Бягането за здраве - полезно, приятно, но и понякога опасно

[Таласъм_Съм]

Зимата не е много хубаво да се бяга, освен ако нямаш тренинг от няколко години. Иначе трябва да обърнеш внимание на дишане - вдишваш през носа и издишваш през устата. Много е важна и стойката по време на бягане - леко приведен с изправени рамена. Също така трябва да внимаваш да не се пресилваш. Първо изминавай кратки разстояния, като редуваш ходене и бягане на всеки 100 метра. След това постепенно започни да увеличаваш разстоянието.

[Гълъбина_55]

Всяко нещо крие рискове, затова винаги трябва да се внимава. За бягане специално, е по-добре да бягаш бавно и да не се натоварваш много. Просто го прави за кеф, а не за да постигане на някакви цели.

[p.petrov]

Не съм от хората, които тичат в седмицата 5 пъти, но мисля че не е никакъв проблем да си тичаш на чист въздух. Защо да се превръща във вредно?

[Frac]

Аз мисля, че продължителното ходене е по-добре, лично мнение :) или поне на мен ми се отразява по-добре от бягането.

[p.petrov]

Аз мисля, че продължителното ходене е по-добре, лично мнение :) или поне на мен ми се отразява по-добре от бягането.

Да, по-скоро и аз съм за продължитеното ходене :)

[p.petrov]

Все още ли има хора, които смяттат бягането за вредно ? хахаха хайде следя темата

[ivan.stoqnov]

Чак пък вредно, едва ли... Но с напредването на възрастта може да се претоварят ставите... Но като се замисля, че има и хора от третата възраст които участват в маратони, едва ли ще се превръща във вредно занимание бягането.

[Фифи]

Напоследък темата за тичането доста ме вълнува. Чета различни статии свързани с храненето преди и след, за маратонки, клинове и т.н. Попадам на много противоречиви мнения – едни казват, че оказва неблагоприятно влияние върху ставите, сърцето и стресира организма, други го препоръчват като начин за справяне в борбата с килограмите и за повдигане на тонуса.
Аз ли?! Аз имам друга гледна точка – тичам, за да дишам. Не буквално, дишаме дори когато спим, а чисто емоционално. Какво имам предвид ще се запитате сега. На колко от вас ви се е случвало след тежък и емоционално натоварен ден да ви се прииска да избягате? Да хванете пътя, гората, границата и да избягате от всичко и всички. Сигурна съм, че на половината от хората, които четат това в момента им се иска да станат и да не се върнат повече – на работното си място, у дома, там където в момента не са щастливи и не им стига въздух.
Няма нужда от крайности. Приберете се, обуйте си удобни дрехи и обувки, пуснете си музиката, която ви разтоварва и отидете да потичате. Не мислете за самото тичане докато го правите, а оставете всичката негативна енергия, която ви се е насъбрала да изчезва с всеки километър, който минавате. Не мислете дори за разстоянието, което изминавате, оставете се да помечтаете, да мислите за нещата, които ви правят щастливи. Бягайте, докато пейзажът около вас се превърне във всичко, което ви вълнува в момента. Дишайте, но не с дробовете си, а онова дишане, когато въздухът ви стига, чувствате се щастливи и нищо не е в състояние да ви спре.
Накрая ще се окаже, че тичането е по-полезно за здравето, отколкото се предполага.
Как вие се справяте с напрежението? Как ви се отразява тичането? Тичате ли изобщо?

[Frac]

Тичам, когато ми се налага и то по задачи. Иначе това не е моята терапия, но явно на някои хора помага :) Аз предпочитам танците, трябва да има музика и променящ се ритъм,м, ммм

[Dipsy]

аз и така съм си добре и не ми се иска да избягам от работа, щото минавам към онази графа дето си нямат работа иначе не съм по тичането, по0-скоро велосипед нещо, пък и са ми казвали че след емоционална работа трябва и физическо натоварване, за да има някакъв баланс. знам ли