СТИХОВЕТЕ- лек за душата

[Margo]

Безименна …

Искам да плача и да изплача океан от сълзи!
Искам да викам, да викам до ранни зори…

Тялото ми безсилно остана, отпуснато плава по разни бурни реки…
Като лист съм отвята, от вихър запиляна по безширни, непознати страни…

Природните сили владеят тялото ми и духа,
тъй като от мене остана само на любовта праха…

Назовете болката ми със име, кръстете я някак,
напишете го после на надгробния ми камък…

/Септември 2009/
Аз

Много ми се искаше да се сдържа и да не вляза в словесен двубой, но не се сдържах. Искам да ви помоля, вие будни за знание и култура люде: Моля спрете с този панаир. Нека си уважаваме литературата и поезията и сведем глава пред ония, които ни оставиха завидна литературна история. Разберете ме не е за всеки да реди стихове, преписвайте, плагиатствайте, но за бога спрете да творите шаржове.

[Memento]

Много ми се искаше да се сдържа и да не вляза в словесен двубой, но не се сдържах. Искам да ви помоля, вие будни за знание и култура люде: Моля спрете с този панаир. Нека си уважаваме литературата и поезията и сведем глава пред ония, които ни оставиха завидна литературна история. Разберете ме не е за всеки да реди стихове, преписвайте, плагиатствайте, но за бога спрете да творите шаржове.

Аз пък не разбирам какво искаш да кажеш? Къде виждаш проблем? Голям част от стиховете в тази тема ти гарантирам, че са авторски на хората които са ги постнали останалите са с цитиран автор долу! Обясни ми моля те думите "панаир" и "шаржове"? Кое за тебе е шарж? От позицията на каква квалифицираш авторските стихове в тази тема като "шарж"?

[ovagimyan]

Може би най - добре е, ако се вземат стихове на някой, не просто да се преписват или плагиатстват, а да се поставят с името на поета, защото това е най - силното уважение към литературата и поезията и към човека, който е вложил душата си...

[Margo]

Може би най - добре е, ако се вземат стихове на някой, не просто да се преписват или плагиатстват, а да се поставят с името на поета, защото това е най - силното уважение към литературата и поезията и към човека, който е вложил душата си...

Напълно съм съгласна с теб, нямах предвид да се копира стиха и да се подпише с друго име. Това наистина би било много грозно.Вече се чу за подобен случай, на една псевдо-поетеса, която издаде стихосбирка с чужди текстове в никакъв случай не съм имала предвид да се копират текстове и да се подписват със собственото ни име отдолу.

[shhuus]

Много ми се искаше да се сдържа и да не вляза в словесен двубой, но не се сдържах. Искам да ви помоля, вие будни за знание и култура люде: Моля спрете с този панаир. Нека си уважаваме литературата и поезията и сведем глава пред ония, които ни оставиха завидна литературна история. Разберете ме не е за всеки да реди стихове, преписвайте, плагиатствайте, но за бога спрете да творите шаржове.

Явно не Ви се е искало толкова много, щом ме обиждате по такъв начин. Мога да Ви уверя, че това стихотворение е плод на моите душевни терзания. Всяка дума, която някога съм писала е била изживяна и изстрадана и никога не съм си позволявала да твърдя, че нечий друг труд е мой.

Разбира се, като непрофесионален творец, знам че не на всеки ще се харесат моите стихове. Никога и не съм се стремяла към масово почитание.

Също така и като човек, който обича литературата и най вече поезията, никога не съм се слагала редом до големите имена. Възхищавам се на литературната ни история, но да твърдите че сегашното поколение твори шарж си е жалко. Още повече като цитирате конкретен автор, т.е. мен. И да, аз съм автора на това стихотворение. Може и да не е бляскаво като на Славейков, но има душа в него.

И в отговор на молбата Ви да спрем този панаир, аз бих отговорила: Творете! Не се осланяйте на миналото да ни топли, България има нужда от своите автори, стига е раждала политици и оратори.

[d_2]

Много ми се искаше да се сдържа и да не вляза в словесен двубой, но не се сдържах. Искам да ви помоля, вие будни за знание и култура люде: Моля спрете с този панаир. Нека си уважаваме литературата и поезията и сведем глава пред ония, които ни оставиха завидна литературна история. Разберете ме не е за всеки да реди стихове, преписвайте, плагиатствайте, но за бога спрете да творите шаржове.

Явно не Ви се е искало толкова много, щом ме обиждате по такъв начин. Мога да Ви уверя, че това стихотворение е плод на моите душевни терзания. Всяка дума, която някога съм писала е била изживяна и изстрадана и никога не съм си позволявала да твърдя, че нечий друг труд е мой.

Разбира се, като непрофесионален творец, знам че не на всеки ще се харесат моите стихове. Никога и не съм се стремяла към масово почитание.

Също така и като човек, който обича литературата и най вече поезията, никога не съм се слагала редом до големите имена. Възхищавам се на литературната ни история, но да твърдите че сегашното поколение твори шарж си е жалко. Още повече като цитирате конкретен автор, т.е. мен. И да, аз съм автора на това стихотворение. Може и да не е бляскаво като на Славейков, но има душа в него.

И в отговор на молбата Ви да спрем този панаир, аз бих отговорила: Творете! Не се осланяйте на миналото да ни топли, България има нужда от своите автори, стига е раждала политици и оратори.

Сравнението със Славейков е меко казано неуместно. Глупаво е още някой да се намесва в този спор, но смятам, че проява на много лош вкус някой да се сравнява с ГОЛЕМИТЕ в българската литература.

[shhuus]

Сравнението със Славейков е меко казано неуместно. Глупаво е още някой да се намесва в този спор, но смятам, че проява на много лош вкус някой да се сравнява с ГОЛЕМИТЕ в българската литература.

Това съм написала и аз. Относно Славкейков, не съм се сравнявала, дадох пример с първото име изникнало в главата ми.

[the princess]

умираща птца.jpg (5.97 KiB) Прегледано 360 пъти

Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се нощта?

Ти виждал ли си как се бори диво
за лъч едничък, капка светлина
как в сивото потъва и изстива
последната искрица топлина?

Крилата как прощават се с простора,
с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро
като след първа истинкса любов!

Ти виждал ли си как умира птица,
ранена смъртно как се бори тя
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента?...

Clock.jpg (16.99 KiB) Прегледано 360 пъти

ЖЕЛАЯ ТИ ВРЕМЕ

Не ти желая всички дарове,
Желая ти това, което повечето нямат:
Желая ти време да се радваш, да се смееш,
Използвай го и можеш да спечелиш.
Желая ти време за действие и размисъл,
Време не само за теб, но и за другите.
Не ти желая време за бързане и тичане,
А време да бъдеш щастлив.
Не ти желая време, което просто да убиваш,
Иска ми се да ти остане в излишък
Като време за удивление и вяра
Вместо непрекъснато да гледаш часовника.
Желая ти време да достигнеш звездите
И време да пораснеш, да узрееш.
Желая ти време отново да мечтаеш, да се влюбиш.
Желая ти време да откриеш себе си,
Да приемаш всеки ден и час за щастие.
Пожелавам ти и време да прощаваш.
Желая ти да имаш време да живееш!

[Камелия]

images.jpg (7.1 KiB) Прегледано 349 пъти

ЖИВЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ, ЖИВЕЙ!

Живей, когато имаш всичко,
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей, когато ти се плаче
или от плач си отвратен
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън,
и ако всичко си отрекъл
-повикай Слънцето отвън.

Живей, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
с метални устни да зове.

Живей, дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо
- усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко!
А когато в живота всичко изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти ковът ковчега
- живей, приятелю, живей!

Матей Шопкин

[utro77]

ОСТАВИ МЕ САМА



Остави ме сама.
Имам нужда да плача.
Няма нежна любов.
Има груби палачи.
Има парещи думи,
които болят.
Има тежки плестници,
окървавена плът.
Има драскащи нокти.
И очи по стените...
Има пясък във гърлото.
Има пясък в очите ми.

Има гроб насред стаята.
Остави ме сама.
Нямам нужда от свещи.
Мракът е светлина!

Венцислава Симеонова