Обичате ли поезия

[Madame]

Без малко да убия жаба

Тази моята приказка по средата си още е слаба.
От троха се изгърби и едва ще дотътри финала.
И какво, че целувах - като принцът отново е жаба.
Просто локви обича, а пък аз не съм го разбрала...
Със вроден егоизъм съм го гледала дълго в очите.
Тъй подвеждащо дълго, че да иска да скочи в небето...
Но небето е пропаст и е редно поне да попиташ
всеки принц или жаба дали са добре със сърцето...
Не попитах, защото бях заета с ремонт по пейзажа -
доразлиствах дървета, дирижирах тревите да пеят.
Доусмихвах вселената - беше особено важно -
как ще изглежда като принц се разхожда из нея.
Покрай тези детайли съм пропуснала да се огледам
и да видя, че жабата и без мен пълноценно си диша.
По средата съм още, но е късно за жалки победи.

Обещавам, че приказки повече няма да пиша

Камелия Кондова

[hotvias]

http://bglog.net/BGLog/27813

[hotvias]

За всички пропуснати мигове,

за сълзите неизплакани,

за всички изпуснати влакове,

за гарите недочакани,

за думите неизказани,

за раните ненасени,

за болките ненаказани,

за всички цветя неподнесени,

за песните неизпети,

картини ненарисувани,

за чувствата неизлети

и танци неизтанцувани,

за стиховете неписани,

за маските несвалени,

за виковете потиснати,

за ударите спестени,

за устните нецелунати,

за всички врати неоткрехнати,

за шансовете изгубени

и страхове непосрещнати,

за всички писма неизпратени,

любови несподелени,

за всичките прошки недадени,

за пропиляното време,

за грешките непоправени,

за всяко “обичам” неказано,

за бляновете забравени,

за щастието отказано,

за всички пропуснати други животи

и избори ненаправени

сега е моментът да мислим,защото

не знаем тук колко остава ни !


Мадлен АЛГАФАРИ

[southern_sun]

LXVI

Зова смъртта. За този свят съм сит:

достойнства ли – родено лицемерие,

нищожества – придаващи си вид,

и гавра със човешкото доверие,

и с чест удостоени подлеци,

и с девственост търгуваща нечестност,

и силата в ръцете на скопци,

и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,

и в глупост обвинена прямотата,

и творчеството с вързана уста,

и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,

но, друже мой, за тебе ми е жал.

Шекспир, Сонети, прев. Владимир Свинтила

[d_2]

СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ ВЕЧЕ…


Кажи обичаш ли ме още? Кажи, обичаш ли ме още?
След толкова години вече… Еднакви дни… Еднакви нощи…
И стар… и грозен… и объркан… И нямащ време, нямащ време…
Кажи, обичаш ли ме още… Кажи ми, дявол да го вземе.

Недей мълча… Не се преструвай, че ти е все едно отдавна.
Ах, битката ни бе жестока, но точно затова пък славна.
Две кучета… И остри зъби… И пак съвместно съществуват.
И не разбираш в крайна сметка ръмжат ли или се целуват.

Кажи обичаш ли ме още? Дори да кажеш „не” – кажи го.
И напиши го, размножи го на ксерокс или със индиго.
Раздай го на света, пръсни го от самолет като реклама
как имало любов, която сега я няма… няма… няма…

Но има… има… има… знам го. И ти го знаеш безусловно.
Тя съществува нелегално, прикрито, тайно и съдбовно…
Натаралежена, сърдита… как искам аз да я погаля…
Но тя като бодлива топка по стръмнината се търкаля.

И тъй… Аз още те обичам…Ще ти го кажа някой ден, но …
Дали пък точно днес, например, да ти го кажа непременно.
А в други ден да те попитам , тъй както те попитах снощи:
Кажи, обичаш ли ме още? Обичаш ли ме още… Още…
18 юли 2008г.

[lallali]

Нищу нямаши ми фчера
ставам сутринта
ф углидалуту са зверя
Бря , че красута !


Викам сигур са чалдисах
туй не мой съм аз
смятай кат са начирвисам
и са нагласа .

Тъй по нощник и терлици
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.

Дрямах начи и въртех са
цъках със език ,
плюх са дан са уручасам-
тъй са възхитих .

Дал на пустуту глидалу
са яви дефект !?
Тъй да съм разхубавяла ...
А , сига де ! Дерт !

Са умислих утведнъшки-
как навън ш' вървя ?
Момците ку са натръшкат
кату ма съзрат?

С модна фуста чи забрадка ,
с китка у ръка ,
с тос акъл зер за три патки ,
кату заблеста.


И кадету койт' ма срещни-
пламна , изгуря
ф разни помисли пугрешни ...
Пък ни сам таквас !


Туй наверну сън е билу ,
сигур йощи спа
и ми са е присанила
буйна красута .

Скуркузъбел съм , мий ясну-
ич дан ма съзреш ,
щот ут толкува прикрасну ,
мой са пубулейш ...

[valiart]

Да, обичам поезията. Всичко от Петя Дубарова. Оставам безмълвна пред думите й...

[Madame]

мълчана вода
жив въглен във шепата
душата чиста

[The_The_Ramone]

Известно е, че поезията на вогоните е на трето място сред най-бездарните в цялата Вселена. На второ място е тази на азготите от Криа. Веднъж по време на рецитал техният главен поет Грухтос Бомбастични изпълни стихотворението си „Ода в чест на малката бучка зелен маджун, която открих под мишницата си една лятна утрин“, в резултат на което четирима души от публиката починали от вътрешни кръвоизливи, а председателят на Средногалактическия художествен Ноблингов комитет е оцелял, като сам си прегризал единия крак. Говори се, че Грухтос останал „разочарован“ от приема на стихотворението си и тъкмо се канел да започне да чете дванадесеттомната си епопея, озаглавена „Любимите ми гърголения в банята“, когато собственото му дебело черво при отчаян опит да спаси живота на хората и цивилизацията, скокнало право нагоре, минало през гърлото му и заседнало в мозъка му.

Най-бездарната от всички възможни поезия загина заедно със своя творец Паула Нанси Милстоун Дженингс от Грийнбридж, Есекс, Англия, по време на унищожаването на Земята.

[radowen]

Да, обичам поезията! С удоволствие чета тази на Недялко Йорданов, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов и още много други!