Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[кроки]

Здравей те! Имам няколко въпроса и се надявам да ми помогнете!
Имам син на 2години и 8 месеца, посещава ясла, но много трудно. Трудно, защото не иска да ходи. В момента, в който се събуди и казва"Мишо не, Ицо не"- това са негови приятели и преди да тръгне на ясла му казах, че ще ходи с тях, мислейки си, че ще понесе по лесно тръгването. Преди му казвах, че отиваме при децата и той ревеше и казваше ""Децата не". До яслата е притеснителен, готов да заплаче, и заплаква. В яслата влиза ревейки, после ми казват, че не плаче през деня. Признавам се, че е разглезен, свикнал е всичко да му се угажда,нетърпелив е, нервен. Помогнете ми това да се промени - как да го направя по-търпелив, да го науча да изчаква. Ако поиска нещо, го иска на момента. Когато му кажа да изчака или след малко, започва едно тръшкане,реване......
На ясла според мен не иска да ходи, защото прекалено много му угаждаме, играя си с него през цялото време, не остава сам. А в яслата е ясно, че не може госпожата цял ден да играе с него, и всичко което иска да му се дава. Знам, че и ние родителите имаме вина за това, но ми помогнете. Всеки ден си казвам "От утре нещата се променят, ставам строга" - и нищо. Забелязвам, че и с викане и каране не става. Напротив, детето повече се изнервя и прави същите, реакции като мен. Много е инатлив, изнервен. Искам, кагото му кажа нещо да ме изслушва, като му кажа да изчака, да почака малко, кагото отидем в магазина и кажа това не може да купим, да се съгласи и други подобни ситуации.
Благодаря!

[Eli Noeva]

Здравейте Кроки,
От колко време Вашето дете посещава детската ясла?
Нерядко се случва децата да се адаптират трудно и дълго време да не желаят да посещават детската ясла.
Когато тръгвате с него за яслата - към по-малко познатата обстановка в сравнение с домашната, и там около него има само хора от персонала, които не го гушкат и глезят и деца които са равни с него, Вашето дете се отчайва и разплаква.
Но в продължение на деня нещата се променят – синът Ви спира да плаче, става общителен и проявява интерес към заниманията в яслата.
На тази възраст децата имат потребност да общуват със свои връстници в социална среда, въпреки че тяхната социализация е все още бавен процес.
Ако детето Ви продължава да плаче при раздялата си с Вас, помислете за възможността известно време друг член на семейството да го води до яслата, а не мама или татко, докато тревожността му намалее и стане по-спокойно от ежедневната раздяла.
Особено важно е – по време на приготвянето и по пътя до яслата Вие самата или другият възрастен от семейството да бъдете напълно спокойни и ведри.
А в къщи продължавайте да отделяте всеки ден достатъчно време да говорите с него и да го учите да споделя своите преживявания от изминалия ден – какво го е зарадвало, какво най-силно го е впечатлило…и след това казвайте – „колко интересен ден си имал, и утре ще е така…“
И пак със спокойна и ведра твърдост всеки ден показвайте на сина си това, което вече правите - че родителите сутрин отиват да работят в предприятията, а децата отиват да „работят“ – в детската ясла.
Когато го взимате от яслата вечер, показвайте на детето си своята радост да бъдете отново заедно!
Споделяйте често с него своите впечатления от интересната обстановка в яслата, от играчките, от това, което научава там, че се гордеете с него, хвалете го за нещата, които прави добре и не го корете, когато не успява.
Награждавайте го, поощрявайте и рзвивайте неговата инициатива.
Всичко това ще помогне на детето да разбере, че вие - неговите родители му го обичате и с радост очаквате връщането му в къщи, и че е важна част от семейната общност.
Така то ще се адаптира по-бързо и по-леко ще преживява раздялата си с вас сутрин.

Ели Ноева.

[Galina Todorova]

Здравей те! Имам няколко въпроса и се надявам да ми помогнете!
Имам син на 2години и 8 месеца, посещава ясла, но много трудно. Трудно, защото не иска да ходи. В момента, в който се събуди и казва"Мишо не, Ицо не"- това са негови приятели и преди да тръгне на ясла му казах, че ще ходи с тях, мислейки си, че ще понесе по лесно тръгването. Преди му казвах, че отиваме при децата и той ревеше и казваше ""Децата не". До яслата е притеснителен, готов да заплаче, и заплаква. В яслата влиза ревейки, после ми казват, че не плаче през деня. Признавам се, че е разглезен, свикнал е всичко да му се угажда,нетърпелив е, нервен. Помогнете ми това да се промени - как да го направя по-търпелив, да го науча да изчаква. Ако поиска нещо, го иска на момента. Когато му кажа да изчака или след малко, започва едно тръшкане,реване......
На ясла според мен не иска да ходи, защото прекалено много му угаждаме, играя си с него през цялото време, не остава сам. А в яслата е ясно, че не може госпожата цял ден да играе с него, и всичко което иска да му се дава. Знам, че и ние родителите имаме вина за това, но ми помогнете. Всеки ден си казвам "От утре нещата се променят, ставам строга" - и нищо. Забелязвам, че и с викане и каране не става. Напротив, детето повече се изнервя и прави същите, реакции като мен. Много е инатлив, изнервен. Искам, кагото му кажа нещо да ме изслушва, като му кажа да изчака, да почака малко, кагото отидем в магазина и кажа това не може да купим, да се съгласи и други подобни ситуации.
Благодаря!

Здравейте,
Хубавото е, че осъзнавате и признавате прекалените компромиси, които правите за детето си. Първите опити за социализация на детето започват именно във възрастта 2-3 години. В началото те често се проявяват чрез агресивни поведения: агресивност, проявена чрез действия или думи, дразнене, закачане. Дразненето, закачането, плача са все начини, които потвърждават потребността на детето да привлича вниманието върху себе си. В тази възраст детето започва да оформя своята индивидуалност и се опитва да наложи собствения си Аз. Много е важно да структурирате деня му, като създадете и въведете правила, които да дават сигурност на вашето дете. Не очаквайте, че дете на тази възраст ще прояви търпеливост и разбиране, относно вашите изисквания. То винаги ще се опитва да наложи своята воля, още повече ако досега е виждало една хаотичност във вашите решения. Бъдете по-търпелива и многократно обяснявайте кое е правилно. Хубаво е да му четете приказки, в които то да открива не съзнавано, че добрите и трудолюбивите получават награда, а лошите биват наказвани. Открийте какво обича детето ви и определете някакво време, в което да правите това заедно. Поощрявайте го сам да направи нещо, напр. да нарисува картина, да построи пъзел и мозайка, като му обещаете награда за това, че се е справил сам. Не разбрах от колко време детето Ви посещава ясли, но винаги има адаптивен период, който за всяко дете е индивидуален. Не е лошо да носи любима играчка, която да свързва с вас и дома. Не пишете нищо за отношенията с баща му. Опитайте няколко дена той да го води в яслите и вижте има ли промяна. Всеки родител обича безкрайно децата си и не иска да ги вижда тъжни и страдащи, но пътя към личностното израстване минава през фрустрация. Ако вие не лишавате детето и не налагате съответни норми и ограничения, рискувате да го направите една разглезена , зависима личност, която трудно ще бъде приета от връстниците и групата. Бъдете единни в решенията си относно възпитанието на сина си. Поговорете със съпруга си, къде бъркате. Какви са вашите грешки според него и съответно неговите според вас. Постигнете консенсус и си изградете съвместна стратегия за съответното отношение. Най-полезно би било да направите консултация с психолог, който ще изслуша проблема и ще ви даде насоки за работа с детето. Пожелавам Ви успех!

[go6o8804]

Здр. Докторе.Имам въпрос към вас.Мъж сам на 26г. и проблемът ми е че съм много чувствителен и постоянно се изчервявам и разплаквам,така съм си от малак, но на тези години вече доста си ме е срам.От скоро съм на нова работа и на по отговорен пост и постоянно съм на събрания,където ме е страх да не се подам на емоция и да обера срама.Ще съм ви благодарен от сърце ако имате съвет и ми пишете на пощата.

[Galina Todorova]

Здр. Докторе.Имам въпрос към вас.Мъж сам на 26г. и проблемът ми е че съм много чувствителен и постоянно се изчервявам и разплаквам,така съм си от малак, но на тези години вече доста си ме е срам.От скоро съм на нова работа и на по отговорен пост и постоянно съм на събрания,където ме е страх да не се подам на емоция и да обера срама.Ще съм ви благодарен от сърце ако имате съвет и ми пишете на пощата.

Здравейте,
Емоционалността на човека зависи от неговия темперамент, а темпераментът е биологично обоснован. Някои хора бързо сменят настроенията си и не им е трудно да заплачат или да се засмеят. Но зад определеното чувство стои някаква мисъл. Важно е да започнете да се наблюдавате, например: когато се изчервите какво си мислите? Коя мисъл, ситуация или представа ви натъжава и ви кара да плачете. Това себепознание е дълъг процес. Хубаво е да се консултирате с психолог или психотерапевт и да разберете кои са отключващите фактори за вашата тъга или срам. Когато навлезете в дълбините на вашата същност ще откриете и стратегиите за справяне с проблема. Трудно ще ви бъде да се справите сам, без професионална намеса, затова не пренебрегвайте тази помощ. Пожелавам ви успех!

[zornica88]

Здравейте!!! Страдам от тежка депресия или поне всички около мен, както и лекарите мислят така. За втори път посягам към антидепресантите, първият път ги пих само месец и ги спрях, защото се почувствах много по-добре, после ми казаха специалисти, че това бил проблема за връщането на депресията ми, чувствам, че се сринах психически. Пия setaloft от два месеца и няма ефект, както предния път, сега от ден на ден се чувствам по-зле и по-зле, изляза ли сама започвам да изпитва адско напрежение, видя ли хора, имам чувството, че всички мен гледат така сякаш съм извънземно. Привлекателна съм и ми няма нищо на външния вид , но ме гледат като прокажена, не мога да говоря с непознати, не мога да се събирам в компания без да се притеснявам, имам чувство че ще експлодирам като бомба, не мога да се храня пред други хора , не мога да отида дори до магазина без да изпитам напрежение. Какво да направя, как да се излекувам, имам сили да се боря с живота си, но някой трябва да ми подаде ръка, как да се излекувам, не мога да повярвам, че антидепресантите този път нямат никакъв ефект. Очаквам с нетърпение Вашия съвет! Благодаря Ви!!!

[Galina Todorova]

Здравейте!!! Страдам от тежка депресия или поне всички около мен, както и лекарите мислят така. За втори път посягам към антидепресантите, първият път ги пих само месец и ги спрях, защото се почувствах много по-добре, после ми казаха специалисти, че това бил проблема за връщането на депресията ми, чувствам, че се сринах психически. Пия setaloft от два месеца и няма ефект, както предния път, сега от ден на ден се чувствам по-зле и по-зле, изляза ли сама започвам да изпитва адско напрежение, видя ли хора, имам чувството, че всички мен гледат така сякаш съм извънземно. Привлекателна съм и ми няма нищо на външния вид , но ме гледат като прокажена, не мога да говоря с непознати, не мога да се събирам в компания без да се притеснявам, имам чувство че ще експлодирам като бомба, не мога да се храня пред други хора , не мога да отида дори до магазина без да изпитам напрежение. Какво да направя, как да се излекувам, имам сили да се боря с живота си, но някой трябва да ми подаде ръка, как да се излекувам, не мога да повярвам, че антидепресантите този път нямат никакъв ефект. Очаквам с нетърпение Вашия съвет! Благодаря Ви!!!

Здравейте Извинявайте за закъснелия отговор. Искам да поясня, че не съм медицинско лице и не назначавам медикаментозно лечение, но мога със сигурност да кажа, че ефекта на антидепресантите започва най-рано след втория месец. Първия път сте ги пили само месец , а сега и сега периодът на употреба е твърде кратък за да се очаква желания резултат. Ако разчитате на медикаменти посетете отново психиатъра си за да му споделите, че не усещате ефекта от лекарството, той може би ще промени терапията. Важно е да съгласувате медикаментозното лечение с лекаря си. Паралелно с това се консултирайте с психолог или психотерапевт, с който ще изградите стратегия за справяне със съответните ви страхове. Бъдете упорита и търпелива и следвайте заръките на лекуващите ви специалисти. Важно е да потърсите адекватна помощ и да се доверите на психолога и психиатъра. Пожелавам Ви успех!

[nie_mojem_vsishko]

Здравейте,родителите ми се разделиха всеки живее с друг човек,аз си имам семейство,но сякаш немога да го приема,майка ми постоянно е била с депресии,срах ме е и аз да нестана като нея,избива ме някакво гадно чувство от вътре сякаш не ми се живее,страх ме е да не направя нещо,изписаха ми деанксит,но неискам да пия тия хапчета,постоянно не съм в настроение,все ми е отчаяно.Правих една консултация с психолог,мисля пак да се чуем.

[Eli Noeva]

Здравейте,
Избрали сте потребителското име „ Ние можем всичко „.
Този избор вече е индикация за наличие на осъзнати или неосъзнати вътрешни Ваши ресурси да направлявате живота си, да си изяснявате кое е добро за Вас и кое – не.
Част от Вашата сила, от Вашите опорни точки може да е семейството Ви – дискутирайте с психолога какво не можете да приемете във Вашето семейство и доколко това неприемане има отношение към семейната история на родителите Ви и към депресията на майка Ви.
Посещенията Ви при психолога по възможност трябва да са регулярни – докато се постигне разсейване на страха и отчаянието и намиране и усилване на смисъла в собственото Ви семейство и в други важни за вас опорни житейски точки.
Желая Ви успех!
Ели Ноева.

[nie_mojem_vsishko]

Благодаря за отговора.