s.m.v. написа:Здравейте,искам да споделя с вас моя проблем и се надявам да можете да ми помогнете.На 26 години съм,омъжена с две дечица.Преди три месеца се роди втората ни дъщеричка,бяхме много щастливи,каката която е на 4 год беше на седмото небе,че си има сестричка.Минаха седмица- две и всичко се преобърна.Голямата ми дъщеря се разлигави прекалено много,казах си нормално е,ревнува, все обвинявам себе си,че в стремежа си да избегна ревността я поглезихме повечко.След това се почна тръшкане,рев за всичко,независимо дали е получила[*] своето или не е.Стремях се да не и се карам,за да не се чувства пренебрегната.Дойде и моментът,в който искаше да удря,щипе,хапе и рита сестра си.Казах си,че това пак е ревност,защото всичко се случваше,когато аз или таткото отидем при бебето или да го нахраним,или да видим защо плаче.И това премина долу горе,но сега цялата агресия и злоба са въху мен.Чувствам се ужасно всеки ден чувам,че не ме иска,не ме обича,искала да живее другаде,удря ме,дере ме,не ме слуша изобщо.Направя ли забележка чувам само " ще правя каквото искам и ти не можеш да ми кажеш нищо".Със съпруга ми започнаха скандали,защото и двамата сме много изнервени,че не можем да овладеем ситуацията,караме се за всичко,дори вече спим в различни стаи.Просто е неконтролируема,удря ме със злоба.В дадени моменти й се карам или удрям по дупето,но тя се смее и след товс започва да ме скубе,хапе,да ме рита.В градината нямат проблеми с нея,оказва се че тази агресия е само към мен.Много ми е болно,вече почти три месеца продължава всичко това.Моля ви кажете ми как да се справя с проблема?искам си старото дете и стария съпруг,искам тези скандали и викове,всичко да спре.
Здравейте,
Появата на дете в семейството е събитие, свързано с немалко напрежение, и винаги поражда силни преживявания. Най-често те са положителни, но понякога може да възникнат и противоречиви емоции. От гледна точка на първородното дете, проблемът "ново бебе" възниква още при новината за повторна бременност на майката. За възрастните това може да е очаквана и щастлива вест, особено ако второто раждане е било планирано. детето обаче не винаги я възприема като приятна изненада, а по-скоро като сериозно усложнение на собствения си живот. До появата на братче или сестричка първото дете расте и се възпитава като единствено и е пълен господар в семейството. То е център на родителската любов и внимание, няма база за сравнение с други деца и не се чувства застрашено от нечия конкуренция. Раждането на бебето се превръща в сериозно емоционално изпитание за него, тъй като е свързано с отнемане на част от досегашните му "привилегии", а и му се легитимират нови отговорности. От появата на бебето страда и голямото дете, защото новороденото съсредоточава много емоции и поглъща голяма част от грижите на родителите. Поради тези събития у по-голямото дете може да възникне усещане за изоставеност и страх от загубата на тяхната любов. За да се избави от тези чувства, като първа реакция, голямото дете често започва да проявява агресивност и егоизъм. Те са израз на накърненото усещане за собствена ценност, което поражда у него стремеж за възстановяване на статуквото, т.е. за възвръщане на собствената емоционална значимост в семейството. Детето иска да стане отново център на вниманието и любовта, но за това трябва да докаже себе си в борба с "противника". Най-вероятно вашата дъщеря е силно привързана към вас. Може да ви прозвучи парадоксално, но когато сме фрустрирани ние насочваме нашия гняв и агресия към човека, който най-много обичаме. Така е във вашия случай. Постарайте се да промените отношенията със съпруга си, като го поканите отново в спалнята и му засвидетелствате любовта си. Разговаряйте помежду си и вземете единно решение какво да промените в отношението си към нея. Много е важно таткото да обясни на детето колко го обичате, но и ясно и категорично да му постави изискването да ви уважава. Бащата е този, който създава правилата. Измислете си общи игри и дайте възможност на вашата дъщеря да се включи в грижите за по-малката си сестричка. Хвалете я. Кажете и, че без нейната помощ няма да се справите. Ако ви е трудно да се справите сами потърсете професионална помощ. Пожелавам ви успех!
