Депресия и разстройства на настроението - мнения и въпроси

[Dalia]

З аде пресия не знам , по-скоро всичко ми е апаточнои дори противни. Не ми се общува с хора и всичко ме дразни. Добре че туй нещо ме хваща само през ноември и някак си полека лека по празниците през декември се завръщам пак сред живите апък и малко изолация си е полезна тъкмо да ми почине мозъкът от дивотии.

[Пепи72]

Все по-често се сблъсквам с хора със симптоми на депресивно разтройство. И все по-често си задавам въпроса толкова ли ние не може да контактуваме с другите около нас, та се налага да се затваряме в себе си и да трупаме отрова в телата си? Не е ли това, което отключва депресията?

[Пепи72]

Признаването на факта, че има проблем е първата крачка към решаването му. Втората крачка е отсяването и даването на име на проблема. При вас, както сам казвате, това може да е депресия породена от раздялата с любим човек. Рядко такава травма се преодолява бързо и лесно. Но пък и отдръпването от външният свят не е решение на проблема ви. Разговорите и излизанията с риятели вместо освобождаващи могат да бъдат натоварващи. Това, че сами сте си поставили диагнозата депресия, означава, че определено желаете да излезете от създалата се ситуация. Един от вариантите е смяна на работното място, може да пробвате със смяна на местоживеенето или каквото там ви хрумне. Но е факт, че дори такава промяна не води до оставяне на мислите ни някъде другаде. Добре би било да потърсите и направите консултация с психолог, за да изпъкнат най-натоварващите ви и водещи до състоянието ви мисли. Добре е да се вслушате в това, което той ви каже и да опитате нещата, които ви предложи. Успех!

[Viktor.Ivanov]

Мой роднина в пенсионна възраст изпадна в сериозна депресия. За няколко месеца от човек скала се превърна в сянка, прежълтял, постоянно реве, не яде.
Доста време изкарахме по психиатри, какво ли не му предписаха.
Последният психиатър ни насочи за възможен преглед и консултация с онколог, по повод възможен рак на панкреаса. Оказва се, че депресията била един от ранните симптоми за този вид рак.
Да обърнем ли внимание или да си караме по пътя - просто да отидем на следващия психиатър?
На какво мнение сте, има ли някой, който да е преминал през същия проблем?

[Лош Холестерол 007]

Не виждам защо човекът да не отиде на преглед при онколог. Така поне ще сте сигурни, че няма рак (за което искрено се надявам) и ще може да продължите с лечението.

[Паулу Коелюв]

Доказано е, че човек със сериозно заболяване може да изпадне в депресия и това да се отрази на цялостното му състояние - физическо и психическо. Според мен прегледът при онколог е задължителен, както и пълни изследвания за установяване на състоянието.

[Лош Холестерол 007]

Можели да се пие липонекс със езинобел20 съвместими ли са. Моля ако някой е пил дами договори. Ще съм ви благодарна.

Защо изобщо трябва да се пият заедно? Не са ли различни лекарства за едно и също състояние? За Лепонекс има много изисквания при комбиниране с други лекарства и трябва да се правят редовни кръвни изследвания.

[Паулу Коелюв]

На този въпрос най-добре е да отговори лекарят, който е назначил лечението.

[Момчил Митев]

Здравейте! Надявам се тук да намеря съвет как да се справя със ситуацията. Притеснявам се за приятелката си. С нея живеем заедно от 4 години. До скоро всичко беше наред, но от Нова година насам нещата не са никак добре. Приятелката ми изпадна в някакво състояние, което лекарите казаха, че е депресия. Не зная какво се е случило на работата й, но изведнъж започна да я мрази, да не харесва колегите си и направо да не й се ходи там. Посъветвах я да напусне и да си намери друга, щом не се чувства добре. От месец вече си е вкъщи, понякога е нервна, понякога странно безразлична към всичко... постоянно се обвинява, че е некадърна и за нищо не ставала. Престана да ходи и на интервюта за работа, защото на няколко пъти се върна от тях разплакана. Опитвам се да я успокоявам, но често тя избухва и си го изкарва на мен... крещи, хвърля предмети, чупи чинии... Не иска да казва на родителите си, за да не ги тревожи. Пред тях казваме, че всичко е наред, но не е! Вече не иска да излиза от къщи дори и за кафе с приятелки... Приговорих я да отидем на психолог, който всъщност даде тази диагноза за депресията. Ходихме и на психиатър, който й изписа Деанксит, но поне за сега не виждам много полза от него... Много ми е мъчно да я гледам в това състояние и не мога да измисля как да й помогна. Всеки опит да я успокоя или насърча да направи нещо полезно за себе си види до агресивно поведение от нейна страна. Посъветвайте ме какво да правя.

[Цвети Цветкова]

Не допускайте това състояние да се задълбочи. Консултирайте се отново с психолог, ако трябва момичето да ходи на терапия, но не я оставяйте да продължава така. Нещата могат да се влошат много.