Депресия и разстройства на настроението - мнения и въпроси

[Лош Холестерол 007]

Депресията говори за проблем на централната нервна система, изтръпванията - за проблем на периферната. Аз бих отишла на преглед при невролог задължително. Шансът да мине без лекарства е малък, редно е навреме да се вземат мерки преди нещата да се задълбочат. На хората с депресия не просто "не им се ще" да си признаят, че имат проблем или да киснат по кабинети, на тях с времето започва да "не им се ще" дори да извършват нормални ежедневни дейности като това да излизат навън и да се виждат с приятели, че дори и ходенето до магазина им се вижда тегаво. Не чакайте. Не е до воля или липса на хоби.

Тези състояния, за които говорите, ги има и при мен. Наистина не ми се иска да излизам от къщи и да се срещам с хора. Ходих на психиатър и невролог. Предписа ми Деанксит. Като че ли с него се чувствам по-добре. Започнах и работа, което предполагам, че също ми се отразява положително. Притеснението ми е само да не привикна към деанксита и да не мога без него. Има ли такава опасност?

Лекарите и фармацевтите, с които съм говорил, твърдят, че зависимост към Деанксит не се развива. Наистина няма такова предупреждение и в листовката, но това не означава, че лекарството е безобидно. Всъщност такова нещо като "безобидно лекарство" няма.

[mimeto96]

И на мен така ми казаха - че към деанксита не се развивала зависимост, обаче много не им вярвам... помага ми без съмнение, но не искам да го пия дълго време.

[akvarel]

Здравейте, става въпрос за баща ми, който е на 71г. Като цяло е здрав,но мисля че е депресиран, няма мотивация, въпреки, че привидно изглежда добре.Много години почти изобщо не сме общували.Наскоро имаше някакво стопляне на взаимоотношенията и от разговорите разбрах,че има някои здравословни проблеми и му помогнах с необходима информация,съвети и всичко каквото се сетих.Той от дълги години всеки ден пие алкохол и мисля, че е алкохолик.Какво ли не четох и не му говорих за алкохола-никаква реакция.Знам, че това е нормално,че сам не може да се справи. Не иска да го спира и не мисли че пие много(не знам това как става защото отдавна съм му казала дозите които се считат за безопасни, а знам че пие повече) Преди десет години му били казали, че има много висок холестерол,но лекарствата били много скъпи и той нищо не направил,а знам, че всъщност се страхува.Смята че не е проблем че лекарствата, които пие са с минала годност, както и че не се съчетават с алкохол.Като цяло винаги е бил такъв-например цял живот чете едни и същи книги.Мисля, че му е спокойно само когато нещата са му познати и дори примерно да се запише в библиотека, би го притеснило по някакъв начин, избягва не толкова познати ситуации.Нещата които го посъветвах да направи във връзка със здравословните проблеми били неизпълними. А те не са - да, трябват доста усилия и да си отстоява интересите пред лекарите,но на него му е неудобно, дори да е за сметка на здравето му. Явно му е трудно, въпреки че не иска да го показва.Предлагам му съдействие –твърдо не иска.
Основното, което силно ме безпокои е че видях, че отношението му към здравословните проблеми е „каквото и да става, аз нищо няма да направя“,а по принцип е отговорен и интелигентен човек.Казва,че ако усети нещо,тогава ще отиде на лекар, но при неговите проблеми, трябва да е много по-рано.
Знам, че трябва психолог, но е изключено да поиска да отиде.Отдавна сме ходили заедно и жената каза, че с такива като него не може да се работи, а тя е доста опитна и хич не се отказва лесно.Знам че трябват и мотивация, цели, интереси, но не виждам аз отстрани как мога да помогна с това.
Скоро разбрах,че течностите за ел цигари повечето са менте и може за кратко време да станат сериозни белодробни проблеми и веднага исках да му кажа, но тъй като изрично ми е забранил да му говоря вече за каквото и да е, разпечатах статията и понеже не смея дори да му я дам защото е агресивен (няколко пъти е имало домашно насилие), написах смс,че е нещо спешно и важно за здравето и го моля просто да го прочете, но мисля че няма да го направи. Ами ако не намеря начин да му кажа!
Отношението му е жестоко, както към него самия, така и към мен, да го гледам така и дори да не мога нищо да кажа! Поставя ме в ужасна позиция и съсипва и моето здраве и ежедневие.
С това изкривено мислене е много опасен за себе си. Дори и да разбере за цигарите, сигурно няма да направи нищо. Изпадам в ужас - просто да седя и да сьм мълчалив свидетел, ако нещо се случи? Има ли нещо което може да се направи при такива спешни случаи?
Много благодаря предварително.
Хубав ден.

[denica.dimitrova]

Здравейте, преди 3години лекар ми установи Бар.Предписа ми депакин хроно 500,аз го пих мисля, че почти месец и по собствена преценка го спрях, от склонност от напълняване, тъй като обичам да се поддържам и да съм слаба. Въпроса ми е сега мога ли да го започна пак, тъй като започнах да се влошава?

[varlam]

Нещата вече трябва да приключват. Няма болест, няма и депресия. Крайно време беше!

[petq_vas]

В тази тема на здравния форум може да откриете мнения и зададете вашите въпроси, свързани с афективните разстройства. Тук може да получите консултация и съвет за симптоми, диагностика и лечение на този проблем. На вашите въпроси отговаря медицинския екип на "Фрамар".

Афективните разстройства се характеризират със сериозна промяна в настроението, която причинява нарушаване на ежедневните дейности. Въпреки че съществуват много различни подтипове, основно разстройствата на настроението се класифицират на депресивни, маниакални и биполярни. В допълнение към типа и подтипа на настроението, разстройствата също се различават по интензивност и тежест.

Депресивното разстройство е значимо медицинско състояние, което може да засегне много области от живота Ви. То повлиява настроението и поведението, както и различни физиологични функции, като сън. Хората, страдащи от депресия, често губят интерес към дейности, които преди са им доставяли удоволствие, и имат проблеми с ежедневните дейности. Други симптоми, придружаващи депресията, са тревожност, раздразнителност, умора и липса на енергия, затруднения в концентрацията, проблеми с паметта, социална изолация, намален или повишен апетит, чувство за вина и безполезност, ниско самочувствие, сексуални проблеми, мисли за смърт и самоубийство. Медикаменти, психотерапия и други терапевтични подходи могат ефективно да излекуват хората с депресивно разстройство.

Всеки човек има моменти, в които се чувства сам, объркан, депресиран и на кръстопът. Ако Вие сте едни от тях и смятате, че няма изход от проблема или се чувствате самотни и мислите, че само Вие още не сте срещнали сродната си душа. Ако всичко, за което сте се борили някога, престане да има смисъл, и сте загубили всякаква надежда.