СТИХОВЕТЕ- лек за душата

[ogi-smile]

спя.jpg (7.83 KiB) Прегледано 282 пъти

Аз спя с отворени очи...
Аз спя, детето в мен не спи...
Аз спя, а търся, бягам, викам,
превивам се, изкачам и излитам.
Аз спя и болката преспивам,
но тя не спи, заливаме, не дишам...

[Memento]

Искам да напиша стих,
стих за нещо но какво ли?
За житейските неволи?
За любовните тегоби, за възможностите нови?
За земята, за полето може би пък за небето?
Не, не става стихотворна форма не на всеки се отдава.
Ще се пробвам аз отново, в друг момент по-подходящ!
Стихове? Оставям ги на вас!

[d_2]

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад не взето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,

на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

Веселин Ханчев

[Izabella L]

Аз не спя,
но съм със затворени очи.
Детето в мен обаче спи
аз не спя, не търся не бягам, не викам,
не се превивам, не скачам и не излитам.
Аз не спя, но вдъхновението приспивам и то заспа,
не ме залива, но дишам и оставям другите да дишат,
защото стиховете ми са като сълзотворен газ, простете, мили хора,
няма да ви мъча с тях!

[Memento]

Изгубих те, преди да те намеря.
Дори не те докоснах със ръка.
Сърцето ми рида. Неимоверно.
... До днес не беше страдало така.

В самотния ми ден дойде безценна.
И като чудо в свят без чудеса.
Във мислите ми влезе. Съкровена.
Подобно нежна капчица роса.

Докоснех ли те, знаех, че те губя.
Поисках ли те - лудост би било.
Но как могъл бих да стоя невлюбен -
да бъда лед със чувства от стъкло?

И как гласа ти можех да забравя -
на макове червени шепот тих?
Отиде си... Остана зов сподавен,
превърнал в ехо тъжния ми стих.

Не те виня. Аз виждах се обречен
дори в мечтите, лумнали във мен.
Тъй както утро не докосва вечер
и тъжен залез изгрева червен.

Изгубих те. Ти беше ми сълзица,
която исках в радост да блести.
Прости ми, че не станах твоят рицар!
Не бе възможно! Моля те, прости!

ЯСЕН ВЕДРИН

[ogi-smile]

Шаганэ ты моя, Шаганэ!
Потому, что я с севера, что ли,
Я готов рассказать тебе поле,
Про волнистую рожь при луне.
Шаганэ ты моя, Шаганэ.

Потому, что я с севера, что ли,
Что луна там огромней в сто раз,
Как бы ни был красив Шираз,
Он не лучше рязанских раздолий.
Потому, что я с севера, что ли.

Я готов рассказать тебе поле,
Эти волосы взял я у ржи,
Если хочешь, на палец вяжи -
Я нисколько не чувствую боли.
Я готов рассказать тебе поле.

Про волнистую рожь при луне
По кудрям ты моим догадайся.
Дорогая, шути, улыбайся,
Не буди только память во мне
Про волнистую рожь при луне.

Шаганэ ты моя, Шаганэ!
Там, на севере, девушка тоже,
На тебя она страшно похожа,
Может, думает обо мне...
Шаганэ ты моя, Шаганэ.
Сергей Есенин

[Konstantin]

Моме, малко секс ще ти дойде добре

[Memento]

Моме, малко секс ще ти дойде добре

Така се казва новата ти стихосбирка или е само заглавие на твой стих?

[ovagimyan]

Аз исках да ти кажа две слова -
сърцето ми да разбереш от тях,
но не умея и нима е грях -
кога ли съм се учил на това?

Аз исках да ти дам от свойта жар,
за да не мръзнеш в дългия си път,
но ти не взе искра от мойта гръд,
а кой живей без огън и другар?

По-нежно и от славей бих ти пял,
щях слънцето за теб да донеса,
но аз не знам на славея гласа
и дълги дни без слънце съм живял!

Аз исках да ти кажа две слова -
сърцето ми да разбереш от тях,
но думите преглътнах - не можах...
Кога ли съм се учил на това?
Д. Дамянов

Не е нужно да пишеш много дълго, не е нужно да търсиш думи, които никога няма да дойдат сами... Просто трябва да погледне човек към себе си, да намери покой и да зачете онова, което е нарисувано в стиховете на някой поет...

[Memento]

Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които,
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори, че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани".

Веселин Ханчев