СТИХОВЕТЕ- лек за душата

[ogi-smile]

Красота, красота само в няколко слова...

Слънце пръска, дъжд от светлина.
Пеят песни, жетва е сега.
Колко радост носи есента!

От дъба откъсват се листа.
Той е грозен в този свят студен,
но на пролет пак ще е зелен.

Под дъба, скрит в черния си шал,
уморен от тайната печал,
той лежи и сякаш е заспал.

И от него късат се листа.
Пролет-есен, срам и вечен мрак.
Пролет-есен, вечен листопад.

[d_2]

Кажи обичаш ли ме още? Кажи, обичаш ли ме още?
След толкова години вече… Еднакви дни… Еднакви нощи…
И стар… и грозен… и объркан… И нямащ време, нямащ време…
Кажи, обичаш ли ме още… Кажи ми, дявол да го вземе.

Недей мълча… Не се преструвай, че ти е все едно отдавна.
Ах, битката ни бе жестока, но точно затова пък славна.
Две кучета… И остри зъби… И пак съвместно съществуват.
И не разбираш в крайна сметка ръмжат ли или се целуват.

Кажи обичаш ли ме още? Дори да кажеш „не” – кажи го.
И напиши го, размножи го на ксерокс или със индиго.
Раздай го на света, пръсни го от самолет като реклама
как имало любов, която сега я няма… няма… няма…

Но има… има… има… знам го. И ти го знаеш безусловно.
Тя съществува нелегално, прикрито, тайно и съдбовно…
Натаралежена, сърдита… как искам аз да я погаля…
Но тя като бодлива топка по стръмнината се търкаля.

И тъй… Аз още те обичам…Ще ти го кажа някой ден, но …
Дали пък точно днес, например, да ти го кажа непременно.
А в други ден да те попитам , тъй както те попитах снощи:
Кажи, обичаш ли ме още? Обичаш ли ме още… Още…

[ogi-smile]

Думите, вълшебство... Прекрасно е, когато човек изразява себе си, емоциите си, загубите, победите с помощта на лириката...Толкова просто изглежда, а колко сложно е всъщност да накараш другия, който те чете или слуша да види всичко онова, което се крие в душата... Белият лист винаги е бил предизвикателство и колкото повече хора го използват, за да опишат света си, толкова по малко ще бъдат нещастните и неразбраните...

[Дивата Роза]

стиховете според мен са изтория вече това е изкуство от миналото от времето на средновековието

[southern_sun]

стиховете според мен са изтория вече това е изкуство от миналото от времето на средновековието

... от момента на откриване на аржентинските любовни сериали с Освалдо Рио!Най-лошото е, че ние нямаме история след като само за малко повече от 1000 години, сме забравили как се пише на книжовен български!

[d_2]

стиховете според мен са изтория вече това е изкуство от миналото от времето на средновековието

... от момента на откриване на аржентинските любовни сериали с Освалдо Рио!Най-лошото е, че ние нямаме история след като само за малко повече от 1000 години, сме забравили как се пише на книжовен български!

и както е казал Вапцаров "Какво ще ни дадеш, иЗторийо, от пожълтелите си страници?" ....

[Дивата Роза]

стиховете според мен са изтория вече това е изкуство от миналото от времето на средновековието

... от момента на откриване на аржентинските любовни сериали с Освалдо Рио!Най-лошото е, че ние нямаме история след като само за малко повече от 1000 години, сме забравили как се пише на книжовен български!

ти се базикаш с мен ама са пише Освалдо Риос а не Освалдо Рио имаш грешка

[ogi-smile]

тръгвааааммм.jpg (49.02 KiB) Прегледано 233 пъти

Тръгвам си, без шум, въздишки тежки.
Тръгвам си, а става ми горещо.
Тежат краката, очите шарят.
Тръгвам си, прости не страдай.
Тръгвам си и моля те не ставай.
Р.О

[shhuus]

Явно тук има хора които разбират от поезия. Искам да попитам кои пишат повече мъжете или жените? Кои са по-добри поети? Понеже темата е пусната в Дамски Клуб оставам с впечатлението, че съвременната поезия е приоритет на жените?

Личното ми мнение, е че поезията е от мъжа за жената.

Любимите ми автори са предимно мъже. Но това е може би, защото тяхното творчество е предназначено за женската аудитория.

Иначе и аз се опитвам да римувам и понякога даже ми се получава

[d_2]

Любов - измачкана банкнота
в кесията на паметта,
продажна - колкото живота,
и честна - колкото смъртта.