Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

В този раздел на нашия форум можете да задавате въпроси, свързани с психология, психиатрия и сексология, да споделяте мнения и да получите съвет.

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Natalia Nikolova » 06 Юли 2014, 02:35

Пиша писмото си с надеждата да ми дадете съвет как да продължа напред... Аз също съм една от хилядите потърсили Вашите "горещи съвети", като съм преминала през паническите кризи, тежка депресия и лекувана с куп антидепресанти, успокоителни и прочие./ всеки, който го е изпитал знае за какъв "ад" става на въпрос/.Преминала съм през много лекари-специалисти, но не спирам да се боря и търся решение на проблема си. От няколко години вече не приемам антидепресанти и се насочих към алтернативната медицина / ако не ми помага, то поне не ми вреди/. Проблемът е в това, че не мога да се преборя с някои страхове и не мога да следвам нормалния ритъм на живота си. Все още чувствам, че емоциите ми са подтиснати, някак си всеки ден ми е безразлично, без тръпката за живот, чувствам се като "робот", често изпадам в депресивни състояния. Ходя изтощена на работа, вегетативните ми реакции ме измъчват страшно много./ сърцебиене, отпадналост, треперене на цялото тяло, без дори да има някаква причина за това. Главата ми от години е в странно изтръпнало състояние и ми е адски трудно. Всичко ми е претъпено, не съм същия човек отпреди да получа паническата криза. Сякаш за секунди ми просветва с едно усещане за жизненост и живот, но само за секунда и усещането изчезва... Живея в град, в който няма психотерапевти, но въпреки това реших да потърся компетентна помощ от такъв специалист в съседен град. Посещавах го може би в продължение на година. Мога да кажа, че имам напредък , т.е. започнах да спортувам/ преди да посетя психотерапевта и през ум не ми е минавало да вляза във фитнес залата, още повече, че съм прекалено притеснителна и ме беше срам, но сега след няколко леки кризи в залата от другите посетители, ходя без да се смущавам/. Започнах да се отпускам, да търся начини, с които да успокоявам тялото си. Друго, което трябваше да правя под неговите напътствия е да чета дадена ми от него позитивна литература.Прекъснах психотерапията, защото усетих, че при следващо посещение нещата се изчерпват и общо взето стоим на едно място. Проблемът ми е, че ме е страх от новото, от неизвестното, от промените. "Залагам" на сигурното и живея еднотипно. Принципно съм много нерешителна, особено, когато се касае за вземане на жизненоважни решения като това да имам дете. Вече съм на 33год. и се замислям за това, но не мога да преодолея този страх от промяната. Страх ме е от всичко-първо да се реша на тази стъпка в живота си, от бременността, от раждане, от появата на дете, от изпадане отново в депресия, от самата промяна.... , плаша се от това, което казват, че е най-голямо щастие-да имаш дете. Незнам дали съм извървяла по-дългия път от работа върху себе си, или тепърва ми предстои, но усещам, че имам нужда да продължа върху този проблем, защото нямам и много време за отлагане. Много Ви моля посъветвайте ме от какво имам нужда и накъде да продължа?
Предварително сърдечно Ви Благодаря за отделеното време!
Natalia Nikolova
 
Мнения: 12
Регистриран на: 02 Яну 2014, 16:35

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Galina Todorova » 06 Юли 2014, 15:39

Natalia Nikolova написа:Пиша писмото си с надеждата да ми дадете съвет как да продължа напред... Аз също съм една от хилядите потърсили Вашите "горещи съвети", като съм преминала през паническите кризи, тежка депресия и лекувана с куп антидепресанти, успокоителни и прочие./ всеки, който го е изпитал знае за какъв "ад" става на въпрос/.Преминала съм през много лекари-специалисти, но не спирам да се боря и търся решение на проблема си. От няколко години вече не приемам антидепресанти и се насочих към алтернативната медицина / ако не ми помага, то поне не ми вреди/. Проблемът е в това, че не мога да се преборя с някои страхове и не мога да следвам нормалния ритъм на живота си. Все още чувствам, че емоциите ми са подтиснати, някак си всеки ден ми е безразлично, без тръпката за живот, чувствам се като "робот", често изпадам в депресивни състояния. Ходя изтощена на работа, вегетативните ми реакции ме измъчват страшно много./ сърцебиене, отпадналост, треперене на цялото тяло, без дори да има някаква причина за това. Главата ми от години е в странно изтръпнало състояние и ми е адски трудно. Всичко ми е претъпено, не съм същия човек отпреди да получа паническата криза. Сякаш за секунди ми просветва с едно усещане за жизненост и живот, но само за секунда и усещането изчезва... Живея в град, в който няма психотерапевти, но въпреки това реших да потърся компетентна помощ от такъв специалист в съседен град. Посещавах го може би в продължение на година. Мога да кажа, че имам напредък , т.е. започнах да спортувам/ преди да посетя психотерапевта и през ум не ми е минавало да вляза във фитнес залата, още повече, че съм прекалено притеснителна и ме беше срам, но сега след няколко леки кризи в залата от другите посетители, ходя без да се смущавам/. Започнах да се отпускам, да търся начини, с които да успокоявам тялото си. Друго, което трябваше да правя под неговите напътствия е да чета дадена ми от него позитивна литература.Прекъснах психотерапията, защото усетих, че при следващо посещение нещата се изчерпват и общо взето стоим на едно място. Проблемът ми е, че ме е страх от новото, от неизвестното, от промените. "Залагам" на сигурното и живея еднотипно. Принципно съм много нерешителна, особено, когато се касае за вземане на жизненоважни решения като това да имам дете. Вече съм на 33год. и се замислям за това, но не мога да преодолея този страх от промяната. Страх ме е от всичко-първо да се реша на тази стъпка в живота си, от бременността, от раждане, от появата на дете, от изпадане отново в депресия, от самата промяна.... , плаша се от това, което казват, че е най-голямо щастие-да имаш дете. Незнам дали съм извървяла по-дългия път от работа върху себе си, или тепърва ми предстои, но усещам, че имам нужда да продължа върху този проблем, защото нямам и много време за отлагане. Много Ви моля посъветвайте ме от какво имам нужда и накъде да продължа?
Предварително сърдечно Ви Благодаря за отделеното време!

Здравейте Наталия,
Паническото разстройство е едно от най-често срещаните тревожни разстройства. Причините за това са различни. От споделеното разбирам, че сте опитвала различни начини на лечение. Медикаментозното помага, но е необходимо да пиете лекарствата без прекъсване поне 6 месеца. Най- добрия вариант е да съчетавате медикаменти с психотерапия, ако атаките са много силни. Психотерапията ще ви научи да не се страхувате от промяната, да водите дневници, в които да описвате тревожността и мислите, свързани с нея. Намират се алтернативи против тези мисли. За да се случат нещата е необходимо да намерите терапевта, с който заедно да извървите пътя към промяната. Съжалявам, че в града, в който живеете няма такъв. Добре е да се доверявате на специалистите при които ходите. Много е трудно да ви дам изчерпателен отговор, за това как да се справите, защото има много неща, които се научават в процес на терапия. Препоръката ми е да се консултирате отново с психиатър за медикаментите, да му зададете всички въпроси, които ви тревожат и да потърсите психотерапевт, който да ви помогне да разберете, че умереният риск няма да ви доведе до провал или загуба. И накрая, опитайте се да живеете "тук и сега", защото миналото ражда тъга, а бъдещето тревога. Пожелавам ви успех!
Аватар
Galina Todorova
 
Мнения: 152
Регистриран на: 13 Юли 2012, 09:40

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот gergana900212 » 11 Юли 2014, 00:33

Здравейте ,Д-р Тодорова искам да се консултирам с вас как да си овладея нервите от както съм родила (3 месеца) нервите са ми опънати на макс и за най малкото се изнервям постоянно се карам със съпруга си и понякога направо се чудя за какво да се заяда с него . Незнам какво да правя понякога самата аз не се понасям. моля да ки дадете съвет какво да правя или какви лекарства да взема поне ако може да са хомеопатични . за най малкото се изнервям и почвам да троша и незнам още какво , нооо просто и аз самата не издържам и детето изнервям така . благодаря за отговора предварително
gergana900212
 
Мнения: 2
Регистриран на: 11 Юли 2014, 00:20

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Galina Todorova » 13 Юли 2014, 11:35

gergana900212 написа:Здравейте ,Д-р Тодорова искам да се консултирам с вас как да си овладея нервите от както съм родила (3 месеца) нервите са ми опънати на макс и за най малкото се изнервям постоянно се карам със съпруга си и понякога направо се чудя за какво да се заяда с него . Незнам какво да правя понякога самата аз не се понасям. моля да ки дадете съвет какво да правя или какви лекарства да взема поне ако може да са хомеопатични . за най малкото се изнервям и почвам да троша и незнам още какво , нооо просто и аз самата не издържам и детето изнервям така . благодаря за отговора предварително

Здравейте,
Съжалявам, но не съм медицинско лице и не мога да ви препоръчам медикаментозно лечение. Аз съм психотерапевт и това, което мога да ви предложа е да се консултирате с психолог или ако желаете медикаменти с психиатър. От споделеното разбирам, че трудно овладявате гнева си. За справянето с него има определени техники, на които може да ви обучи когнитивно-поведенчески терапевт. Най-популярните са когнитивното реструктуриране, когато търсим доказателства за определени мисли. Полезно е да се научите да предвиждате и се подготвяте за събитията, като използвате въображение. Прекъсванията (паузите) са също ефективни за коригиране на гнева. Да си дадете паузи означава да се отстраните за известно време от ситуацията, в която се намирате, когато ранните предупредителни сигнали посочат, че гневът ви започва да излиза извън контрол. Асертивният тренинг може да намали трудностите с гнева - да намали честотата на чувството, че се отнасят несправедливо с вас или че са се възползвали от вас. Ако стратегиите за управление на гнева не се окажат ефективни, за да спрете с гнева в интимните си взаимоотношения, може да ви помогне терапия на двойката.Възприятията, нагласите, вярванията и мислите спрямо партньора ви могат да подклаждат гнева ви. Терапията може да научи двойката как да комуникира по-добре, как да повиши позитивните интеракции във връзката и как да развие умения за преговори и стратегии за идентифициране и променяне на очакванията и правилата.
Тази промяна не става от днес за утре. Изисква се много упоритост и старание за да се научите на ново поведение. За бърз ефект може да използвате медикаменти, които ще ви предпише специалист (психиатър или невролог). За да има ефект лечението ви направете консулт със съответните специалисти, защото би било несериозно да разчитате единствено на помощ от интернет пространството. Пожелавам ви успех!
Аватар
Galina Todorova
 
Мнения: 152
Регистриран на: 13 Юли 2012, 09:40

Re: Тревога

Мнениеот Julay » 14 Юли 2014, 17:53

Здравейте! Пише Ви много разтревожена и объркана майка. Преди 2 седмици разбрах, че момичето ми,което е на 17 прави секс със доста по-голямо момче, на 26г. И по това, което бе написано във ФБсе разбра, че инициативата е нейна. Успехът и е отличен, много интелигентна, улегнала, оправна, обществено ангажирана, бих казала и доста популярна в нашето населено място със външността си и културата си. Шокирана съм доста и оттогава нямам мира. Говорих с нея и почти нищо не разбрах, но подучух, че иска да е той "секс-партньор". Даже ми е трудно да го произнеса. Ужасена съм ,не от събитието ,а от факта, че го прави не с приятел, защото щях да я разбера, а с този, който не мога да кажа, че я уважава много.Приятелките и, разбира се я подкрепят, но аз не мога вече да разговарям с нея ,а бяхме толкова близки! Загубих и ума и дума! Как да говоря с нея? Какво и е липсвало ,за да постъпи така? Отчаяна съм! Бях доста либерална с нея и по отношение на излизане и по отнощение на скъпи дрехи и т.н. Исках да е най-хубавата, но не за такива неща , а за нейното самочувствие! Тя дълго време няма приятел, това много я нараняваше, но често говорихме, че и това ще се случи. Как да и покажа, че ще трябва да и наложа някакви ограничения,много ви е трудно?
Julay
 
Мнения: 3
Регистриран на: 14 Юли 2014, 17:33

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Росица Najdenowa » 15 Юли 2014, 12:08

Здравейте, от известно време системно съм неразположена физически и психически.Вдигам висока температура от рода на 39,5, също така изпитвам болки в цялото тяло и изключителна отпадналост, силни болки в сливиците и по целият врат всичко това е съпроводенно с изключително изострени нервни състояния, започвам дори да треперя след като съм се изнервила от нещо абсолютно незначително. Проблемът е че в началото мислех тези състояния за настинки или вирусни състояния, без да забелязвам изостренире си нерви. В рамките на 1 седмица ми се случва за 2 път да съм това състояние.Също така не мога и да спя спокойно. Възможно ли е всичко това да е на нервна почва, тъй като наскоро съм залятанот проблеми и важни събития? Благодаря предварително!
Росица Najdenowa
 
Мнения: 1
Регистриран на: 15 Юли 2014, 11:26

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Galina Todorova » 20 Юли 2014, 20:47

Росица Najdenowa написа:Здравейте, от известно време системно съм неразположена физически и психически.Вдигам висока температура от рода на 39,5, също така изпитвам болки в цялото тяло и изключителна отпадналост, силни болки в сливиците и по целият врат всичко това е съпроводенно с изключително изострени нервни състояния, започвам дори да треперя след като съм се изнервила от нещо абсолютно незначително. Проблемът е че в началото мислех тези състояния за настинки или вирусни състояния, без да забелязвам изостренире си нерви. В рамките на 1 седмица ми се случва за 2 път да съм това състояние.Също така не мога и да спя спокойно. Възможно ли е всичко това да е на нервна почва, тъй като наскоро съм залятанот проблеми и важни събития? Благодаря предварително!

Здравейте,
Извинете за закъснелия отговор! Преди да се даде отговор на въпроса дали състоянието ви е в следствие на психическото състояние и стреса, е добре да си направите изследвания за да се изключи физиологичен проблем. Чак тогава причината може да се търси в психическото състояние. Тогава е добре да направите консулт с психолог, който ще ви помогне да се справите със стреса и тревожността. Не отлагайте прегледите си при съответните специалисти. Само така ще можете да получите ясен отговор какво точно се случва с вас и как проблемът може да бъде преодолян. Пожелавам ви успех!
Аватар
Galina Todorova
 
Мнения: 152
Регистриран на: 13 Юли 2012, 09:40

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Julay » 21 Юли 2014, 13:10

Здравейте г-жо Тодорова! Поисках съвет в друга тема, но мисля че въпросите са ми към точно такъв специалист, какъвто сте Вие. Аз съм разтревожена и объркана майка. Преди 2 седмици разбрах, че момичето ми,което е на 17 прави секс със доста по-голямо момче, на 26г. И по това, което бе написано във ФБ се разбра, че инициативата е нейна. Успехът и е отличен, много интелигентна, улегнала, оправна, обществено ангажирана, бих казала и доста популярна в нашето населено място със външността си и културата си. Шокирана съм доста и оттогава нямам мира. Говорих с нея и почти нищо не разбрах, но подучух, че иска да е той "секс-партньор". Даже ми е трудно да го произнеса. Ужасена съм ,не от събитието ,а от факта, че го прави не с приятел, защото щях да я разбера, а с този, който не мога да кажа, че я уважава много.Приятелките и, разбира се я подкрепят, но аз не мога вече да разговарям с нея ,а бяхме толкова близки! Загубих и ума и дума! Как да говоря с нея? Какво и е липсвало ,за да постъпи така? Отчаяна съм! Бях доста либерална с нея и по отношение на излизане и по отнощение на скъпи дрехи и т.н. Исках да е най-хубавата, но не за такива неща , а за нейното самочувствие! Тя дълго време няма приятел, това много я нараняваше, но често говорихме, че и това ще се случи. Как да и покажа, че ще трябва да и наложа някакви ограничения,много ми е трудно?
От някои нейне писания разбирам, че тя говори , че го обича и иска да му го напише . Не зная дали да настоявам да се разделят или да говоря с него. но тя фактически няма други взаимоотношения с него. Не мисля, че е здравословно за нея да поддържа такава връзка! Пак повтарям, ако имаше някакво приятелство с него щях да приема този факт, вэпреки, че и е рано, но не мога да разбера защо се е съгласила на такава връзка!
Julay
 
Мнения: 3
Регистриран на: 14 Юли 2014, 17:33

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Galina Todorova » 25 Юли 2014, 18:35

Julay написа:Здравейте г-жо Тодорова! Поисках съвет в друга тема, но мисля че въпросите са ми към точно такъв специалист, какъвто сте Вие. Аз съм разтревожена и объркана майка. Преди 2 седмици разбрах, че момичето ми,което е на 17 прави секс със доста по-голямо момче, на 26г. И по това, което бе написано във ФБ се разбра, че инициативата е нейна. Успехът и е отличен, много интелигентна, улегнала, оправна, обществено ангажирана, бих казала и доста популярна в нашето населено място със външността си и културата си. Шокирана съм доста и оттогава нямам мира. Говорих с нея и почти нищо не разбрах, но подучух, че иска да е той "секс-партньор". Даже ми е трудно да го произнеса. Ужасена съм ,не от събитието ,а от факта, че го прави не с приятел, защото щях да я разбера, а с този, който не мога да кажа, че я уважава много.Приятелките и, разбира се я подкрепят, но аз не мога вече да разговарям с нея ,а бяхме толкова близки! Загубих и ума и дума! Как да говоря с нея? Какво и е липсвало ,за да постъпи така? Отчаяна съм! Бях доста либерална с нея и по отношение на излизане и по отнощение на скъпи дрехи и т.н. Исках да е най-хубавата, но не за такива неща , а за нейното самочувствие! Тя дълго време няма приятел, това много я нараняваше, но често говорихме, че и това ще се случи. Как да и покажа, че ще трябва да и наложа някакви ограничения,много ми е трудно?
От някои нейне писания разбирам, че тя говори , че го обича и иска да му го напише . Не зная дали да настоявам да се разделят или да говоря с него. но тя фактически няма други взаимоотношения с него. Не мисля, че е здравословно за нея да поддържа такава връзка! Пак повтарям, ако имаше някакво приятелство с него щях да приема този факт, вэпреки, че и е рано, но не мога да разбера защо се е съгласила на такава връзка!
Julay написа:Здравейте г-жо Тодорова! Поисках съвет в друга тема, но мисля че въпросите са ми към точно такъв специалист, какъвто сте Вие. Аз съм разтревожена и объркана майка. Преди 2 седмици
разбрах, че момичето ми,което е на 17 прави секс със доста по-голямо момче, на 26г. И по това, което бе написано във ФБ се разбра, че инициативата е нейна. Успехът и е отличен, много интелигентна, улегнала, оправна, обществено ангажирана, бих казала и доста популярна в нашето населено място със външността си и културата си. Шокирана съм доста и оттогава нямам мира. Говорих с нея и почти нищо не разбрах, но подучух, че иска да е той "секс-партньор". Даже ми е трудно да го произнеса. Ужасена съм ,не от събитието ,а от факта, че го прави не с приятел, защото щях да я разбера, а с този, който не мога да кажа, че я уважава много.Приятелките и, разбира се я подкрепят, но аз не мога вече да разговарям с нея ,а бяхме толкова близки! Загубих и ума и дума! Как да говоря с нея? Какво и е липсвало ,за да постъпи така? Отчаяна съм! Бях доста либерална с нея и по отношение на излизане и по отнощение на скъпи дрехи и т.н. Исках да е най-хубавата, но не за такива неща , а за нейното самочувствие! Тя дълго време няма приятел, това много я нараняваше, но често говорихме, че и това ще се случи. Как да и покажа, че ще трябва да и наложа някакви ограничения,много ми е трудно?
От някои нейне писания разбирам, че тя говори , че го обича и иска да му го напише . Не зная дали да настоявам да се разделят или да говоря с него. но тя фактически няма други взаимоотношения с него. Не мисля, че е здравословно за нея да поддържа такава връзка! Пак повтарям, ако имаше някакво приятелство с него щях да приема този факт, вэпреки, че и е рано, но не мога да разбера защо се е съгласила на такава връзка!

Здравейте,
Извинявайте за закъснелия отговор! Дъщеря ви е във възраст, в която конфликтът родител дете е най-силен. Този вечен проблем "родители-деца" е може би най-важният междуличностен проблем във възрастта на юношеството. от неговото решение зависят много неща в живота на човека, но най-вече формирането на личностни качества и умения за справяне. Основният ефект от преориентирането на общуването в юношеска възраст от семейството към връстниците, е нарастването на неразбирането. от една страна, родителите все по-малко знаят къде и с кого с техните деца, притесняват се когато закъсняват и дори се плашат от нещата, които могат да им се случат. най-често вместо да определят чувствата си те налагат ограничения и забрани, което допълнително влошава взаимоотношенията . От друга страна, юношите все повече настояват родителите да аргументират своите решения и изисквания. Това невинаги е лесно, а и такива желания възрастните приемат като омаловажаване на техния авторитет. Юношите се нуждаят от повече самостоятелност, възможност да вземат сами решения и по този начин да се подготвят за живота на възрастните. А родителите сякаш не забелязват, че децата им са пораснали и карат по "инерция." Предпочитат вместо да обясняват много-много да се налагат. Всъщност това е форма на борба за власт. Когато правата и отговорностите не са договорени и формулирани в новите условия (децата са пораснали), често се стига до сблъсък на интереси.
За развитие на уменията за справяне, е много важен родителския модел. Но това доколко едно дете и юноша ще се идентифицира с родителите си зависи от общуването между тях. В споделеното от вас никъде не открих какво е отношението на баща и. Оставам с впечатлението, че вие сама отглеждате дъщеря си и се опитвате да я моделирате по свой образ и подобие. Страхувате се да не бъде наранена и да не страда. Разбирам ви, но най-вероятно дъщеря ви в момента се идентифицира с неподходящ модел за подражание. В тази възраст влиянието на референтната група е най-силно. Аз не мога да ви отговоря какво е липсвало на дъщеря ви за да постъпи така. Това може да се случи в процес на психологическо консултиране, което горещо ви препоръчвам. Не разбрах дали за дъщеря ви начина и на общуване с този мъж е проблем или тя го приема за нормално. Не бива да се пренебрегва размитата ценностна система, която променя обществото не само в България, но и в световен мащаб. Трудно ми е да определя какъв е вашият стил на общуване. Ако е бил либерален е очаквано решенията да не се обсъждат, а всеки да постъпва така, както сметне за добре. Проявява се всетърпимост и неангажираност с другите. Не е добре ако е бил хаотичен - стилът на контрол е непоследователен, понякога авторитарен, друг път либерален и по-рядко демократичен. Препоръчвам ви да не се намесвате грубо в отношенията между дъщеря ви и нейният приятел, защото това ще породи по-голяма съпротива. Не налагайте своята позиция. Опитайте се да я мотивирате за разговор с психолог, може първо да е индивидуален, а след това да бъдете заедно. Уважавайте нейното мнение и я изслушвайте внимателно, като се стараете да не употребявате клишета от рода на "Защото така трябва!", "Защото съм ти родител и ще правиш каквото ти казвам!" Споделете своите чувства и притеснения открито, като и обясните, че правите всичко това, защото много я обичате, но и дайте възможност да говори без да я прекъсвате. Опитайте се да приемете нейната гледна точка, колкото и да ви е трудно. Всичко това би се получило много по-успешно ако се доверите на специалист. Желая ви успех!
Аватар
Galina Todorova
 
Мнения: 152
Регистриран на: 13 Юли 2012, 09:40

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Julay » 26 Юли 2014, 13:44

Благодаря за отговора! Разбира се, имам и съпруг! Контактът и с него беше нормален, но той често е на работа и аз поемам тежестта от възпитанието! Да, съгласна съм, че приятелския кръг доминира в тази и проява. Съгласна съм и че при мен либералното отношение също го има и сега ми е трудно да определя границите, както би било при демократичното. Тъй като живеем в провинцията не зная как да я консултирам при психолог. В нашия град всички се познаваме и има такива, но честно казано не мога да им се доверя. Просто не знам кой е полезния ми ход- ограничения, да , но как да се мотивирам пред нея? Ако може по някакъв начин да се свържем с вас за индивидуална консултация, дори и по скайп ? Още веднъж благодаря за отделеното време!
Julay
 
Мнения: 3
Регистриран на: 14 Юли 2014, 17:33

ПредишнаСледваща

Назад към Психология, психиатрия и сексология

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта