Депресия и разстройства на настроението - мнения и въпроси

[ninars]

Свърши ли лятната почивка и настъпи есента… мислите ни се устремяват към празниците в края на годината. Дългоочакваният декември обаче също някога свършва и от топлия уютен дом или след ваканция на някой екзотичен остров се налага да се върнем на работното място (в суровата, студена действителност).
Специалистите дават няколко съвета, които ще ни помогнат да се разделим безболезнено с празниците и да настроим съзнанието си от ваканцията към офиса.
Според тях, най-трудна е адаптацията към ранното ставане. За да избегнете сънливост и главоболие, препоръчително е през първата работна седмица да си лягате с поне час по-рано. Постепенно организмът ни ще свикне и ще се върне към обичайния график.
Не прекалявайте с работата в първия ден, а дайте време на мозъка за адаптация! Трудно е след гледане на коледни филми от топлото легло да се пренастроим на вълна "работа". Постепенно натоварването само ще си дойде.
Завръщането в офиса ще се преживеете по-лесно, ако и там си създадем празнична атмосфера, съветват още експертите. Разпръснете сред колегите си доза добро настроение и продължете празниците на работа.
Да не забравяме, че завръщането към всекидневието не бива да ни плаши, защото човешкият организъм и психика са в състояние да се справят с далеч по-резки промени. Все пак… излизайки във ваканция… ние знаем кога тя започва и кога завършва, следователно сме имали достатъчно време да се подготвим психически за едно безболезнено завръщане.
А вие свикнахте ли на работни обороти?

[Cuddy]

Не съм свикнала. Днес ставането ми беше мъка, но пък колегите ми са разкошни и не разбрах кога мина времето.

[denkaruseva]

Естествено е след празничното настроение и приятните емоции, които сме изпитали по празниците, в първия работен ден да ни е дискомфортно. С колегите си споделихме как сме изкарали празниците, къде сме празнували, разгледахме снимки и така …Предизвикахме усмивки в офиса, а после се захванахме за работа.

[ramimni]

Преди три месеца майката на приятеля ми почина. От тогава насам той е доста по-различен, дори отношението му към мен е друго. Но забелязвам, че състоянията, в които изпада не са присъщи за него, той беше изключително жизнен и енергичен, а сега – не му се става сутрин (въпреки че ляга рано), след като се прибере от работа е много мързелив, нищо не му се прави, спря да готви (а обичаше), за всяко нещо, което трябва да се свърши го мързи (дори и да влезне в банята за душ).

Започнах да се плаша от този неестествен за него мързел, заради това исках да се допитам до вас, дали това не е някаква форма на депресия. Не говори за станалото, но усещам, че не е наред, въпреки че не признава!
Никога не съм изпадала в депресивно състояние и не зная дали би могло да се досетя за това от мързела, който го гони?!

[moni.sparrow]

След като родих второто си дете бях изпаднала в такава ситуация, нищо не ми се правеше, не можех да се грижа за децата си, трябваше ми непрекъсната помощ, имало е дни, в които лежа и сина ми е около мен и се възхищаваме на малката госпожица, която беше новородена Според мен е нормално, не е и точно мързел, а по-скоро липса на желание, по някога се стига до там, че отказват и да се хранят, добре е да се консултирате с психолог, докато е време

[dimilov]

Точно обратното е. Депресията е причина за поведение ,което отстрани изглежда като чист мързел. Много хора след загубата на човек от семейството, приятел, просто скъп за тях човек, се чувстват като опустошени, тръпката им за живот сякаш се стопява. Независимо, че край тях има други важни за тях близки,със загубата явно се нарушава ритъмът на живота им и почти всички, които съм наблюдавал, имат някакво неосъзнато усещане за безнадеждност и някои са склонни дори към посегателство спрямо собствения си живот.Най-важното в случая е да не се критикува "мързела", а да се открият нови емоций,да се направи някаква положителна промяна, която да даде малка доза щастие и ведрост в душата на депресирания.Лично знам колко е трудно.Майка ми след смъртта на баща ми изпадна в такова състояние.Пенсионерка,но страшно жизнена и много организирана, точно три месеца след случилото се, изведнъж започна да споделя ,че губи сила, искаше да си почива повече, затвори се в себе си и се стигна дотам, че споделила пред съседка ,че вече не и се живее. Намерихме добър лекар психиатър и за около 3 месеца терапия и грижи от моя страна вече се усмихва ,ходи да пазарува и си върши ежедневните домакински работи.Лекарката ни предупреди за това да следим и аз да и давам лекарствата , защото тя-майка ми- тотално ги отказваше с мотиви ,че от това и се гади, почнало да я боли това ,онова и т.н. Не че няма странични ефекти,но при нас схемата проработи.Лекарката също спомена да бъдем много тактични с нея, защото критиките в този етап могат да доведат до още по-силно самозатваряне на пациента и лекарствата и цялата терапия ще се обезсмислят и просто няма да подействат, яко болния не чувства подкрепа от близките.Винаги трябва да се търси интелигентен подход и да се избягват конфликтите.Желая ви успех !Ще се справите ! И това ще мине и ще дойдат по -добри дни.

[mimeto90]

Само аз не знам, че може да се случи такова нещо, обикновено не ти е най-готиното да си след 2 седмици почивка отново на работа, ама чак пък депресия...

[nek0i_si]

Точно обратното е. Депресията е причина за поведение ,което отстрани изглежда като чист мързел. Много хора след загубата на човек от семейството, приятел, просто скъп за тях човек, се чувстват като опустошени, тръпката им за живот сякаш се стопява. Независимо, че край тях има други важни за тях близки,със загубата явно се нарушава ритъмът на живота им и почти всички, които съм наблюдавал, имат някакво неосъзнато усещане за безнадеждност и някои са склонни дори към посегателство спрямо собствения си живот.Най-важното в случая е да не се критикува "мързела", а да се открият нови емоций,да се направи някаква положителна промяна, която да даде малка доза щастие и ведрост в душата на депресирания.Лично знам колко е трудно.Майка ми след смъртта на баща ми изпадна в такова състояние.Пенсионерка,но страшно жизнена и много организирана, точно три месеца след случилото се, изведнъж започна да споделя ,че губи сила, искаше да си почива повече, затвори се в себе си и се стигна дотам, че споделила пред съседка ,че вече не и се живее. Намерихме добър лекар психиатър и за около 3 месеца терапия и грижи от моя страна вече се усмихва ,ходи да пазарува и си върши ежедневните домакински работи.Лекарката ни предупреди за това да следим и аз да и давам лекарствата , защото тя-майка ми- тотално ги отказваше с мотиви ,че от това и се гади, почнало да я боли това ,онова и т.н. Не че няма странични ефекти,но при нас схемата проработи.Лекарката също спомена да бъдем много тактични с нея, защото критиките в този етап могат да доведат до още по-силно самозатваряне на пациента и лекарствата и цялата терапия ще се обезсмислят и просто няма да подействат, яко болния не чувства подкрепа от близките.Винаги трябва да се търси интелигентен подход и да се избягват конфликтите.Желая ви успех !Ще се справите ! И това ще мине и ще дойдат по -добри дни.

При кой психиатър ходихте ?

[Rali_hr]

Хич не е лесно, като се почнат тези празници и направо е страхотия Ядене и какво ли не просто е кошмарно.

[Krum]

Сложна тема е това, човек обаче, ако не признае проблема си трудно може да се справи с него, представете си как гаджето хваща и води на сила приятеля си на психолог, доста трудно ще стане.