Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[Galina Todorova]

Zdraveite!Iksma da vi spodelq moq priblem !Edin den vlqzoh vav edin forum i pro4eth bez da iskam za Bolestta SPIN!Ot togava ne sam na sebe si polu4ih strahova nevroza i zapo4nah da si vnu6avam 4e i az q imam taazi bolest mnogo se strahuvam neprekasnato si pravq testove za spin vinagi sa otricatelni!Imm si partnior koito i toi e isledvam strah me e ot tazi bolest 6t ese pobarkam pomislq li si za neya polu4avam krizi.Zapo4na da mi preska4a sarceto nqmam jelaiq za jivot mislq si 4e kato saspq ve4etra i pove4e nqma da se sabudq!6te se opravq li hodila sam pri psihiatar predpisva mi hap4eta!Zapo4vam da mi vliat i sled vreme pak zapo4vam da se pobarkvam!Mnogo se strahuvam da ne poludeq.Nqmam jelanie za ni6to za jivot 4udq se ako mi otkriqt nqkakva nolest kak 6te se preborq ili pak 6t eumra?Pravila sam si mnogo isledvaniq vsi4ko e normalno no qvno ima ne6to koeto ne e normalno v mozaka mi !Molq vi za otgovor.Blagodarq vi predvaritelno!

ЗДравейте,
От писмото Ви разбирам, че вие сте силно тревожна личност и най-вероятно тази тревога се проявява под формата на хипохондрия (страх от болести). Няма как психиатърът да не ви е поставил диагноза. Казвате, че пиете лекарства, но не споменавате от кога. Антидепресанта се пие минимум 6 месеца без прекъсване. Добре е да посетите отново психиатъра си и да направите консултация с когнитивно-поведенчески терапевт. Ако това ще ви успокои много хора страдат от подобно на вашето тревожно разстройство. Освен това няма да полудеете, но е добре незабавно да потърсите професионална и адекватна помощ. Желая Ви успех!

[Galina Todorova]

Здравейте, г-жо Тодорва!18 годишно момиче съм и моля за съвет от вас за начин за решаване на проблема ми.От известно време ме турмозят спомени от миналото.Мисля,че това,което сте написали го описва най-точно:

''3.Възможно е да имате постравматични стресови смущения, в които нещо от вашето минало ви преследва..''

Не мога да се отърва от това,което ме ''изяжда'' в мен.Често се сещам за няколко наскоро случили ми се случки,които са ме накарали да се чувствам сякаш съм се изложила с нещо и не мога да го преодолея.Това ме предследва.Имам случки и от близкото минало,за които също от време на време се присещам и ме турмозят.В една от случките направих грешка,която също не мога да си простя и само спомена за случилото се ме кара да се чувствам гузно.Чувствам вина и някакси накърнено достойнство.Освен всичко преди 5 години изгубих и много близък човек.Загубата от смъртта му може би също ми оказва влияние.Как да избягам от миналото,което ме преследва и не ми дава мира?

Здравейте, Това, което споделяте е много общо и неясно. Адекватна помощ ще получите ако посетите професионалист психолог-консултант или психотерапевт. В неговия кабинет ще имате времето и възможността подробно и конкретно да разкажете точно какво се е случило.Необходимо е да се назовават точните ситуации, мисли и чувства. Съпреживявам вашата тревожност и чувство на вина, но за съжаление не мога да кажа почти нищо, защото информацията ви е много оскъдна. Не отлагайте да посетите специалист!

[Galina Todorova]

Здравейте , Д-р Тодорова !
Надявам се да ми помогнете, защото се чувствам сякаш съм в една безизходица
Моите родители са извън България от доста време. Аз съм омъжена от около 3 години, много се обичаме и преди 3 месеца взехме решение и ние да заминем при нашите, поради финансови затруднения.
Но ето че вече много съжалявам, че го направихме , поради неразбирателство с баща ми.
Аз от малка имах слабост към него, много го обичах. Но знаете ли смятам че вече нямам такива чувства към него.
Ще ви разкажа връзката ми с него , т.е миналото. Винаги ни тормозеше, като малки , не ни позволяваше да излизаме никъде , ама никъде( дискотеки, кафета и т.н.). Не ни е удрял , но психически много ни тормозеше, напр. когато някой каже нещо заради нас той им вярваше и идваше и ни тормозеше. Казвахме му че не е така, но той не ни вярваше. А когато мама ни защитаваше , той почваше да тормози нея и че тя е виновна за всичко. Не мога да го разбера. Искаше винаги да ни казва какво да правим , буквално искаше да ръководи всичко , но това много ме натъжаваше, защото нямах свободата да вземам никакво решение по какъвто и да било въпрос.
Искаше да учим медицина, от малки все ни го натякваше. Добре щях да уча , отново по негово желание... сестрами искаше да учи за право, но ето че проми и нейния мозък и тя реши да учи медицина. Сега си говорим и толкова съжалява че не учила за това което искаше. Така че в сегашно време не съм никакъв лекар, просто изкарах едно висше , отново поради негово желание, за да не го изложим пред хората.Но ние бяхме малки , обичахме и му вярвахме. Но сега разбирам че не така, просто ни командва, нямаме свобода
И така смятам че така накратко сте разбра ли някой неща.
Докато се омъжа той беше извън България. Бях свободна, но понякъкъв начин все ни контролираше. Незнам просто винаги когато правя нешо първо се замислям за тях , да не ги нараня, да не ги изложа с нещо пред хората. Но той винаги е недоволен от нас каквото и да правим. (баща ми пуши много и от около 10 години вече много често пие алкохол, сега вече смятам че прекалява)
Вече искам да мина на темата , която ме съсипва. От както съм при тях с мъжа ми ( баща ми ни покани да дойдем при тях , тъй като знаеше за нашето състояние, мъжат ми работеше за много малко пари) след първата седмица почнаха кавгите с него, беше същия човек , но аз бях забравила че е такъв ( но все пак тайничко сякаш знаех какво би могло да стане , затова и не исках много мнго да отидем). Все ни казва, дори и на мъжа ми какво да правим, ще ме слушате и точка. Разбирате ли? Все спорове, и дразнене. Аз не мога така, немога . Последно се скарахме, много лошо отново и аз му казах че много съжалявам че съм дошла, и че по добре да бях си останала в България, дори и да умра от глад. Просто много се ядосах , това просто е много тежък психически тормоз , той ни тормози. После той ми каза, че ще прекрати трудовия договор на мъжа ми от утре и да си събираме багажа.... От тогава т.е. от седмица аз не говоря с него, стоя си в стаята и така. Но вчера разбрах че и това го дразни , и почна отново да се дразни с мама. Че тя била виновна , че да ми дава акъл да вляза в релси. Почнахме отново, казах да не се дразни с нея че тя не е виновна. Казах че не искам да ме командва, аз съм голяма и не искам да ми налага мнението си. Той каза че не ни иска тука и че щял да ни търси квартира. Аз казах че няма да остана и ще се прибера в Б-я.
Цяла вечер не можах да спа, не мога взема решение. Мъжат ми казва да си тръгваме, че ако останем ще стане по- лошо. Проссто това е една дилеме. Аз ако си тръгна смятам че вече няма да говоря с баща ми и цял живот ще му се сърдя. Знам че ако си тръгнем ще тормози мама , че тя е виновна и така. Аз не искам това, не искам мама да е нещастна заради мен. Мама знае всичко и ме разбира , винаги ни подкрепя. А баща ми никога не ни разбира и не иска , просто не прави никакви усилия. Говори някой неща без да се замислят че ще ни наранят. Друга причина, че хората ще разберат че сме се скара ли, а аз не искам това. Вярвах на баща ми че ще ме подкрепя, че ще ми помага в трудни моменти. Но вече не не му вярвам, толкова съм разочарована, а толкова му вярвах. Ако се върна знам че вече няма да имам опора от него страна. Много съм тъжна, наистина искам да ми помогнете. Как да постъпя? какво да правя? Защо не ни разбира баща ми ? Все си мисли че знае всичко. Но аз искам свобода, искам да съм самостоятелна. И да се върна пак ще съм със свекърва ми , защото сме заедно. Аз искам да съм с мъжа ми само ние двамата. В началото си мислехме с мъжа ми, когато дойдох ме тук че кокато съберем малко пари и научим езика, ще си хванем квартира. Но не стана просто тези кавги и този тормоз ....
Смятам че това е просто някакво изпитание, от което трябва да си извадя една поука. И знам че стъпката която ще направя или ще е най- голямата грешка или ще е просто една стъпка към ново начало! Но коя е грешката и коя е правилната стъпка просто незнам??? Надявам се че сте ме разбрали и че ще ми помогнете дори и мъничко ?!

Благодаря ви предварително и чакам с нетърпение да ми отговорите!

Здравейте,
От писмото Ви разбирам, че вие все още не сте успяла да "излетите от гнездото", т.е. не сте успяла да станете автономна личност. Решенията ви са зависими и съобразени с вашите баща и майка. Съпругът ви като, че ли остава на втора позиция. Ако искате да създадете свое семейство е добре да се допитвате до решение със съпруга си. Добре е ако предприемете стъпка да се отделите от родителите си и да заживеете собствен и независим живот. Колебаете се какво решение да вземете, защото не знаете дали ще е успешно. Аз също не знам, а не взимам решения вместо други хора. Това го решавате само вие. Хубаво е да поработите върху личностното си израстване, и да се научите да преодолявате трудностите и негативите в живота си. Само така ще разберете, че животът е премерен риск, който ни учи да станем по-силни и по-можещи. Препоръчвам ви да посетите специалист, може да е психолог, а може и психотерапевт. Това е човекът, който за известно време ще се превърне във ваш "навигатор" и ще ви чете маршрута по който трябва да минете. Така много по-лесно ще се справите с личната си драма. Желая Ви успех!

[Rossiebank]

Вече от близо 5 години съм със страхова невроза или по- модерно Паническо разстройство . Пия Ксетанор но без много големи резултати. Не мога да излизам да ходя на работа , с една обща дума е ад. Искам да ми дадете някакви насоки за справяне с това ужасно състояние. Дори и вкъщи получавам гадните панически атаки. Днес чух за Шуслерови соли номер 5 дали биха могли да се комбинират с антидепресанта . Колко време се приемат и дали изобщо биха помогнали в моя случай . Благодаря , Ви за отделеното време.

Здравейте,
От писмото ви не става ясно от колко време пиете антидепресанти. Не е ясно и от кога стоите затворени в къщи. Това са важни уточнения. Шуслеровите соли са хранителна добавка, която при серозна диагноза като паническо разстройство могат да имат само подържаща роля в лечението, но не и основна. Препоръчвам ви да посетите психиатъра си и да споделите, че не чувствате ефект от лекарствата. Той ще предприеме адекватни мерки и ако се наложи ще смени лечението. Освен това е хубаво да започнете психотерапия при когнитивно- поведенчески психотерапевт. Той ще ви помогне да се справите с проблема. Желая Ви успех!

Благодаря за бързия отговор, Ксетанора го пия от почти година. Без работа и вкъщи съм почти 3 години. Мислила съм за терапия но в малкия град е доста трудно защото няма такива специалисти.Дали има такива който работят по Скайп ?

[Galina Todorova]

Вече от близо 5 години съм със страхова невроза или по- модерно Паническо разстройство . Пия Ксетанор но без много големи резултати. Не мога да излизам да ходя на работа , с една обща дума е ад. Искам да ми дадете някакви насоки за справяне с това ужасно състояние. Дори и вкъщи получавам гадните панически атаки. Днес чух за Шуслерови соли номер 5 дали биха могли да се комбинират с антидепресанта . Колко време се приемат и дали изобщо биха помогнали в моя случай . Благодаря , Ви за отделеното време.

Здравейте,
От писмото ви не става ясно от колко време пиете антидепресанти. Не е ясно и от кога стоите затворени в къщи. Това са важни уточнения. Шуслеровите соли са хранителна добавка, която при серозна диагноза като паническо разстройство могат да имат само подържаща роля в лечението, но не и основна. Препоръчвам ви да посетите психиатъра си и да споделите, че не чувствате ефект от лекарствата. Той ще предприеме адекватни мерки и ако се наложи ще смени лечението. Освен това е хубаво да започнете психотерапия при когнитивно- поведенчески психотерапевт. Той ще ви помогне да се справите с проблема. Желая Ви успех!

Благодаря за бързия отговор, Ксетанора го пия от почти година. Без работа и вкъщи съм почти 3 години. Мислила съм за терапия но в малкия град е доста трудно защото няма такива специалисти.Дали има такива който работят по Скайп ?

Вече има доста специалисти, които предлагат такъв вид терапия. Потърсете в интернет. Препоръчвам ви когнитивно-поведенчески терапевт.

[Ivetoo63]

Blagodarq vi za otgovora! 6te napravq tova koeto mi kazahte!O6te vednaj blagodarq vi !

[danivned]

Здравейте,
Моята майка се буди всяка вечер и започва да вика. Винаги иска да ставаме, защото трябвало да й се помогне. Постоянно твърди, че я лазят бубулечки. През деня също е неспокойна. Трябва ли да взема успокоителни? Какво да направим, за да й помогнем? Не можем да я отведем на лекар, защото е неподвижна.

[Galina Todorova]

Здравейте,
Моята майка се буди всяка вечер и започва да вика. Винаги иска да ставаме, защото трябвало да й се помогне. Постоянно твърди, че я лазят бубулечки. През деня също е неспокойна. Трябва ли да взема успокоителни? Какво да направим, за да й помогнем? Не можем да я отведем на лекар, защото е неподвижна.

Здравейте,
Това, което трябва да направите е незабавно да се свържете с психиатър, който да посети майка ви и да назначи подходящо лечение. След като е неподвижна майка ви има право да бъде обслужена на място от съответния специалист. На първо място се свържете с джипито си, обяснете му проблема и то ще ви насочи към лекар специалист. Желая Ви успех!

[sasheto60]

Здравейте,
За мен ще бъде удоволствие да отоворям на вашите въпроси свързани с проблеми като:

1.Депресия – чувствате се безполезни, вашият сън и хранене са нарушени, чувствате се унили,не можете да се концентрирате, загубвате интерес към неща, които преди са ви доставяли удоволствие.

2.Вие може да имате сериозни симптоми на безпокойство, като пристъпи на паника, многобройни фобии, завладяващи, натрапчиви синдроми или безпокойство като цяло. Вие може да сте ужасени от социални ситуации и поради тази причини да ги избягвате, като по този начин унищожавате социалния си живот и този на работното място.

3.Възможно е да имате постравматични стресови смущения, в които нещо от вашето минало ви преследва. Друг вариант е да страдате от сериозни хранителни разстройства, като компулсивно преяждане, булимия или анорексия.

Очаквам моите отговори да ви помогнат да елиминирате страховете, негативните мисли и усещания които изпитвате за да се почувствате отново страхотно и да преоткриете своя живот.

Повече за мен и моята практика можете да научите от профила ми в Справочник Фрамар или на сайта http://www.psychea-bg.com.

[Galina Todorova]

Здравейте,
Моята майка се буди всяка вечер и започва да вика. Винаги иска да ставаме, защото трябвало да й се помогне. Постоянно твърди, че я лазят бубулечки. През деня също е неспокойна. Трябва ли да взема успокоителни? Какво да направим, за да й помогнем? Не можем да я отведем на лекар, защото е неподвижна.

Аз вече отговорих на въпроса Ви. Ако Ви интересува друго пишете.