Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[Nadinka]

здравейте, майка съм на дете на почти 2годинки. Преди да родя взимах антидепресанти, защото имах агорафобия, след това социална фобия, панически атаки и все такива неприятни чувства. С този антидепресант се чувствах просто чудесно, спокойна, щастлива, излизах, забавлявах се. Така и забременях. Спрях антидепресантите. Изкарах чудесна бременност. Гледам детето предимно аз, никой не помага, таткото е все на работа, бабите идват за 1 час. От известно време се чувствам много уморена, все ми се спи, имам вътрешно напрежение и една тежест в стомаха. На детето не се карам, винаги се старая да обяснявам спокойно, да съм много търпелива и резултата е налице- детето е много спокойно и послушно, общително и разбира всичко каквото му казвам. Преди време не можех да спа вечер, явно от преумора и стрес. Винаги бързам да свърша всичко, да оправя домакинството и да намеря време за разходка, игра. Нямам и никакво желание за секс. Обичам мъжа си и сме щастливи, но не го пожелавам. Прегръщам го, гушкам го, но не ми се занимава със секс, имам чувството че когато сложа детето да спи искам да си почивам, не да правя секс, сякаш приемам секса за някаква работа. От няколко седмици, дали от умората не знам, на вън се чувствам замаяна, също както започва агорафобията, в началото нямаш страх, чудиш се "какво ми става",сякаш не мога да стоя правя. Една позната фармацевтка ме посъветва да започна пак Ципралекса по половинка, че няма да ми навреди, докато симптомите не се задълбочат, защото е нормално в моето състояние да съм малко депресирана. Моля за вашето мнение.

[Galina Todorova]

здравейте, майка съм на дете на почти 2годинки. Преди да родя взимах антидепресанти, защото имах агорафобия, след това социална фобия, панически атаки и все такива неприятни чувства. С този антидепресант се чувствах просто чудесно, спокойна, щастлива, излизах, забавлявах се. Така и забременях. Спрях антидепресантите. Изкарах чудесна бременност. Гледам детето предимно аз, никой не помага, таткото е все на работа, бабите идват за 1 час. От известно време се чувствам много уморена, все ми се спи, имам вътрешно напрежение и една тежест в стомаха. На детето не се карам, винаги се старая да обяснявам спокойно, да съм много търпелива и резултата е налице- детето е много спокойно и послушно, общително и разбира всичко каквото му казвам. Преди време не можех да спа вечер, явно от преумора и стрес. Винаги бързам да свърша всичко, да оправя домакинството и да намеря време за разходка, игра. Нямам и никакво желание за секс. Обичам мъжа си и сме щастливи, но не го пожелавам. Прегръщам го, гушкам го, но не ми се занимава със секс, имам чувството че когато сложа детето да спи искам да си почивам, не да правя секс, сякаш приемам секса за някаква работа. От няколко седмици, дали от умората не знам, на вън се чувствам замаяна, също както започва агорафобията, в началото нямаш страх, чудиш се "какво ми става",сякаш не мога да стоя правя. Една позната фармацевтка ме посъветва да започна пак Ципралекса по половинка, че няма да ми навреди, докато симптомите не се задълбочат, защото е нормално в моето състояние да съм малко депресирана. Моля за вашето мнение.

Здравейте,
Съжалявам, но не мога да дам мнение относно медикаментозното ви лечение, защото не съм медицинско лице. Аз съм психотерапвет и начинът по който помагам на хората да се справят с проблемите си е психотерапия. Бих ви препоръчала да не отлагате посещение при съответните специалисти, които ще ви кажат най-точно какво да предприемете. За медикаменти се допитайте до психиатър, а за промяна в начина ви на мислене към психолог или психотерапвет. Пожелавам ви успех!

[Galina Todorova]

Здравейте!
Момиче на 17 години съм. Реших да се обърна към Вас, тъй като ми е неудобно да искам от родителите ми пари за консултации със специалист. Много ще се радвам да ми помогнете, защото не знам как да се справя сама. Имам особен проблем със самоувереността, който открих наскоро и смятам, че ми вреди и ще продължава да го прави.
Умея да общувам, НО само сред хора, които познавам от повече време и са ми по-близки. Имам приятели, излизам всеки ден с тях. В училище също нямам проблеми с хората, нито пък ме тормозят.
Преди известно време бях на едно събиране (наречете го парти) в съседа ми. Бяха се събрали около 10-15 човека и всички се познаваха, тоест бяха една компания и се срещаха често. Не познавах доста от тях и ми беше трудно да общувам. В продължение на 6-7 аз просто седях и ги слушах, често се отделях от компанията и отивах в другата стая, за да изпуша по някоя друга цигара и да говоря по телефона. Слушах ги как си разказват за разни случки, историйки, имаха си даже и някакви игри, в които едва успяха да ме навият да участвам. Сякаш съм прекалено срамежлива и нямам увереност в себе си, дори и за такива дребни и елементарни неща. Всеки път, в който искам да изкажа мнение или да разкажа каквото и да е... просто си замълчавам, защото ме е СТРАХ какво ще си помислят за мен и как ще го възприемат. Това е само една от МНОГОТО примерни случки, вследствие на които стигнах до заключение, че чуждото мнение ми влияе наистина много и това ме смачква. Когато отида в нова компания... просто се спичам и не знам какво да говоря, дори и как да действам.
Чела съм много статии, в които се говори, че е важно да си самоуверен и че хората усещат когато не е така. В повечето от тях пише също така, че трябва да си открит, да бъдеш себе си, да изказваш собственото си мнение и да не се влияеш, защото именно тогава хората ще те харесат, приемат добре и ще успееш да им повлияеш. Но... тези статии просто не ми стигат, не успяват да ми вдъхнат достатъчно кураж да бъда себе си и да преодолея този страх.
Пиша Ви, за да ви помоля да ми препоръчате някои добри книги за изграждането на такава самоувереност, за да успея да се избавя от тези мъки...
Поздрави и всичко най-добро!

Здравейте,
Намирате се във възрастта, в която процесът на изграждане на самооценката и автономността е най-активен. Похвално е, че се обръщате към себе си, стараейки да се анализирате и да се справите с проблема. През този период на полово съзряване юношите правят сериозна оценка на самите себе си, като сравняват своите външни данни, физическо развитие, двигателни навици, интелектуални способности и социални умения с аналогичните качества на своите връстници и авторитети. Обикновено този процес е съпроводен с период на затваряне в себе си, през който юношите са необичайно уязвими и лесно се смущават. Поради тази причина те концентрират усилията си върху това да уравновесят влиянията на реалното и идеалното Аз и да определят онези сфери, в които могат да бъдат максимално ефективни. Колкото е по-адекватна самооценката, толкова човек е по-приспособим и адаптивен.
Процесът на опознаване и променяне е дълъг. Изисква се търпение и воля. Не знам, защо си мислите, че само чрез четене на специализирана литература ще успеете да се справите, с какво тя е по-различна от отделните статии, които четете? Ако вие само четете без да се опитвате да правите нещата, т.е. да действате, най-вероятно дълго ще си останете плаха и нерешителна. Предлагам ви да направите първата крачка към изграждане на вашата самоувереност, а именно да поискате от родителите си пари за консултация при психолог. Това ще бъде добър ход и първи успех към вашата промяна. Желая ви смелост и решителност!

[niki345]

Благодаря Ви за отделеното време! Ще говоря с родителите си и ще видим какво може да се направи!

[kesten70]

Здравейте ,д-р Тодорова!Аз съм на 44 години.От известно време изпитвам някакво притеснение постоянно страх от нещо .Започна да ми се вие свят, да треперя, да се потя,сърцебиене.Ходих на невролог д-р ми предписа деанксит 1 сутрин и ривотрил по 1/2 сутрин и вечер.Сега съм на деанксит само сутрин ,но тези страховете си продължават ходих и на гинеколог защото имах и там проблем и ми казаха ,че това са първите признаци на критиката .Все още си ми е редовен менструалнит цикъл само дето докато ми дойде имам много напрежение и ми се плаче ужасно без причина.тогава си взимам мента глог и валерян .Имам страх да тръгна сама на работа започва да ми се вие свят и силно сърцебиене.От известно време съпругът ми го ангажирам да ме кара на работа.За спането вечер си спя нормално .Не искам да взимам по силни антидепресанти .Взимам за вълните ремифемин гинеколожката ми го предписа,за сърцебиенето също си взимам корвитол 1/4,но това притеснение и страх все още си остават .Не зная към кого да се обърна вече дали към психиатър или към психотерапевт.Да ли това е критика или нерви не мога да разбера.Искам да си върна предишният начин на живот а не да съм постоянно зависима от някой защото не мога сама.

[Galina Todorova]

Здравейте ,д-р Тодорова!Аз съм на 44 години.От известно време изпитвам някакво притеснение постоянно страх от нещо .Започна да ми се вие свят, да треперя, да се потя,сърцебиене.Ходих на невролог д-р ми предписа деанксит 1 сутрин и ривотрил по 1/2 сутрин и вечер.Сега съм на деанксит само сутрин ,но тези страховете си продължават ходих и на гинеколог защото имах и там проблем и ми казаха ,че това са първите признаци на критиката .Все още си ми е редовен менструалнит цикъл само дето докато ми дойде имам много напрежение и ми се плаче ужасно без причина.тогава си взимам мента глог и валерян .Имам страх да тръгна сама на работа започва да ми се вие свят и силно сърцебиене.От известно време съпругът ми го ангажирам да ме кара на работа.За спането вечер си спя нормално .Не искам да взимам по силни антидепресанти .Взимам за вълните ремифемин гинеколожката ми го предписа,за сърцебиенето също си взимам корвитол 1/4,но това притеснение и страх все още си остават .Не зная към кого да се обърна вече дали към психиатър или към психотерапевт.Да ли това е критика или нерви не мога да разбера.Искам да си върна предишният начин на живот а не да съм постоянно зависима от някой защото не мога сама.

Здравейте,
Ще започна с уточнението, че не съм доктор, а психотерапевт. От споделеното разбирам, че най-вероятно преживявате панически атаки, които се изразяват чрез телесна симптоматика. Причините за тях могат да бъдат преживян критичен инцидент, тревога, стрес и др. Много е важно да разберете какво си мислите, когато ви стане тревожно. Най-полезно за вас е да направите консулт с психиатър, който ще ви предпише правилен медикамент (ако се наложи такъв). Пълноценната терапия при панически атаки включва медикаменти и психотерапия. Препоръчвам ви и консулт с психотерапевт. Само така ще разберете какво точно се случва с вас и как да се справите с проблема. Ако се окаже, че причината е висока тревожност, проявяваща се чрез панически атаки, дианксита ще се окаже слаб медикамент, но това ще го реши лекар специалист. Пожелавам ви успех!

[cankometodiev@abv.bg]

здравейте имам син на девет години с поставена диагноза разстроиство от аутистицниа спектър в клиника свети никала,пиеше рисполепт но поради по високи ниа на асат и алат го спряхме временно от около 20 дена .Сега след спирането на това лекарство започна да прави тикове, да крещи агресивен е да заспива по късно, яде само попара от два месеца.докторите казаха че не е нужен прием на лекарства а триабва работа в детски сентър.Какво е вашето мнение и чакам савети както за рисполепта или никое по леко лекарство така и а добри дневни центрове за работа с деца аутисти. Не съм от Софиа а живеем на 70 километра от столицата

[Galina Todorova]

здравейте имам син на девет години с поставена диагноза разстроиство от аутистицниа спектър в клиника свети никала,пиеше рисполепт но поради по високи ниа на асат и алат го спряхме временно от около 20 дена .Сега след спирането на това лекарство започна да прави тикове, да крещи агресивен е да заспива по късно, яде само попара от два месеца.докторите казаха че не е нужен прием на лекарства а триабва работа в детски сентър.Какво е вашето мнение и чакам савети както за рисполепта или никое по леко лекарство така и а добри дневни центрове за работа с деца аутисти. Не съм от Софиа а живеем на 70 километра от столицата

Здравейте,
Съжалявам, но аз не съм лекар, а психоолог и психотерапевт и не мога да дам становище относно медикаментозното лечение на сина ви. Подкрепям препоръката на докторите, че с детето ви трябва да работят специалисти като логопед и психолог. Не разбрах на каква възраст е сина ви, но колкото по-скоро се ориентирате към професионална помощ, толкова по-бързо детето ще преодолява съответните дефицити. Може да ви препоръчат и безглутеинова диета, а също и лечение в барокамера. Но все пак всичко зависи от възрастта и специфичността на разстройството. Пожелавам ви Успех!

[cankometodiev@abv.bg]

[cankometodiev@abv.bg]

Благодаря ви за отговора все пак да попитам знаете ли некой ваш колега в софия а също така къде има барокамера