Няколко любопитни факта за така обичаният от всички шоколадов бонбон?
Според историците още пещерните хора са обичали да си похапват сладко и са имали навик да събират меда от восъчните пити на пчелите. Свидетелство за това са пещерните рисунки, открити в района на испанския град Валенсия. Те изобразяват покачени върху високи импровизирани стълби голи жени, събиращи в кошници мед от гнездата на диви пчели.
Древните египтяни смесвали меда с плодове, ядки и билки, и така получените прародители на бонбоните използвали като средство за лечение на проблеми с храносмилането. Освен това ги оставяли и като дарове в храмовете на боговете си. Древните гърци намерили подобно предназначение на меда – потапяли в него парченца плодове и цветя и си правели сладки хапки. Древните римляни и китайци пък го смесвали с натрошен ечемик и получената комбинация хапвали като десерт.
С развитието на цивилизацията бил открит метод за добиване на захар и тя станала високо ценена стока, с която се търгувало активно. Популяризирането на захарната тръстика оказало огромен ефект върху сладкарските навици на целия тогавашен свят, но особено много върху тези на Китай. В желанието си да намерят максимално широко приложение на захарта, китайците подслаждали какво ли не с нея – ядки, корени от джинджифил, дори любимия си сладък корен.
Първата сериозна крачка към съвременния си вид бонбоните направили през 950 г., когато арабите създали карамела. Нарекли го „курат ал милх“ – „сладка топка от сол“. Този вид карамел се приготвял посредством „горене“ на захар във вряща вода и бил изключително твърд и хрупкав. За развитието и разпространението на карамелените бонбони по света историята мълчи, но се знае, че в средата на XIX век към рецептата били прибавени мляко и мазнина. Популярността на бонбоните нараснала значително в края на века благодарение на американския сладкар Милтън Хърши, чиято компания започнала да ги произвежда масово и да ги изнася в Европа. По това време само в САЩ вече имало близо 400 фабрики за производство на бонбони, повечето от които били за смучене. Първата фабрика за направа на шоколадови бонбони в страната обаче започнала дейност още през 1765 година.
За огромния брой производители на бонбони и сладкиши не само в САЩ, но и по света, имало съвсем основателни причини-рязкото понижаване на цената на захарта благодарение на навлизането на захарното цвекло и механизирането на производствения процес. Комбинацията от тези два фактора за първи път направила бонбоните общодостъпно благо. То пък, от своя страна, не спирало да се появява в нови форми и вкусове. По бонбоните с ментов и лимонов вкус, изключително популярни и до днес, Америка полудяла в средата на XIX век. По същото време в Европа вече с пълна сила се експериментирало с чудото, наречено какао.
Резултатите са пред очите ни всеки ден и не спират да се увеличават. А някои от тях радват еднакво както стомаха, така и окото.
ЛЮБОПИТНО Само в САЩ годишно се произвеждат над 3 млрд. тона бонбони и шоколади. Средностатистическият американец изяжда около 10 кг. за същото време.
Близалката е изобретена от американеца Джордж Смит през 1908 г. Първите машини за близалки произвеждат по 40 бройки на минута. Съвременните правят по около 6 хиляди.
В началото на XX век производителите на дъвчащите бонбони „Tootsie Rolls“ ги рекламират като здравословен продукт, който помага за преодоляване на физическата умора.
По целия свят най-предпочитаните бонбони са шоколадовите. На второ място са тези с ванилов вкус, а на трето-с плодов.
Желираните бонбони са популяризирани от бостънския сладкар Уилям Шрафт по време на Гражданската война в САЩ /1861-1865г./.
