Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[Galina Todorova]

Благодаря ви за отговора все пак да попитам знаете ли некой ваш колега в софия а също така къде има барокамера

Здравейте,
Съжалявам, но нямам информация за специалистите от София. Мога да ви бъда полезна само във Варна. Но ако попитате и потърсите, дори във форуми ще намерите нужната информация. Препоръчвам с детето да работи екип от специалисти, а не само психолог. Ето защо наистина е най-добре да намерите дневен център. Пожелавам ви успех!

[cankometodiev@abv.bg]

мерси за отговорите

[polya1997]

Здравейте, не издържа вече имам нужда от съвет защото ще се побъркам, не съм пълноценен човек. Аз съм момиче на 16г.,с три годишна връзка с по-възрастен мъж (ако има значение), когото много обичам ,живея в постоянен страх да не загубя.Имам тревожни и натрапливи мисли,свързани с него. Общо взето си представям как ще се чувствам и какво ще правя ако почине, катастрофира или стане някакъв внезапен инцидент с него....като цяло го виждам в съзнанието си починал или пострадал иии се непрекъснато си казвам да не случват тези неща и ме е много страх да не предизвикам такива събития с мислите си и ми е гузно, че такиви неща ми се въртят в главата.Плача непрекъснато и се обвинявам, че нещо може да му се случи заради мен, а го обичам толкова много....

[Ради]

Здравейте!
Пиша Ви по повод на моя съпруг. Имам опасения, че е изпаднал в депресия, четейки какви са признаците за това. Изпаднал е в някаква дупка, проблемите са доста и за съжаление се трупат лека-полека и според него той се чувства , че потъва през последните година и половина-две. Най-грубо ще нахвърля проблемите- имаме 4 опита ин витро, които за съжаление се оказаха неуспешни, като последния беше преди два месеца. При първия и последния нещата се случиха, но за съжаление радостта ни беше кратка. Досещате се, че всичко това е свързано с много пари, нерви, притеснения, надежди, разочарования и т.н.; другия проблем са фактора-роднини, които по един или друг начин също допринесоха за не малко ядове и тревоги(било здравословни или други), третия фактор е работата, колеги, напрежение на работното място и още куп малки проблеми и проблемчета.
Съпруга ми не спи пълноценно, има моменти, когато спи по 2-3 часа, стана много замислен, мълчалив, угрижен, което не е типично за него. Той не спираше да се шегува и говори. Загуби интерес към всякакви любими занимания- риболов, мотори, пътувания. В последно време не се храни, отслабна поне с 10-12 кг за има-няма 2 месеца. Преди два месеца си взе мотор- това му беше мечтата, но както говореше за това непрекъснато от месец насам и към това сякаш загуби интерес. И най-лошото, е че ми сподели дали имало смисъл да бъдем заедно, само ме наранявал, не бил наясно какво иска. Дори възнамерява за известно време да се премести на вилата, за да останел сам и "да си събере главата".
Аз не мисля, че това ще реши проблема, а в същото време не искам да го притискам за каквото и да е, за да не усложня нещата. Но ми се струва, че има нужда от професионална помощ, не искам да го гледам как гасне пред очите ми. Аз също мисля да се консултирам, защото и аз сигурно имам вина в един или друг момент, за да се стигне дотук.
Това е проблемът в общи линии и ще Ви бъда благодарна, ако изкажете мнение или ми дадете съвет

[Ради]

Здравейте!
Пиша Ви по повод на моя съпруг. Имам опасения, че е изпаднал в депресия, четейки какви са признаците за това. Изпаднал е в някаква дупка, проблемите са доста и за съжаление се трупат лека-полека и според него той се чувства , че потъва през последните година и половина-две. Най-грубо ще нахвърля проблемите- имаме 4 опита ин витро, които за съжаление се оказаха неуспешни, като последния беше преди два месеца. При първия и последния нещата се случиха, но за съжаление радостта ни беше кратка. Досещате се, че всичко това е свързано с много пари, нерви, притеснения, надежди, разочарования и т.н.; другия проблем са фактора-роднини, които по един или друг начин също допринесоха за не малко ядове и тревоги(било здравословни или други), третия фактор е работата, колеги, напрежение на работното място и още куп малки проблеми и проблемчета.
Съпруга ми не спи пълноценно, има моменти, когато спи по 2-3 часа, стана много замислен, мълчалив, угрижен, което не е типично за него. Той не спираше да се шегува и говори. Загуби интерес към всякакви любими занимания- риболов, мотори, пътувания. В последно време не се храни, отслабна поне с 10-12 кг за има-няма 2 месеца. Преди два месеца си взе мотор- това му беше мечтата, но както говореше за това непрекъснато от месец насам и към това сякаш загуби интерес. И най-лошото, е че ми сподели дали имало смисъл да бъдем заедно, само ме наранявал, не бил наясно какво иска. Дори възнамерява за известно време да се премести на вилата, за да останел сам и "да си събере главата".
Аз не мисля, че това ще реши проблема, а в същото време не искам да го притискам за каквото и да е, за да не усложня нещата. Но ми се струва, че има нужда от професионална помощ, не искам да го гледам как гасне пред очите ми. Аз също мисля да се консултирам, защото и аз сигурно имам вина в един или друг момент, за да се стигне дотук.
Това е проблемът в общи линии и ще Ви бъда благодарна, ако изкажете мнение или ми дадете съвет

[joli123]

Здравйте,имам проблем който незная с кого да споделя и най-вече някой който да ми даде някакъв адекватен съсвет.Със съпруга ми сме заедно от 9г.,6 от който сме омъжени имаме и две деца.Още от началото на връзката ни имаше проблем в сексуално отношение трудно му ставаше или пък след това просто му падаше.От около 3 години усетих голямо охлаждане в отношенията ни той се отдръпна от мен намери си занимания в който е все сам а вечер просто лягаше и заспиваше,почти не си говорехме за нищо.Докато след няколко разговора през тези години един ден просто му казах че немога да живея без обич,внимание и разговор и ще трябва да се разберем кой на къде ще ходи.Седнахме и проведохме много спокоен и откровен разговор от който аз останах шокирана оказа се че има влечения към мъже никога не е пробвал но в последно време това нещо се е засилило.Имала съм някакви съмнения през това време но винаги по скоро съм си мислела че ми изневерява или че вече не ме обича и може би е влюбен в друга и поведението му се дължи на това.Като семейни отношения не мога да се оплача с изключение на това че беше много отдалечен от нас и все беше изнервен,иначе е добър башта и съпруг.Дилемата ни сега е дали да останем семейство и всеки да търси нуждите си навън,но незная тази схема колко време ще проработи а ако той или аз се влюбя и дали ще можем да дадем добра семейна среда за децата си защото и двамата искаме това или да се разделим.Моля ви дайте ми някакъв съвет.Пропуснах да спомена че и двамата държим един на друг и също така ме притеснява аз дали ще мога да приема нещата по този начин защото още го обичам и искам да сме нормално семейство.

[joli123]

пропуснах да спомена че съм само на 30г.ако това има значение

[Eli Noeva]

Здравейте,
Много внимателно прочетох споделеното от Вас и първото, което забелязвам е колко ясно виждате проблемните точки, които натоварват живота Ви и същевременно влияят на отношенията с партньора, както и назрялата необходимост от професионално консултиране и за двама ви – индивидуално и семейно.
Депресивните симптоми, които показва съпругът Ви най-вероятно са породени от желанието за дете и трудността това да се реализира.
Загубата на интерес към любимите занимания, проблемите със съня, угрижеността, рязкото отслабване при него са индикация за фиксиране в проблема и вероятно постоянен размисъл за смисъла на тежкото изпитание, чувство за вина или несправедливост, дали да продължите опитите...
Възможно е в тази тема да се намесват с мнения или съвети близки и познати, което ва води до задълбочаване на тревожността у съпруга Ви и появата на мисли дали има смисъл да сте заедно, че Ви наранява, че не е наясно какво иска, дори възнамерява за известно време да се премести на вилата, за да остане сам и "да си събере главата".

Имате верен усет, че едно отделяне на съпруга от Вас няма само по себе си да доведе до откриване на решение за трудната ситуация.
Само професионален психолог в разговор с него и с вас може да помогне да се разберат и осъзнаят действителните причини, водещи до споделените от партньора идеи.

Подкрепям решението Ви да се свържете с психолог колкото се може по-скоро, най-добре е да отидете двамата заедно.

Този е начинът да продължите напред.

Желая Ви успех!
Поздрави – Ели Ноева.

[Galina Todorova]

Здравйте,имам проблем който незная с кого да споделя и най-вече някой който да ми даде някакъв адекватен съсвет.Със съпруга ми сме заедно от 9г.,6 от който сме омъжени имаме и две деца.Още от началото на връзката ни имаше проблем в сексуално отношение трудно му ставаше или пък след това просто му падаше.От около 3 години усетих голямо охлаждане в отношенията ни той се отдръпна от мен намери си занимания в който е все сам а вечер просто лягаше и заспиваше,почти не си говорехме за нищо.Докато след няколко разговора през тези години един ден просто му казах че немога да живея без обич,внимание и разговор и ще трябва да се разберем кой на къде ще ходи.Седнахме и проведохме много спокоен и откровен разговор от който аз останах шокирана оказа се че има влечения към мъже никога не е пробвал но в последно време това нещо се е засилило.Имала съм някакви съмнения през това време но винаги по скоро съм си мислела че ми изневерява или че вече не ме обича и може би е влюбен в друга и поведението му се дължи на това.Като семейни отношения не мога да се оплача с изключение на това че беше много отдалечен от нас и все беше изнервен,иначе е добър башта и съпруг.Дилемата ни сега е дали да останем семейство и всеки да търси нуждите си навън,но незная тази схема колко време ще проработи а ако той или аз се влюбя и дали ще можем да дадем добра семейна среда за децата си защото и двамата искаме това или да се разделим.Моля ви дайте ми някакъв съвет.Пропуснах да спомена че и двамата държим един на друг и също така ме притеснява аз дали ще мога да приема нещата по този начин защото още го обичам и искам да сме нормално семейство.

Здравейте,
Поставяте сериозен въпрос, на който аз няма да дам категоричен отговор или готово решение. Препоръчвам ви да потърсите психотерапевт, който ще ви помогне да разрешите тази дилема. Споделяте, че отдавна не получавате вниманието и любовта, от които всеки човек има нужда. Сериозна е и темата със сексуалната принадлежност. Важно е да изясните какви са ролите ви в тази връзка. Доколкото разбирам държите един на друг, но само като на приятели. За да се променят нещата между вас се изискват не малко усилия и от двамата. Тук стои въпросът на който е важно да си отговорите честно: кой на каква промяна е готов и доколко може да отстъпи. Ако искате наистина да настъпи промяна в отношенията ви, не се бавете, а потърсете професионална помощ. Такава не може да получите чрез форуми или онлайн терапия. Пожелавам ви решителност и успех!

[Galina Todorova]

Здравейте!
Пиша Ви по повод на моя съпруг. Имам опасения, че е изпаднал в депресия, четейки какви са признаците за това. Изпаднал е в някаква дупка, проблемите са доста и за съжаление се трупат лека-полека и според него той се чувства , че потъва през последните година и половина-две. Най-грубо ще нахвърля проблемите- имаме 4 опита ин витро, които за съжаление се оказаха неуспешни, като последния беше преди два месеца. При първия и последния нещата се случиха, но за съжаление радостта ни беше кратка. Досещате се, че всичко това е свързано с много пари, нерви, притеснения, надежди, разочарования и т.н.; другия проблем са фактора-роднини, които по един или друг начин също допринесоха за не малко ядове и тревоги(било здравословни или други), третия фактор е работата, колеги, напрежение на работното място и още куп малки проблеми и проблемчета.
Съпруга ми не спи пълноценно, има моменти, когато спи по 2-3 часа, стана много замислен, мълчалив, угрижен, което не е типично за него. Той не спираше да се шегува и говори. Загуби интерес към всякакви любими занимания- риболов, мотори, пътувания. В последно време не се храни, отслабна поне с 10-12 кг за има-няма 2 месеца. Преди два месеца си взе мотор- това му беше мечтата, но както говореше за това непрекъснато от месец насам и към това сякаш загуби интерес. И най-лошото, е че ми сподели дали имало смисъл да бъдем заедно, само ме наранявал, не бил наясно какво иска. Дори възнамерява за известно време да се премести на вилата, за да останел сам и "да си събере главата".
Аз не мисля, че това ще реши проблема, а в същото време не искам да го притискам за каквото и да е, за да не усложня нещата. Но ми се струва, че има нужда от професионална помощ, не искам да го гледам как гасне пред очите ми. Аз също мисля да се консултирам, защото и аз сигурно имам вина в един или друг момент, за да се стигне дотук.
Това е проблемът в общи линии и ще Ви бъда благодарна, ако изкажете мнение или ми дадете съвет

Здравейте,
Похвално е, че проявявате загриженост за психичното си здраве. Правилно сте се насочили към ползването на професионална помощ. Направете го възможно най-скоро. Добре ще бъде ако успеете да мотивирате съпруга си да направи консулт с психотерапевт. От описанието на състоянието му най-вероятно наистина става въпрос за депресия. Много добри резултати при лечение на лека и умерена депресия дава когнитивно-поведенческата терапия. В зависимост от тежестта на състоянието може да се наложи медикаментозно лечение за известно време, но това не опасно, а даже препоръчително. Най-важната задача пред вас е успешно да мотивирате съпруга си да потърси професионална помощ. От страниците на форума аз мога само теоретично да ви обясня какъв е ефекта на КПТ, а също и на медикаментите, но истинска полза ще намерите при консулт или терапия с професионалист, работещ лице в лице с вас. По принцип лечението на депресията не дава незабавни резултати.
От споделеното разбирам, че сте запозната със същността на депресията, а предполагам сте прочела и доста за нейното лечение.
Остава ви само да убедите съпруга си в смисъла и полезността на терапията. Пожелавам ви успех!