Как да бъда отново жена в очите на съпруга ми?

[annamaria]

битовизмите наистина в един момент заробват и отклоняват вниманието от важните неща. а именно - твоето лично щастие, споделено с хората около теб.

[Yarost]

Хубаво е хората да съумяват да са си интересни един на друг, да държат да се впечатляват един друг и постоянно да са си цел един на друг. Така не биха изпадали в ритуна и усещане за даденост.

[Andrey]

забелязвам, че все по-рядко имам какво да си кажа с моята жена, освен разговорите за бебето... и за някой роднина, ако ще идва. Мислите ли, че вечно може да се храни една връзка така, че да има за какво да си говорите, извън ежедневието? Не че ми липсват разговори, но не си приказваме за някакви световни теми, нито си говорим, за да се опознаваме... дали се отчуждаваме?

[Pacienti]

забелязвам, че все по-рядко имам какво да си кажа с моята жена, освен разговорите за бебето... и за някой роднина, ако ще идва. Мислите ли, че вечно може да се храни една връзка така, че да има за какво да си говорите, извън ежедневието? Не че ми липсват разговори, но не си приказваме за някакви световни теми, нито си говорим, за да се опознаваме... дали се отчуждаваме?

Изчакай малко, колко е голямо бебето и първо ли ви е? Подходи с разбиране, на нея не и остава време за друго, сигурно си мечтае как да се наспи. :)

[julianne]

Детето винаги е тема номер едно за родителите, особено още докато е бебе или по-малко. И ние бяхме така. Важното е след време това да не е единствената ви тема. Моят мъж например напоследък започна да ми разказва вицове и двамата много се смеем на тях. Ако помнех вицовете, които чета, и аз щях да му кажа някой . Иначе често си говорим за най-различни неща - кой какво е чул, прочел, даже и върху някои новини умуваме.

[renetka]

Тя връзката е и партньорство, партньортство на всеки етап. Не е само да гледате един към друг, но и това двамата да гледате в една посока, да имате еднакви вълнения, защото така вървите заедно напред. Сега посоката е бебето, но това не означава, че не гледате и един друг. Отчуждаването е когато двамата започвате да гледате в различни посоки и с това да си пречите на личните емоционални нужди.

[pitanka]

Гледането в различни посоки идва от неудовлетворените нужди, най-често емоционални. Тогава имаш чувството, че този човек не ти дава каквото ти е нужно, измъчваш се и се гневиш едновременно. Почваш да го смяташ за враг едва ли не. А често и не зваем как да си поискаме и да говорим за собствените си нужди. А другият да се чуди какво става.

[nefertiti]

Е то точно за тези работи е нужно хората да се опознаят добре, преди да създават семейства. Тези проблеми са далече от по-различно естество, не са за "как да бъда отново".

[pravilno]

Напротив, точно за подобна ситуация са. Това, че познаваш един човек и дълго време си с него не изключва възможността да настъпи промяна и изведнъж да се окаже, че той вече не ти дава нужното от прекалена заетост или от позволяване битието и ежедневието да вземат връх. В едно семейство се минава през различни периоди и всеки път двамата трябва да намират начин как да се върнат отново един към друг.

[annamaria]

ще се върнат един към друг, ако имат добра основа на взаимоотношенията и отдалечаването е просто от житейски обстоятелства.