за теглото, а по-скоро за добър жизнен тонус.
На възраст 27г. е възможно да се чувствате объркана относно смисъла на живота – затова е важно първо да си определите целта, която е с приоритетно значение за Вас – онова нещо, което ще ви доведе до удовлетворение, доверие в себе си, усещане, че живеете своя собствен живот.

Ели Ноева.

[Viksi89]

Здравейте!

Страшно много Ви благодаря. Съветите ви са много ценни за мен. Наистина ме накараха да се замисля над това какво искам да ми се случи в живота и да се опитам да определя целите си за напред.

На този етап наистина съм доста объркана, относно какво искам от живота като цяло. Може би се дължи на това, че досега не съм се занимавала с нещо, което наистина ми харесва и ми носи удовлетворение в живота. Например завърших висшето си образование преди 3 години, но специалността ми не е нещо, с което наистина бих искала да се занимавам и ще ми носи удовлетворение. Шофьорският курс, на който се записах също беше нещо, което направих, защото мислих, че ще ми е полезно, но отново не беше нещо, което вътрешно имах голямо желание да направя. Дори в личен план връзките, които съм имала досега не са ме карали да се чувствам добре, а по-скоро обратното, действали са ми потискащо и усещане, че не е правилната връзка за мен или това не е човека за мен.

Общо казано, до този момент не съм се чувствала пълноценна нито в личен, нито в професионален план. Дали според Вас всичко това, натрупало се във времето е породило тези усещания, които имам сега?

[Eli Noeva]

Здравейте,
Имате способността да откривате същността на проблемите си и това следва да Ви накара да усилите вярата в себе си - т.е., когато след реализиране на избрани цели не чувствате вдъхновение, удовлетворение и напредък, Вие можете чрез задаване на въпроси относно смисъла:
Имам ли нужда точно от това точно в този момент, точно в този период?
и
От какво имам нужда сега?
да направите корекции и промени, водещи до по-цялостен смисъл.

Споделяте, че досега не сте се занимавала с нещо, което наистина Ви харесва и Ви носи удовлетворение в живота.

Ето го ключът, който може да Ви води отсега нататък - да избирате да се занимавате с неща, които не само може да са полезни, но едновременно и да Ви харесват и вдъхновяват.
Така много по-рядко ще се чувствате объркана в каква посока да се движите.

Усещането за непълноценност и сякаш за несправяне /поради невъзможността да отбелязвате своя напредък от досегашния опит нещо да правите, а не да правите неща, които са смислени за Вас и Вашия живот/ се дължи от една страна на всичко, случило се досега, а от друга - може би и на една занижена самооценка, страх да си поставяте по-високи цели, такива, които ще са предизвикателство и ще развиват смелостта и куража Ви да се насочвате към нови цели.

Като въведете нов подход в живота си - не просто да правите нещо, а да правите нещо, към което дългосрочно ще имате интерес и любопитство да го усъвършенствате, ще знаете, че Вие сте творецът, ще забелязвате, че изпадате в объркване много по-рядко, ще станете по-силна, ще научите, че може да имате трудни моменти, но ще имате увереността, че можете да се справяте с всичко.

Започване на работа, преквалифициране или обучение, подобряване на самооценката, поставяне на високи, но реалистични цели може да са част от този нов подход.
Условието за избор вече го знаете - харесва ли ми, интересно ли ми е, какво ще правя с това, как ще го приложа по-нататък ...

Желая Ви успех!
Ели Ноева.

[Даниела Ройдева]

Здравейте!
Моят проблем от здравословен прерасна в психологичен. Не знам дали е по -лошо това, че го осъзнавам или че вече 4 години се опитвам сама да се справя с него. Ще започна от завръзката на нещата: когато бях на 16 години бях пълничка и реших с много строга диета да отслабна, за кратък период от време свалих 10кг, заради които и спря месечният ми цикъл. Чувствах се визуално добре, но бях достигнала до анорексия, бях притискана и постоянно смъмряна от родителите ми. Разбирам, че са искали най-доброто за мен, но методите им не бяха от най-добрите. Та след започнах да се храня нормално, дори прекалявах и така стигнах до булимията. Стигало се е и до дни в които съм повръщала 3 пъти на ден, нарочно, умишлено... На 18години вече имах много сериозен проблем, цикълът ми се върна, но проблема с килограмите си остана. Всеки ден беше мъчение, не се харесвах, бях в депресия, съвсем съзнателно ядох много и след това повръщах. Станах студент и реших, да стана вегетарианка, по този начин изключвах една от калоричните храни в менюто си, образовах се, ядох много по-здравословно. Начинът ми на живот се промени, бях отново в добра форма и се чувствах удовлетворена със себе си. Но за определен период от време... тук вече на 20 години осъзнавам, че имам психологичен проблем с който явно не мога да се справя. Не казвам, че съм дебела, просто не съм щастлива със себе си. Имам прилив на вълчи глад и до ден днешен преяждам и повръщам. Не знам какво да правя със себе си, приятелят ми казва, че се опитвам да заобиколя проблема и не го решавам. Той ме съветва да говоря с психолог, та и за това реших да напиша тук проблема си. Опитах се да се справя с проблема си, но явно не мога... кажете ми какво да правя !
Благодаря за отделеното време!

[Eli Noeva]

Здравейте,

Вашият приятел, който най-вероятно Ви познава добре, Ви дава полезен съвет.

Последвайте неговия съвет и си запишете час за консултация с психолог.

Желая Ви успех!
Ели Ноева.

[potrebitelsko_ime]

Преди около година и половина се върнах от чужбина и преживях голям стрес. На другия ден се събудих с температура от порядъка на 37, 1-37, 2, която си се вдигаше и спадаше когато си поиска. Интересното е, че дори и да нямах температура аз усещах, че имам. В областта на главата имам усещане за изтръпване и по-точно стягане. Стягането е по-засилено в лявата част и слепоочията. Минах през всякакви изследвания - белодробни, пълна кръвна картина (3 пъти) , кръвна утайка, изследване на урина, синоси, гърлен и носов секрет (където откриха стафилококова бактерия, но друг лекар ми каза, че съм по-скоро носител. ), кардиолог, хламиди, зъболекар и никой нищо не ми откри. След гълтане на какви ли не антибиотици реших да отида на невролог. Обясних всичко на невролога и той ми каза, че нещата са от стрес и напрежение (което наистина се случва често) и ми предписа хапчета Стрезам, после Мидокалм, от които нямаше ефект. Пил съм и Дианксит. Първите 2 месеца вдигах тази температура и откакто почнах да пия Дианксит мисля, че изчезна, но изтръпването на главата си остана. Неврологът ми каза да не го мисля(изтръпването), да не си меря температурата, но това е невъзможно, защото аз се събуждам с това изтръпване и ЧУВСТВО ЗА ТЕМПЕРАТУРА (понякога имам, понякога нямам) и ги усещам. След настояване от моя страна ме приеха в болница за изследвания - пълна кръвна картина, ехо доплер, скенер, очен и ушен лекар и отново не откриха абсолютно нищо. Всичко е норми и скенерът не показа нищо. Пратиха ме на консултация при психолог, която ми каза, че всичко е на базата на стрес, стресови ситуации и много мислене. За съжаление и това обаче не помогна. Последната ми надежда беше психиатър. Отидох, той отново потвърди, че състоянието ми е от това естество и ми изписа амитриптилин. Още след първите 3-4 дена усетих голяма промяна във физическото си състояние. Това хапче ме излекува на 50 % в рамките на месец, но вече го пия 4 месеца и повече от това не се подобрявам. Отново има моменти, в които главата ми е много изтрънала и често усещам парене. След последата консултация ми добави и Пирамем. Пия го вече 2 дена, но за сега няма как да усетя промяна.
Бих искал да чуя и вашето мнение, защото наистина ми е много тежко и губя надежда, че изобщо някога ще се излекувам.
Също така искам да питам дали алкохолът влияе на тези лекарства, примерно 100 грама уиски или 500 мл бира ?
Ще Ви бъда благодарен, ако ми отговорите :).

[Eli Noeva]

Преживяли сте голям стрес преди година и половина, направили сте изследвания и консултации, приемали сте медикаменти – но как се справяте с този стрес?
От споделеното от Вас не става ясно какво е предприето за освобождаване на емоционалния стресов заряд.
Препоръчителна е психотерапевтична работа с факторите, стоящи в основата на актуалния стрес.
Консумацията на алкохол да се изключи, докато приемате горепосочените медикаменти.

Ели Ноева.