Правила на форума
Добави отговор

Re: СТИХОВЕТЕ- лек за душата

18 Фев 2012, 18:13

Просих, всеки път едно и също.
Просих силата, с която да се връщам.
Залезите в изгреви да скривам,
мислите си тайно да прикривам.
Просих всеки път едно и също
златото в любов да се превръща.
Молих се и търсих все в душите,
истината скриваща се днес, в лъжите.
Просих и от Дявола и Бога,
просих прошка, исках да живея без тревога.
Гледах, ала сляпа си останах,
Скитник стенещ,скрил в лъжите рана.
Р.О

Re: СТИХОВЕТЕ- лек за душата

19 Фев 2012, 14:42

Тази странна любов, тази дълга любов и внезапна.
Първа капчица дъжд… Във врата… Под яката ми… Капна.
Предизвестие някакво… Иде буря… Далечният тътен…
Тази тайна любов… Без надежда… Без вятър попътен.
Връхлетя върху нас… Поумнели… Цинични… И грешни…
И ни шашна… Уби ни… Направи ни луди… И смешни…
Тази черна любов… Тази яростна и безобразна…
Тази сляпа любов… Тази дива любов… И омразна.
Не, не исках аз тази любов, тази приказка бяла…
И години… години… години… И няма раздяла…
Усмихни се, любов… Виж по устните кръв е избила.
Ах, от тази вампирска целувка оставам без сила.
Ах, от тази червена любов… И понякога синя.
И понякога жълта… И суха… като пясък в пустиня.
Тази мокра любов… Тази зимна… И кашлеща… Болна.
Тази само понякога… Никога, всъщност, доволна.
Тази ретро любов… Демодирана… В шлифер найлонов.
Тази сива любов… Над света… Над тигана тефлонов.
Във открито небе… И завряна във тайна бърлога…
Мимолетна и вечна любов… Без която не мога.

Изображение

Re: СТИХОВЕТЕ- лек за душата

20 Фев 2012, 15:01

Когато си до мене, съм желана.

Усещам го по тръпката, пълзяща

от изпотените ти длани

към моята ръка. Изящна е

оформилата се сълза, която

изгубих като мъничко мънисто...

Търкулна се във скута ми,

проля се

във тъмнината. Нищо, нищо...

За менe си мечтаният любим.

За тебе съм жената на Гробаря,

погребал в талашитен, евтин скрин

мелодията на една китара.

Румяна Симова

Re: СТИХОВЕТЕ- лек за душата

20 Фев 2012, 15:11

Memento написа:Когато си до мене, съм желана.

Усещам го по тръпката, пълзяща

от изпотените ти длани

към моята ръка. Изящна е

оформилата се сълза, която

изгубих като мъничко мънисто...

Търкулна се във скута ми,

проля се

във тъмнината. Нищо, нищо...

За менe си мечтаният любим.

За тебе съм жената на Гробаря,

погребал в талашитен, евтин скрин

мелодията на една китара.

Румяна Симова


хахахаха

Re: СТИХОВЕТЕ- лек за душата

20 Фев 2012, 15:14

Недопустимост

Да те жадувам аз,
да те жадувам!
А ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен...
Това е толкова недопустимо!
Защото все пак ти ще ме помилваш.
Главата ми ще падне на гърдите ти ­
отсечена от меча на въздишките.
Ще се стопят китарите,
догдето
остане само оня звук,
наподобяващ
звънтежа на пружинено легло...
Това е толкова недопустимо!
Защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия
и като календарче с телефони.
Не съм готов!
Не съм готов!
Затуй минавам всяка вечер
под фосфорната тайна на прозореца
и под влудяващия стон на гълъби ревниви...
Минавам аз.
Минавам сам.
Недопустим като тъга.


Любомир Левчев

Изображение

Re: СТИХОВЕТЕ- лек за душата

20 Фев 2012, 15:29

Konstantin написа:
хахахаха


Много се радвам, че съм те развеселил, явно малко ти е нужно за да се засмееш :)

Re: СТИХОВЕТЕ- лек за душата

20 Фев 2012, 15:52

Не зная още колко има,
но повечето отминава.
Не искам нищо да си спомня,
не мога нищо да забравя.

Не зная още колко има,
но има някаква отсрочка -
луната днес е запетайка
и утре чак ще стане точка.

Не зная още колко има,
но тихо цъка времемера.
Какво е вчера? - бивше утре.
А утре? - предстоящо вчера.

Недялко Йорданов

Изображение

Re: СТИХОВЕТЕ- лек за душата

21 Фев 2012, 01:24

Безименна …

Искам да плача и да изплача океан от сълзи!
Искам да викам, да викам до ранни зори…

Тялото ми безсилно остана, отпуснато плава по разни бурни реки…
Като лист съм отвята, от вихър запиляна по безширни, непознати страни…

Природните сили владеят тялото ми и духа,
тъй като от мене остана само на любовта праха…

Назовете болката ми със име, кръстете я някак,
напишете го после на надгробния ми камък…

/Септември 2009/
Аз :)

Re: СТИХОВЕТЕ- лек за душата

21 Фев 2012, 15:47

Много Ви моля, спрете да мъчите поезията! тя не е за всички!

Re: СТИХОВЕТЕ- лек за душата

21 Фев 2012, 15:50

Memento написа:
Konstantin написа:
хахахаха


Много се радвам, че съм те развеселил, явно малко ти е нужно за да се засмееш :)


Неумението да различиш момента на излагане и момента на слава, тотално ме развеселява. Дори и във форумите тези, които показват талантите си, трябва да го правят с мярка, т.е. да щадят другите.
Добави отговор
Отиди на страница: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7