Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[bobara94]

Здравейте аз съм момче на 19 години това лято ходих на бригада в САЩ започнах работа на две места 1 месец без проблеми след първия месец започна безсъние апетит имах но неможех да спа а след няколко дни с безсъние започна депресия загух апетита си не чувствах глад и неможех да спа заедно с това получих запек с депресия така работих още 3 месеца прирах се в България ходих на психиатър той ми изписа тритико вечер преди лягане пия го и сега вечер заспивам а за запека ходих на гастроентереолог и той ми каза че са ми залениливи червата и след проверки в интернет видях че ленивите черва водят до безсъние и депресия.Сетих се че в щатите почнах всеки ден да пия прясно мляко 1 литър и явно от него са ми залениливи червата.Сега през деня не чувствам глад но ям на сила и вечер заспивам със антидепресанта.Въпроса ми е ако по някакав начин оправя червата със диета плодове зеленчуци 2 литра вода ще се оправи ли и депресията ако не как да се измъкна от тази дупка много ви моля за помощ

[Eli Noeva]

Здравейте,
Заминавайки на бригада в САЩ – сте подложили целия си организъм на рязка промяна, за която вероятно не е била направена предварителна физическа и психологическа подготовка за адаптиране в различна среда от България.
Животът и условията на работа там може да са поставили тялото и психиката Ви в режим на натоварване, с което не сте свикнали и това само по себе си е стрес.
Симптомите, които описвате са сигналите, които тялото дава за това прекомерно натоварване.
За дискомфорта със стомаха е полезен ежедневен прием на пробиотици – консултирайте се с лекуващия лекар за това.
Увеличете физическата активност под формата на ежедневни спортни занимания
Необходимо е здравословно хранене, постоянство и дисциплина, за да си върнете доброто физическо и психологическо здраве.
Желая Ви успех.
Ели Ноева.

[nie_mojem_vsishko]

Здравйте,ходя при психотерапевт,но в момента децата са в къщи и немога да го посетя,имам паник атаки,като дойдат се страхувам да не направя нещо на децата си,как мога да се отърва от тях,пиех хапчета денаксит в момента съм ги спряла,постоянно се страхувам да не направя нещо на близките си хора,появява се сърцебиене,и някакво депресивно състояние.Моля за съвет това състояние ме побърква,питам се луда ли съм?

[nie_mojem_vsishko]

Здравйте,ходя при психотерапевт,но в момента децата са в къщи и немога да го посетя,имам паник атаки,като дойдат се страхувам да не направя нещо на децата си,как мога да се отърва от тях,пиех хапчета денаксит в момента съм ги спряла,постоянно се страхувам да не направя нещо на близките си хора,появява се сърцебиене,и някакво депресивно състояние.Моля за съвет това състояние ме побърква,питам се луда ли съм? Та аз дори не ги удрям децата,защо се страхувам от това незнам.

[Galina Todorova]

Здравйте,ходя при психотерапевт,но в момента децата са в къщи и немога да го посетя,имам паник атаки,като дойдат се страхувам да не направя нещо на децата си,как мога да се отърва от тях,пиех хапчета денаксит в момента съм ги спряла,постоянно се страхувам да не направя нещо на близките си хора,появява се сърцебиене,и някакво депресивно състояние.Моля за съвет това състояние ме побърква,питам се луда ли съм? Та аз дори не ги удрям децата,защо се страхувам от това незнам.

Здравейте,
Чудесно е, че ходите при психотерапевт и се надявам, той да ви е обяснил какво представляват паник-атаките и как да се справяте с тях. Не споменавате нищо повече за медикаментозната си терапия - времетраене, количество, действие. В момента най-вероятно развивате някаква обсесия. Обсесивното разстройство е свързано с натрапливи, повтарящи се идеи, мисли, образи или импулси, които изглеждат безмислени, но въпреки това продължават да се вмъкват в ума ви. Вие разбирате, че тези мисли или страхове са ирационални и се опитвате да ги потиснете, но те продължават да нахлуват в ума ви в продължение на часове, дни, седмици или по-дълго. Тези мисли или образи не са само прекомерни тревоги за реални проблеми и обикновено не са свързани с реален проблем. Важно е да осъзнаете, че колкото и странно да изглежда обсесивното разстройство, то няма нищо общо с "лудостта". Вие винаги виждате ирационалността на мислите и действията си и сте много потиснати (депресирани) от неспособността си да ги контролирате. Причините за това състояние са неясни. Има известни данни, че дефицитът на един мозъчен трансмитер, известен като серотонин, или нарушението в метаболизма на серотонина, е свързано с това разстройство. Има вероятност и за прекомерна активност в определени части на мозъка. От друга страна, вие вероятно сте много отговорен и контролиращ човек. Тези качества съчетани с една повишена тревожност, могат да предизвикат такива усещания и мисли. Моята препоръка е колкото се може по-скоро да се срещнете с вашия психотерапвет. Непременно се консултирайте с психиатър, който да определи точната диагноза и да назначи адекватно медикаментозно лечение. Пожелавам ви успех!

[nie_mojem_vsishko]

Благодаря ви много.

[nie_mojem_vsishko]

Питам се дали влияе депресивното ми състояние на детето,цяла нощ реве,неиска да ходи на градина там е унил?

[anonimnata89]

Здравейте, имам един странен шум в главата, искам да Ви попитам дали това не е на нервна почва, имам някакви странни мисли, фобия и не знам от какво е това. Моля Ви, помогнете ми, приемам Ксанах минава ми за малко, но шума в главата си остава, може и да е от многото негативни мисли.

[Galina Todorova]

Питам се дали влияе депресивното ми състояние на детето,цяла нощ реве,неиска да ходи на градина там е унил?

Здравейте,
Надявам се не се самоопределяте като депресивна личност, а сте се допитали до специалист и той е ви е поставил тази диагноза.
Депресията като болестно състояние включва определена симптоматика и характеристики. Когато сте в депресия могат да възникнат проблеми с близките ви, или съществуващите проблеми да се задълбочат. Депресията е огромен стрес за брака или за други лични отношения. Възможно е да кажете или да извършите неща, от които боли - например да се нахвърлите върху партньора си или да се развикате на детето си. Ефектът, който оказва депресията върху децата може да има значителен последици. Съсредоточени върху собственото си страдание или инвалидизирани от болестта, твърде вероятно е да се окажете в невъзможност да отговорите на нуждите на децата си. Депресията затруднява поемането на инициатива, затова е възможно да престанете да играете с децата или да вършите нещата, с които сте свикнали да се забавлявате заедно. За да сте сигурни, че наистина страдате от депресия се консултирайте със специалист - психиатър или психолог. От разговора с тях ще имате точен и обоснован отговор, какво се случва с вас и дали състоянието ви влияе върху детето. Пожелавам ви успех!

[dqvolsko_jelanie]

Здравейте д-р Тодорова,имам нужда от насока и съвет минавам през много труден и объркан период в живота си.Ще започна от самото начало мисля че така е редно.Аз съм самотна майка имам дъщеричка на 7г.с бащата на дъщеря ми се разделихме ноември 2012г след доста труден съвместен живот изпълнен с непрекъснати скандали и неразбирателства.проблемите ни започнаха когато се роди детето и той се премести да спи в отделна стая и така в продължение на 5г ние живеехме като квартиранти с общ бизнес и общо дете.навън бяхме семейство за пример а вкъщи се разминавахме като линейки,направих и невъзможното за да разбера защо се получи така,какво се случи,питах го многократно отговор така и не получих,ходихме и на психолог но нещата останаха без промяна.и в един момент решихме да се разделим защото за мен е по важно детето ми да живее в спокойна обстановка а не да гледа как родителите му се карат,още повече че при един от скандалите ни той ми посегна пред детето което тогава беше на 3г но го запомни този случай.Когато се разделихме бях напълно изстинала и претръпнала към този човек,не чувствах нищо,даже след раздялата се чувствах като преродена,като нова.Месец по късно се запознах по интернет с настоящия ми приятел.Първоначално започнахме да си комуникираме чрез скайп,телефони понеже бяхме от различни градове и така измина година,докато се съберем и заживеем заедно.И той като мен е разведен,има два брака зад гърба си и две деца.Той се премести да живее при мен,смени града,напусна семейството,приятелите,компанията за да живеем заедно.В началото всичко беше наред,разбирахме се много добре,винаги си говорихме,споделяхме.Той трудно си намери работа,или по точно всяка обява която му предлагах и от всяко място от където му се обаждаха той отказваше всякаква работа.Докато един ден баща ми го взе да работи при него за да има работа и да вървят нещата да се разбираме,да нямаме дрязги у дома.Но в един момент и аз не разбрах кога се случи,започна доста да прекалява с алкохола,не мога да кажа че и преди не е пиел но преди да заживеем заедно и предвид че бяхме от различни градове и сме се виждали за по ден два и в компания не ми е правило такова впечатление да пие много.Но сега изведнъж при положение че всяка вечер след работа пие сам,понеже аз не пия алкохол и за мен като жена не ми се вижда нормално всяка вечер мъжа ми да се прибира и да си сипва 200гр ракия и да продължава след нея с 2л туба бира и говорим за сам човек а не в компания.и това е всяка божа вечер,прибира се преоблича се налива си аператива и сяда в кухнята сам и докато не си изпие пиенето не сяда да вечеря.и получи се така че уж сме семейство а през по голямата част от времето вечерта аз го прекарвам главно с дъщеря ми в детската или хола,вечеряме с нея,дори на детето му прави впечатление че той седи сам в кухнята и вечеря сам,че не сядаме на масата като семейство.опитвах много пъти да говоря с него по този въпрос и отговора беше че по този начин се разтоварвал от работата,имал нужда от лична свобода,но не стига че пие по цяла вечер но и си затапва слушалките и слуша музика и аз оставам като част от интериора вкъщи.много много пъти опитвах да говоря с него,че това не е хубаво,че по този начин ще ме загуби.аз самата страня от хора които прекаляват с алкохола защото в миналото съм имала връзка с такъв човек и той го знае много добре.опитвах се по много начини да му обясня,да го вразумя да се спре.и само ми се обещава добре добре и резултат нулев.другото което се случи е че започна и в леглото да ме игнорира,все е изморен,все му се спи,трябва да става рано за работа.а проблема е че той не носи на пиене и както е изморен от най малкото го хваща.при един голям скандал ме заплаши че ако не спра да му натяквам щял да си събере багажа и да си тръгне за което аз не го спрях,разбира се на следващия ден не помнеше нищо от това което беше говорил вечерта.обеща ми да се промени да спре алкохола,не го спря изключи ракията но за сметка на това увеличи бирата сега всяка вечер след работа с колеги пие по 1-2бири незнам със сигурност не му светя и вкъщи се прибира с 2л бира,а понякога се оказва че му е малко и се прибира с 3л бира.Капака беше когато една вечер детето отваряйки шкафа в банята намери 3туби от 1л бира скрити в банята.а той си пие 2л бира в кухнята и все едно е само това,един вид ги крие от мен,а не мисли че по този начин заблуждава себе си,а не мене.и това положение вече почти година усещам че не ми се отразява никак добре,ставам изнервена,от най малкото избухвам и то срещу близки срещу родители,приятели,станала съм доста мнителна,всяко нещо ме кара да се съмнявам.не издържам това положение.на няколко пъти му предложих да се разделим,защото самата аз усещам че начина по който той се държи към мен и с това пиене по между ни той ме отблъсква от себе си.просто аз истинах към този човек.и го молих няколко пъти да си дадем почивка,да разделим за да видим как ще ни се отрази тази раздяла,и след това да вземем решение.но той беше твърдо против че тръгне ли си ще е окончателно думите му бяха"аз не съм проститутка само да идвам и да си тръгвам",аз му отвърнах"ами като не си тогава да се разделим окончателно",на което той каза добре,и беше съгласен и се уговори с приятели да дойдат да го вземат разбира се под влияние на алкохола,защото когато му се обадиха на следващия ден по телефона,той беше като в небрано лозе и незнаеше за какво му говорят и какво се е уговарял предната вечер.но аз самата вече не го усещам този човек,нищо не ми трепва за него.Пиша ви за да ми дадете съвет,как да постъпя по какъв начин да поставя пред него окончателното си решение че искам раздяла,но в същото време да го направя по начин по който да не го нарани,да не му тежи.само това ме възпира,и постоянно търся варианти как и по какъв начин да се разделим без да се нараняваме.Не ми е лесно да се реша на тази стъпка,но за разлика от него моето дете живее с мен и да става пряк свидетел на подобни сцени и алкохолни изцепки никак не ми е приятно.Детето ми е по скъпо от всеки мъж.Нещо повече с това негово отдръпване от мен,и прекарвайки по цяла вечер с дъщеря ми,аз самата установих че мога и без мъж защото се чувствам много по сигурна и по щастлива с детето си отколкото с човек като него който имам усещането на моменти че буквално изсмуква живеца от мен.Дано не съм ви досадила с прекалено дългото си и изчерпателно писмо,но имам нужда от съвет как да сложа край на така жадуваната от мен раздяла защото с този човек много се измъчих,но пак казвам ако можете да ми дадете някакви съвети,насоки как да действам и как да постъпя така че да не го нараня и да се разделим като големи хора.Надявам се че ще можете да ми помогнете.Предварително ви благодаря!