Re: Вашите любими цитати ...
21 Май 2012, 11:55
Момичета, страхотни цитати сте постнали! И понеже днес съм в страхотно настроение, ми се иска да постна текста на любимата си песен 
Бански на лалета
Когато с теб се разхождам по плажа
разбирам колко си влюбен във мен
и много искам на всички да кажа
че ти си само за мене роден.
Да, да, да, да това не е шега!
Защото знам, че другите момчета нямат бански на
лалета,
нямат твоите сини очи...
И сега ще ти призная, с теб обичам да играя,
ти си принца на мойте мечти.
Да, да, да, да това не е шега!
Когато с тебе отивам на кино,
екрана светва и в него си ти,
и зная пак ще съм твоя любима,
защото мене сънуваш, нали?
Да, да, да, да това не е шега!
Защото холивудските момчета нямат ризи на карета,
нямат твоите бели зъби...
И сега ще ти призная, с теб обичам да играя,
ти си принца на мойте мечти.
Да, да, да, да това не е шега!
Когато сутрин закусвам със мама
отново знам, че си мислиш за мен.
Повярвай просто спасение няма,
защото ти си за мене роден.
Да, да, да, да това не е шега!
Защото знам, че другите момчета нямат бански на
лалета,
нямат твоите сини очи...
И сега ще ти призная, с теб обичам да играя,
ти си принца на мойте мечти.
Ще почакам да порасна
и за теб ще се оженя,
ще живееме прекрасно,
цял живот ще бъдеш мой!
Много сладка песничка, с която лично поздравих мъжа си на нашата сватба
Ама като ви казвам лично, имам предвид, че я изпях 
Беше една идея фалшиво, но милото много се развълнува...
Бански на лалета
Когато с теб се разхождам по плажа
разбирам колко си влюбен във мен
и много искам на всички да кажа
че ти си само за мене роден.
Да, да, да, да това не е шега!
Защото знам, че другите момчета нямат бански на
лалета,
нямат твоите сини очи...
И сега ще ти призная, с теб обичам да играя,
ти си принца на мойте мечти.
Да, да, да, да това не е шега!
Когато с тебе отивам на кино,
екрана светва и в него си ти,
и зная пак ще съм твоя любима,
защото мене сънуваш, нали?
Да, да, да, да това не е шега!
Защото холивудските момчета нямат ризи на карета,
нямат твоите бели зъби...
И сега ще ти призная, с теб обичам да играя,
ти си принца на мойте мечти.
Да, да, да, да това не е шега!
Когато сутрин закусвам със мама
отново знам, че си мислиш за мен.
Повярвай просто спасение няма,
защото ти си за мене роден.
Да, да, да, да това не е шега!
Защото знам, че другите момчета нямат бански на
лалета,
нямат твоите сини очи...
И сега ще ти призная, с теб обичам да играя,
ти си принца на мойте мечти.
Ще почакам да порасна
и за теб ще се оженя,
ще живееме прекрасно,
цял живот ще бъдеш мой!
Много сладка песничка, с която лично поздравих мъжа си на нашата сватба
Ама като ви казвам лично, имам предвид, че я изпях Беше една идея фалшиво, но милото много се развълнува...
Re: Вашите любими цитати ...
21 Май 2012, 17:06
Желая ти достатъчно
"Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза:
- Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко.
Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях, че той искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:
- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен.
Съзнавайки, че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така, че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.
- Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми - отговори той.
- Докато се сбогувахте, дочух че каза Желая ти достатъчно. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна.
- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки.
Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
- Когато си казахме Желая ти достатъчно, си пожелавахме достатъчно хубави неща в живота, които да ни помагат.
Той се обърна към мен и продължи, като че ли рецитираше нещо:
Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл.
Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече.
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив.
Желая ти достатъчно болка, че и най-малките радости в живота
да изглеждат много по-големи.
Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си.
Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това, което имаш.
Желая ти достатъчно Здравей, за да ти дадат сили
за последното Довиждане!
Той се просълзи и се отдалечи. "
"Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза:
- Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко.
Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях, че той искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:
- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен.
Съзнавайки, че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така, че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.
- Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми - отговори той.
- Докато се сбогувахте, дочух че каза Желая ти достатъчно. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна.
- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки.
Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
- Когато си казахме Желая ти достатъчно, си пожелавахме достатъчно хубави неща в живота, които да ни помагат.
Той се обърна към мен и продължи, като че ли рецитираше нещо:
Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл.
Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече.
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив.
Желая ти достатъчно болка, че и най-малките радости в живота
да изглеждат много по-големи.
Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си.
Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това, което имаш.
Желая ти достатъчно Здравей, за да ти дадат сили
за последното Довиждане!
Той се просълзи и се отдалечи. "
Re: Вашите любими цитати ...
21 Май 2012, 21:13
"Ала халюцинациите сред мрака са като цветя в оранжерии, там те избуяват по-трескаво и по-тропично, покълват в знойната почва и ексцентрично се сплитат в ярки лиани, които пристягат гърлото; най-абсурдните кошмари се оформят със скоростта на сънища и препускат из нажежения мозък. "
//Стефан Цвайг//
" - Оправяш се - отбеляза Самуел. - Някои хора мислят, че ако оздравеят, ще затъмнят славата на своето страдание. Но компресът на времето не признава никаква слава. Всеки оздравява, само трябва да изчака. "
//Джон Стайнбек //
- Какво искаш да правим, миличка моя Клое? - попита Колин.
- Да се целуваме! - каза Клое.
- Разбира се!... - отговори Колин. - А след това?
- След това ще стане време за обяд...
//Пяната на дните от Борис Виан //
"През прозореца се виждаха дългите следи от сълзите на здрача по черните бузи на облаците."
// Борис Виан//
"Хората са по-издръжливи, отколкото си мислим, господарю. Често вярата ни е най-силна тогава, когато би трябвало да е най-слаба. Такава е същината на надеждата."
//Брандън Сандърсън //
"... познавам ревността, с която не може да се справи нито едно образование. Напротив, образованието само я натрупва, докато тя стане съвсем първобитна."
//Макс Фриш //
Инжектирах ви още една малка доза... цитати
//Стефан Цвайг//
" - Оправяш се - отбеляза Самуел. - Някои хора мислят, че ако оздравеят, ще затъмнят славата на своето страдание. Но компресът на времето не признава никаква слава. Всеки оздравява, само трябва да изчака. "
//Джон Стайнбек //
- Какво искаш да правим, миличка моя Клое? - попита Колин.
- Да се целуваме! - каза Клое.
- Разбира се!... - отговори Колин. - А след това?
- След това ще стане време за обяд...
//Пяната на дните от Борис Виан //
"През прозореца се виждаха дългите следи от сълзите на здрача по черните бузи на облаците."
// Борис Виан//
"Хората са по-издръжливи, отколкото си мислим, господарю. Често вярата ни е най-силна тогава, когато би трябвало да е най-слаба. Такава е същината на надеждата."
//Брандън Сандърсън //
"... познавам ревността, с която не може да се справи нито едно образование. Напротив, образованието само я натрупва, докато тя стане съвсем първобитна."
//Макс Фриш //
Инжектирах ви още една малка доза... цитати
Re: Вашите любими цитати ...
21 Май 2012, 22:33
... Това, което не разбират — и което трябва да разбереш ти, — е, че хората непрестанно манипулират други хора. Нещо повече, манипулацията е в сърцето на обществените взаимоотношения. — Той се облегна назад и повдигна леко бастунчето. — Помисли върху това. Какво прави мъжът, когато търси вниманието на млада дама? Опитва се да я манипулира да го погледне благосклонно. Какво става, когато двама стари приятели сядат да си пийнат? Разказват си разни истории, като се мъчат да се впечатлят един друг. Животът на хората е преплетен с позьорство и внушение. И в това няма нищо лошо — нещо повече, ние зависим от него. Тези взаимоотношения ни учат да общуваме с останалите. — Пое си дъх и посочи Вин с бастунчето. — Разликата между Усмирителите и обикновените хора е, че ние осъзнаваме какво вършим. Само дето имаме леко… предимство. Но дали то е по-различно от това да притежаваш вродена харизма или чудесни зъби? Не мисля.
//Брандън Сандърсън// http://www.youtube.com/watch?v=1viSfRzI8to
//Брандън Сандърсън// http://www.youtube.com/watch?v=1viSfRzI8to
Re: Вашите любими цитати ...
22 Май 2012, 15:32
Ето и един мой много любим автор Улям Шекспир, който въпреки странностите си е наистина много добър, в това което е направил!
"Който се смее над белега, не познава какво е рана."
Уилям Шекспир
"По-добре да подраниш три часа, когато ще е твърде рано, отколкото да закъснееш и минута, когато ще е твърде късно."
"Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, щях докрай да оползотворя това време.
Може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина.
Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха.
Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната.
Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.
Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!
На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети.
На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата.
Научих толкова неща от вас, хората...
Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон.
Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.
Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане.
Толкова много неща научих от вас, но те реално няма да ми послужат много, защото за съжаление ще съм напуснал този свят.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш.
Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти.
Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново.
Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание.
Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли.
Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб."
Габриел Гарсия Маркес
"Който се смее над белега, не познава какво е рана."
Уилям Шекспир
"По-добре да подраниш три часа, когато ще е твърде рано, отколкото да закъснееш и минута, когато ще е твърде късно."
"Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, щях докрай да оползотворя това време.
Може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина.
Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха.
Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната.
Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.
Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!
На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети.
На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата.
Научих толкова неща от вас, хората...
Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон.
Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.
Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане.
Толкова много неща научих от вас, но те реално няма да ми послужат много, защото за съжаление ще съм напуснал този свят.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш.
Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти.
Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново.
Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание.
Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли.
Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб."
Габриел Гарсия Маркес
Re: Вашите любими цитати ...
26 Май 2012, 12:06
- Как е възможно съзнанието, духът да са толкова несъвършени? - усмихва се жената.
Аз си поглеждам ръцете. Окъпани в лунна светлина, те приличат на статуи, които ей така, без причина са изваяни съразмерни.
- Може и да са несъвършени- казвам- но остават следи. И ние можем да тръгнем по тях, както по стъпки в снега.
- Накъде отвеждат те?
- Към самите нас- отвръщам аз- Духът е точно това. Без дух нищо не води наникъде.
//Харуки Мураками//
" ...дъщеря ми е същество, което се състои от различни пластове; направена от много душевни слоеве живее на различни нива, в които може да влиза и от които може да си тръгва, а сега отново се бе върнала на онова ниво, което дълго време бе оставила пусто и неосветено, малко като празен перон на изоставена гара. "
//Паскал Мерсие//
" ... дълг на слънцето е да свети, какво да се прави, ако все пак това предизвика пожар? "
//Хорхе Марио Педро Варгас Льоса//
"Мъжете винаги си мислят, че са незаслужено обичани ... Или се надценяват, или се самобичуват. И никога не гледат любовта в очите... Когато проумеят, че някой ги е обичал, този някой е вече много далеч."
//Александър Секулов//
"Ако ти е писано да ходиш по опъната жица, това и правиш. Няма да си нарисуваш линия върху пода я. Рано или късно се качваш там горе, на високото."
// Лорънс Гробъл//
"Наградите и статистиките събират прах. Прахът влиза в очите на хората. А Музиката не може да събере прах"
//Лили Иванова//
"Вера вървеше мълчаливо, унесена в мисълта за странната избирателна способност на вятъра, който пренася човешките животи от място на място... И никога не успя да я домисли докрай..."
//Дина Рубина//
"Странно е, че всички грешки свършват еднакво, че винаги ги повтаряме и продължаваме с нови надежди. Цяла нощ хапем устни, хълцаме във възглавницата с безпомощен гняв и твърдо се заклеваме да останем самотни, а щом съмне, поднасяме душата си като нежен балон от цъфнало глухарче на насрещните ветрове на живота и те го ронят и разнасят.
Ала който спаси само едно малко пухче и го внесе на завет, той е спасил цялата си душа. Това е горчива работа, но който не обръща нежното цвете на душата си към ветровете на изпитанията, дори цялото да го спаси и да го пренесе докрай, той не може да почувства, че изобщо някога го е имал."
//Иво Андрич//
"А толкова исках да обичам истински, да се притисна тяло в тяло, да се долепя с всяко късченце кожа, да стана втора кожа, да се обърна наопаки, да побера някого като калъфка."
//Михаил Шишкин//
"Най-фината анестезия да се анулира ефектът от застрашаващият край на човешкия живот са думите "смъртта е непотвърден слух"."
//Емир Костурица//
"Гледах мълчаливо Мая и си мислех, че любовта е нещо като влак, който сякаш лети към теб, тракат колелата, вагоните са все по-близо, а ти си вързан за релсите и си мислиш за онзи миг, в който нейният поглед те потопява в чувства, който заглушават звука на приближаващият се влак и болката, в случай че те сгази. И изведнъж, заради тази любов ставаш безчувствен. И не чуваш и не виждаш нищо. Едва по-късно разбираш, че влакът не е съществувал и нещата с любовта са една голяма тайна. Любовта е сън.
А може би нищо повече от тайната на физиката, която казва, че две тела в пространството с различни температури, се стремят към сливане."
//Емир Костурица//
"- Не смея да родя дете в тоя свят... После не вярвам, че ще съм способна да държа новородено, ще се страхувам. А ти защо го искаш?
- Защото ми се ще да видя в небето едно хвърчило - казвам, без да зная какво съм казал."
//Маргарет Мацантини//
"- Дрън - дрън! - избухна Развейпрах... - Понякога се случва нещо неочаквано, а после пак настъпва мир и спокойствие... Да речем, може да си живееш на някое ябълково дърво. Птичките пеят, слънцето грее, сутрин се излежаваш до късно, нали ме разбирате. Никой не ти виси на главата да ти натяква, че нещо си било важно и не търпяло отлагане, и трябвало да се свърши... Просто го зарязваш да се оправя от само себе си!
- И ще се оправи ли от само себе си? - попита Пърхалчето.
- Естествено - рече замечтано Развейпрах. - Просто го зарязваш и толкова. Портокалите си растат, цветята си цъфтят и от време на време се ражда по някой нов развейпрах, който да ги изяде или да ги помирише. И слънцето си грее... "
//Туве Янсон//
" - Целият си тук - каза тя.
- Какво искаш да кажеш?
- Искам да кажа, че никога не съм срещала мъж като теб.
- Виж ти?
- Другите са тук десет процента или двайсет процента, а ти си целият тук, всяка твоя фибра е тук и само тук, толкова е различно.
- Нищо не разбирам от това, което ми говориш.
- Без да искаш, омотаваш жените."
//Чарлз Буковски//
"Птиците не знаят как летят. Ако ги попитате ще размахат крила."
//Александър Секулов//
Надявам се да ви хареса поредната порция цитати
Аз си поглеждам ръцете. Окъпани в лунна светлина, те приличат на статуи, които ей така, без причина са изваяни съразмерни.
- Може и да са несъвършени- казвам- но остават следи. И ние можем да тръгнем по тях, както по стъпки в снега.
- Накъде отвеждат те?
- Към самите нас- отвръщам аз- Духът е точно това. Без дух нищо не води наникъде.
//Харуки Мураками//
" ...дъщеря ми е същество, което се състои от различни пластове; направена от много душевни слоеве живее на различни нива, в които може да влиза и от които може да си тръгва, а сега отново се бе върнала на онова ниво, което дълго време бе оставила пусто и неосветено, малко като празен перон на изоставена гара. "
//Паскал Мерсие//
" ... дълг на слънцето е да свети, какво да се прави, ако все пак това предизвика пожар? "
//Хорхе Марио Педро Варгас Льоса//
"Мъжете винаги си мислят, че са незаслужено обичани ... Или се надценяват, или се самобичуват. И никога не гледат любовта в очите... Когато проумеят, че някой ги е обичал, този някой е вече много далеч."
//Александър Секулов//
"Ако ти е писано да ходиш по опъната жица, това и правиш. Няма да си нарисуваш линия върху пода я. Рано или късно се качваш там горе, на високото."
// Лорънс Гробъл//
"Наградите и статистиките събират прах. Прахът влиза в очите на хората. А Музиката не може да събере прах"
//Лили Иванова//
"Вера вървеше мълчаливо, унесена в мисълта за странната избирателна способност на вятъра, който пренася човешките животи от място на място... И никога не успя да я домисли докрай..."
//Дина Рубина//
"Странно е, че всички грешки свършват еднакво, че винаги ги повтаряме и продължаваме с нови надежди. Цяла нощ хапем устни, хълцаме във възглавницата с безпомощен гняв и твърдо се заклеваме да останем самотни, а щом съмне, поднасяме душата си като нежен балон от цъфнало глухарче на насрещните ветрове на живота и те го ронят и разнасят.
Ала който спаси само едно малко пухче и го внесе на завет, той е спасил цялата си душа. Това е горчива работа, но който не обръща нежното цвете на душата си към ветровете на изпитанията, дори цялото да го спаси и да го пренесе докрай, той не може да почувства, че изобщо някога го е имал."
//Иво Андрич//
"А толкова исках да обичам истински, да се притисна тяло в тяло, да се долепя с всяко късченце кожа, да стана втора кожа, да се обърна наопаки, да побера някого като калъфка."
//Михаил Шишкин//
"Най-фината анестезия да се анулира ефектът от застрашаващият край на човешкия живот са думите "смъртта е непотвърден слух"."
//Емир Костурица//
"Гледах мълчаливо Мая и си мислех, че любовта е нещо като влак, който сякаш лети към теб, тракат колелата, вагоните са все по-близо, а ти си вързан за релсите и си мислиш за онзи миг, в който нейният поглед те потопява в чувства, който заглушават звука на приближаващият се влак и болката, в случай че те сгази. И изведнъж, заради тази любов ставаш безчувствен. И не чуваш и не виждаш нищо. Едва по-късно разбираш, че влакът не е съществувал и нещата с любовта са една голяма тайна. Любовта е сън.
А може би нищо повече от тайната на физиката, която казва, че две тела в пространството с различни температури, се стремят към сливане."
//Емир Костурица//
"- Не смея да родя дете в тоя свят... После не вярвам, че ще съм способна да държа новородено, ще се страхувам. А ти защо го искаш?
- Защото ми се ще да видя в небето едно хвърчило - казвам, без да зная какво съм казал."
//Маргарет Мацантини//
"- Дрън - дрън! - избухна Развейпрах... - Понякога се случва нещо неочаквано, а после пак настъпва мир и спокойствие... Да речем, може да си живееш на някое ябълково дърво. Птичките пеят, слънцето грее, сутрин се излежаваш до късно, нали ме разбирате. Никой не ти виси на главата да ти натяква, че нещо си било важно и не търпяло отлагане, и трябвало да се свърши... Просто го зарязваш да се оправя от само себе си!
- И ще се оправи ли от само себе си? - попита Пърхалчето.
- Естествено - рече замечтано Развейпрах. - Просто го зарязваш и толкова. Портокалите си растат, цветята си цъфтят и от време на време се ражда по някой нов развейпрах, който да ги изяде или да ги помирише. И слънцето си грее... "
//Туве Янсон//
" - Целият си тук - каза тя.
- Какво искаш да кажеш?
- Искам да кажа, че никога не съм срещала мъж като теб.
- Виж ти?
- Другите са тук десет процента или двайсет процента, а ти си целият тук, всяка твоя фибра е тук и само тук, толкова е различно.
- Нищо не разбирам от това, което ми говориш.
- Без да искаш, омотаваш жените."
//Чарлз Буковски//
"Птиците не знаят как летят. Ако ги попитате ще размахат крила."
//Александър Секулов//
Надявам се да ви хареса поредната порция цитати
Re: Вашите любими цитати ...
27 Май 2012, 08:50
Дълго е, но все пак реших да го постна, защото е много вярно и поучително 
Ти - си на 1 година...
Тя - те храни, къпе, облича...
А ти й се отблагодари,
като плачеш по цели нощи и не я оставяш да поспи...
Ти - си на 2 години...
Тя - те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено...
А ти й се отблагодари,
като побягваш всеки път от стаята, щом тя те повика...
Ти - си на 3 години...
Тя - приготви с огромно старание най-вкусните храни за теб...
А ти й се отблагодари,
като тайно изсипваш под масата онова, което е в чинията ти...
Ти - си на 4 години...
Тя - постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да пишеш и рисуваш...
А ти й се отблагодари,
като оцвети и надраска всичките стени вкъщи...
Ти - си на 5 години...
Тя - те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш...
А ти й се отблагодари,
като нагази още в първата локва, която ти попадна и се омаза цялата с кал...
Ти - си на 6 години...
Тя - всеки ден идва заедно с теб до училище...
А ти й се отблагодари,
като плачеш и крещиш “Не искам да ходяяя...” по целия път до там...
Ти - си на 7 години...
Тя - ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи...
А ти й се отблагодари,
като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите...
Ти - си на 9 години...
Тя - ти нае за теб най-добрият учител по пиано...
А ти й се отблагодари,,
като не учи нотите нито ден...
Ти - си на 10 години...
Тя - те кара с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти...
А ти й се отблагодари,
като всеки път скачаш от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш...
Ти - си на 11 години...
Тя - заведе теб и твоята приятелка на кино...
А ти й се отблагодари,
като й каза: “Ти седни на друго място, не тук до нас!”...
Ти - си на 12 години...
Тя - не иска да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми...
А ти й се отблагодари,
като ги пускаш винаги, когато нея я няма вкъщи...
Ти - си на 15 години...
Тя - те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина...
А ти й се отблагодари,
като не й написа нито ред и дори една картичка не й изпрати от там...
Ти - си на 17 години...
Тя - ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града...
А ти й се отблагодари,
като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване...
Ти - си на 19 години...
Тя - пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа...
А ти й се отблагодари,
като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше...
Ти - си на 21 години...
Тя - се опитва да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти...
А ти й се отблагодари,
като й каза: “Аз няма да бъда като теб!”...
Ти - си на 22 години...
Тя - с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти...
А ти й се отблагодари,
като й поиска пари за обиколка на Европа...
Ти - си на 24 години...
Тя - поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година...
А ти й се отблагодари,
като й каза, че ти ще прецениш кога да стане това...
Ти - си на 25 години...
Тя - плати всичките разходи по сватбата ти, толкова е развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка...
А ти й се отблагодари,
като се пренесе да живееш на другия край на света...
Ти - си на 30 години...
Тя - се иска да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на б***то...
А ти й се отблагодари,
като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи...
Ти - си на 40 години...
Тя - ти се обади, за да ти напомни рождения ден на близък роднина...
А ти й се отблагодари,
като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона...
Ти - си на 50 години...
Тя - се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва.
А ти й се отблагодари,
като й каза, че на стари години хората се превръщат отново в капризни и глезени деца...
И един ден ТЯ... си отива от ТЕБ...
В този миг всичко, което до тогава ти се е искало да направиш за нея, но не си намерила време или начин да го сториш, изведнъж се стоварва върху теб като мълния! И силна, пареща болка раздира сърцето ти...
Затова, ако Тя все още е до Теб,
сега я обичай по-силно от всякога! И направи така, че Тя да го почувства! Защото Тя го заслужава, повече от всеки друг човек в живота ти!!!
Тя - твоята Майка!...
Ти - си на 1 година...
Тя - те храни, къпе, облича...
А ти й се отблагодари,
като плачеш по цели нощи и не я оставяш да поспи...
Ти - си на 2 години...
Тя - те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено...
А ти й се отблагодари,
като побягваш всеки път от стаята, щом тя те повика...
Ти - си на 3 години...
Тя - приготви с огромно старание най-вкусните храни за теб...
А ти й се отблагодари,
като тайно изсипваш под масата онова, което е в чинията ти...
Ти - си на 4 години...
Тя - постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да пишеш и рисуваш...
А ти й се отблагодари,
като оцвети и надраска всичките стени вкъщи...
Ти - си на 5 години...
Тя - те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш...
А ти й се отблагодари,
като нагази още в първата локва, която ти попадна и се омаза цялата с кал...
Ти - си на 6 години...
Тя - всеки ден идва заедно с теб до училище...
А ти й се отблагодари,
като плачеш и крещиш “Не искам да ходяяя...” по целия път до там...
Ти - си на 7 години...
Тя - ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи...
А ти й се отблагодари,
като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите...
Ти - си на 9 години...
Тя - ти нае за теб най-добрият учител по пиано...
А ти й се отблагодари,,
като не учи нотите нито ден...
Ти - си на 10 години...
Тя - те кара с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти...
А ти й се отблагодари,
като всеки път скачаш от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш...
Ти - си на 11 години...
Тя - заведе теб и твоята приятелка на кино...
А ти й се отблагодари,
като й каза: “Ти седни на друго място, не тук до нас!”...
Ти - си на 12 години...
Тя - не иска да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми...
А ти й се отблагодари,
като ги пускаш винаги, когато нея я няма вкъщи...
Ти - си на 15 години...
Тя - те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина...
А ти й се отблагодари,
като не й написа нито ред и дори една картичка не й изпрати от там...
Ти - си на 17 години...
Тя - ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града...
А ти й се отблагодари,
като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване...
Ти - си на 19 години...
Тя - пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа...
А ти й се отблагодари,
като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше...
Ти - си на 21 години...
Тя - се опитва да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти...
А ти й се отблагодари,
като й каза: “Аз няма да бъда като теб!”...
Ти - си на 22 години...
Тя - с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти...
А ти й се отблагодари,
като й поиска пари за обиколка на Европа...
Ти - си на 24 години...
Тя - поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година...
А ти й се отблагодари,
като й каза, че ти ще прецениш кога да стане това...
Ти - си на 25 години...
Тя - плати всичките разходи по сватбата ти, толкова е развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка...
А ти й се отблагодари,
като се пренесе да живееш на другия край на света...
Ти - си на 30 години...
Тя - се иска да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на б***то...
А ти й се отблагодари,
като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи...
Ти - си на 40 години...
Тя - ти се обади, за да ти напомни рождения ден на близък роднина...
А ти й се отблагодари,
като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона...
Ти - си на 50 години...
Тя - се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва.
А ти й се отблагодари,
като й каза, че на стари години хората се превръщат отново в капризни и глезени деца...
И един ден ТЯ... си отива от ТЕБ...
В този миг всичко, което до тогава ти се е искало да направиш за нея, но не си намерила време или начин да го сториш, изведнъж се стоварва върху теб като мълния! И силна, пареща болка раздира сърцето ти...
Затова, ако Тя все още е до Теб,
сега я обичай по-силно от всякога! И направи така, че Тя да го почувства! Защото Тя го заслужава, повече от всеки друг човек в живота ти!!!
Тя - твоята Майка!...
Re: Вашите любими цитати ...
27 Май 2012, 10:54
tochica... Прекрасно е, Благодаря ти!
Re: Вашите любими цитати ...
28 Май 2012, 14:06
tochica написа:Дълго е, но все пак реших да го постна, защото е много вярно и поучително
Ти - си на 1 година...
Тя - те храни, къпе, облича...
А ти й се отблагодари,
като плачеш по цели нощи и не я оставяш да поспи...
Ти - си на 2 години...
Тя - те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено...
А ти й се отблагодари,
като побягваш всеки път от стаята, щом тя те повика...
Ти - си на 3 години...
Тя - приготви с огромно старание най-вкусните храни за теб...
А ти й се отблагодари,
като тайно изсипваш под масата онова, което е в чинията ти...
Ти - си на 4 години...
Тя - постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да пишеш и рисуваш...
А ти й се отблагодари,
като оцвети и надраска всичките стени вкъщи...
Ти - си на 5 години...
Тя - те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш...
А ти й се отблагодари,
като нагази още в първата локва, която ти попадна и се омаза цялата с кал...
Ти - си на 6 години...
Тя - всеки ден идва заедно с теб до училище...
А ти й се отблагодари,
като плачеш и крещиш “Не искам да ходяяя...” по целия път до там...
Ти - си на 7 години...
Тя - ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи...
А ти й се отблагодари,
като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите...
Ти - си на 9 години...
Тя - ти нае за теб най-добрият учител по пиано...
А ти й се отблагодари,,
като не учи нотите нито ден...
Ти - си на 10 години...
Тя - те кара с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти...
А ти й се отблагодари,
като всеки път скачаш от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш...
Ти - си на 11 години...
Тя - заведе теб и твоята приятелка на кино...
А ти й се отблагодари,
като й каза: “Ти седни на друго място, не тук до нас!”...
Ти - си на 12 години...
Тя - не иска да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми...
А ти й се отблагодари,
като ги пускаш винаги, когато нея я няма вкъщи...
Ти - си на 15 години...
Тя - те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина...
А ти й се отблагодари,
като не й написа нито ред и дори една картичка не й изпрати от там...
Ти - си на 17 години...
Тя - ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града...
А ти й се отблагодари,
като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване...
Ти - си на 19 години...
Тя - пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа...
А ти й се отблагодари,
като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше...
Ти - си на 21 години...
Тя - се опитва да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти...
А ти й се отблагодари,
като й каза: “Аз няма да бъда като теб!”...
Ти - си на 22 години...
Тя - с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти...
А ти й се отблагодари,
като й поиска пари за обиколка на Европа...
Ти - си на 24 години...
Тя - поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година...
А ти й се отблагодари,
като й каза, че ти ще прецениш кога да стане това...
Ти - си на 25 години...
Тя - плати всичките разходи по сватбата ти, толкова е развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка...
А ти й се отблагодари,
като се пренесе да живееш на другия край на света...
Ти - си на 30 години...
Тя - се иска да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на б***то...
А ти й се отблагодари,
като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи...
Ти - си на 40 години...
Тя - ти се обади, за да ти напомни рождения ден на близък роднина...
А ти й се отблагодари,
като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона...
Ти - си на 50 години...
Тя - се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва.
А ти й се отблагодари,
като й каза, че на стари години хората се превръщат отново в капризни и глезени деца...
И един ден ТЯ... си отива от ТЕБ...
В този миг всичко, което до тогава ти се е искало да направиш за нея, но не си намерила време или начин да го сториш, изведнъж се стоварва върху теб като мълния! И силна, пареща болка раздира сърцето ти...
Затова, ако Тя все още е до Теб,
сега я обичай по-силно от всякога! И направи така, че Тя да го почувства! Защото Тя го заслужава, повече от всеки друг човек в живота ти!!!
Тя - твоята Майка!...
Наистина е много хубаво това, което си написала, но дано повече момичета го прочетат това, преди да решат да станат майки, защото няма нищо случайно и всичко рано или късно се връща.
Е нека да споделя и аз няколко мои любими цитата:
" Младостта е хубаво нещо не защото ни дава възможност да правим глупости, а защото ни дава време да ги поправим."
Жан Жак Бернар
" Съвършенството е постигнато не когато няма какво да добавиш, а когато няма какво да отнемеш."
Антоан дьо Сент Екзюпери
" Провалът е възможност да започнеш отначало с повече разум."
Форд
Re: Вашите любими цитати ...
28 Май 2012, 15:56
Нещо любимо и от мен
Няма невъзможна любов.
Има трудна любов.
И няма лесна любов, ако е голяма...
Няма невъзможна любов. Има непотърсена любов.
Няма невъзможна любов. Има неотвоювана любов, поради "не мога", "не знам" и "не искам".
Няма невъзможна любов. Има неповярвана любов.
Няма невъзможна любов. Има отказана и заменена от лесни любови любов.”
Камелия Иванова
Няма невъзможна любов.
Има трудна любов.
И няма лесна любов, ако е голяма...
Няма невъзможна любов. Има непотърсена любов.
Няма невъзможна любов. Има неотвоювана любов, поради "не мога", "не знам" и "не искам".
Няма невъзможна любов. Има неповярвана любов.
Няма невъзможна любов. Има отказана и заменена от лесни любови любов.”
Камелия Иванова
- LOVE.jpg (7.66 KiB) Прегледано 1694 пъти
