Просих, всеки път едно и също.
Просих силата, с която да се връщам.
Залезите в изгреви да скривам,
мислите си тайно да прикривам.
Просих всеки път едно и също
златото в любов да се превръща.
Молих се и търсих все в душите,
истината скриваща се днес, в лъжите.
Просих и от Дявола и Бога,
просих прошка, исках да живея без тревога.
Гледах, ала сляпа си останах,
Скитник стенещ,скрил в лъжите рана.
Р.О