от dqvolsko_jelanie » 27 Ное 2014, 21:22
Здравейте д-р Тодорова,имам нужда от насока и съвет минавам през много труден и объркан период в живота си.Ще започна от самото начало мисля че така е редно.Аз съм самотна майка имам дъщеричка на 7г.с бащата на дъщеря ми се разделихме ноември 2012г след доста труден съвместен живот изпълнен с непрекъснати скандали и неразбирателства.проблемите ни започнаха когато се роди детето и той се премести да спи в отделна стая и така в продължение на 5г ние живеехме като квартиранти с общ бизнес и общо дете.навън бяхме семейство за пример а вкъщи се разминавахме като линейки,направих и невъзможното за да разбера защо се получи така,какво се случи,питах го многократно отговор така и не получих,ходихме и на психолог но нещата останаха без промяна.и в един момент решихме да се разделим защото за мен е по важно детето ми да живее в спокойна обстановка а не да гледа как родителите му се карат,още повече че при един от скандалите ни той ми посегна пред детето което тогава беше на 3г но го запомни този случай.Когато се разделихме бях напълно изстинала и претръпнала към този човек,не чувствах нищо,даже след раздялата се чувствах като преродена,като нова.Месец по късно се запознах по интернет с настоящия ми приятел.Първоначално започнахме да си комуникираме чрез скайп,телефони понеже бяхме от различни градове и така измина година,докато се съберем и заживеем заедно.И той като мен е разведен,има два брака зад гърба си и две деца.Той се премести да живее при мен,смени града,напусна семейството,приятелите,компанията за да живеем заедно.В началото всичко беше наред,разбирахме се много добре,винаги си говорихме,споделяхме.Той трудно си намери работа,или по точно всяка обява която му предлагах и от всяко място от където му се обаждаха той отказваше всякаква работа.Докато един ден баща ми го взе да работи при него за да има работа и да вървят нещата да се разбираме,да нямаме дрязги у дома.Но в един момент и аз не разбрах кога се случи,започна доста да прекалява с алкохола,не мога да кажа че и преди не е пиел но преди да заживеем заедно и предвид че бяхме от различни градове и сме се виждали за по ден два и в компания не ми е правило такова впечатление да пие много.Но сега изведнъж при положение че всяка вечер след работа пие сам,понеже аз не пия алкохол и за мен като жена не ми се вижда нормално всяка вечер мъжа ми да се прибира и да си сипва 200гр ракия и да продължава след нея с 2л туба бира и говорим за сам човек а не в компания.и това е всяка божа вечер,прибира се преоблича се налива си аператива и сяда в кухнята сам и докато не си изпие пиенето не сяда да вечеря.и получи се така че уж сме семейство а през по голямата част от времето вечерта аз го прекарвам главно с дъщеря ми в детската или хола,вечеряме с нея,дори на детето му прави впечатление че той седи сам в кухнята и вечеря сам,че не сядаме на масата като семейство.опитвах много пъти да говоря с него по този въпрос и отговора беше че по този начин се разтоварвал от работата,имал нужда от лична свобода,но не стига че пие по цяла вечер но и си затапва слушалките и слуша музика и аз оставам като част от интериора вкъщи.много много пъти опитвах да говоря с него,че това не е хубаво,че по този начин ще ме загуби.аз самата страня от хора които прекаляват с алкохола защото в миналото съм имала връзка с такъв човек и той го знае много добре.опитвах се по много начини да му обясня,да го вразумя да се спре.и само ми се обещава добре добре и резултат нулев.другото което се случи е че започна и в леглото да ме игнорира,все е изморен,все му се спи,трябва да става рано за работа.а проблема е че той не носи на пиене и както е изморен от най малкото го хваща.при един голям скандал ме заплаши че ако не спра да му натяквам щял да си събере багажа и да си тръгне за което аз не го спрях,разбира се на следващия ден не помнеше нищо от това което беше говорил вечерта.обеща ми да се промени да спре алкохола,не го спря изключи ракията но за сметка на това увеличи бирата сега всяка вечер след работа с колеги пие по 1-2бири незнам със сигурност не му светя и вкъщи се прибира с 2л бира,а понякога се оказва че му е малко и се прибира с 3л бира.Капака беше когато една вечер детето отваряйки шкафа в банята намери 3туби от 1л бира скрити в банята.а той си пие 2л бира в кухнята и все едно е само това,един вид ги крие от мен,а не мисли че по този начин заблуждава себе си,а не мене.и това положение вече почти година усещам че не ми се отразява никак добре,ставам изнервена,от най малкото избухвам и то срещу близки срещу родители,приятели,станала съм доста мнителна,всяко нещо ме кара да се съмнявам.не издържам това положение.на няколко пъти му предложих да се разделим,защото самата аз усещам че начина по който той се държи към мен и с това пиене по между ни той ме отблъсква от себе си.просто аз истинах към този човек.и го молих няколко пъти да си дадем почивка,да разделим за да видим как ще ни се отрази тази раздяла,и след това да вземем решение.но той беше твърдо против че тръгне ли си ще е окончателно думите му бяха"аз не съм проститутка само да идвам и да си тръгвам",аз му отвърнах"ами като не си тогава да се разделим окончателно",на което той каза добре,и беше съгласен и се уговори с приятели да дойдат да го вземат разбира се под влияние на алкохола,защото когато му се обадиха на следващия ден по телефона,той беше като в небрано лозе и незнаеше за какво му говорят и какво се е уговарял предната вечер.но аз самата вече не го усещам този човек,нищо не ми трепва за него.Пиша ви за да ми дадете съвет,как да постъпя по какъв начин да поставя пред него окончателното си решение че искам раздяла,но в същото време да го направя по начин по който да не го нарани,да не му тежи.само това ме възпира,и постоянно търся варианти как и по какъв начин да се разделим без да се нараняваме.Не ми е лесно да се реша на тази стъпка,но за разлика от него моето дете живее с мен и да става пряк свидетел на подобни сцени и алкохолни изцепки никак не ми е приятно.Детето ми е по скъпо от всеки мъж.Нещо повече с това негово отдръпване от мен,и прекарвайки по цяла вечер с дъщеря ми,аз самата установих че мога и без мъж защото се чувствам много по сигурна и по щастлива с детето си отколкото с човек като него който имам усещането на моменти че буквално изсмуква живеца от мен.Дано не съм ви досадила с прекалено дългото си и изчерпателно писмо,но имам нужда от съвет как да сложа край на така жадуваната от мен раздяла защото с този човек много се измъчих,но пак казвам ако можете да ми дадете някакви съвети,насоки как да действам и как да постъпя така че да не го нараня и да се разделим като големи хора.Надявам се че ще можете да ми помогнете.Предварително ви благодаря!
