Детска психиатрия

[Dr B. Menteshev]

Здравейте,
Добре би било, след като сте преодолели проблема с обстипацията да изградите режим за посещаване на тоалетната - 20мин. след всяко основно хранене. Това е времето с активизиране на перисталтиката и дефекацията е по-лесна. Когато се избегне натрупване, чрез регулярно изхождане, няма да има и болезненост.
д-р Ментешев

Здравейте, майка съм на 9 годишно дете.От седмица имаме проблем с ходенето по голяма нужда, който вече е на психологична основа.Имаше няколко болезнени изхождания с кръвчица на хартията и сега като и се доходи, започва да плаче и да стиска.Взела съм мерки, вече не е запечена, но казва, че много я е страх от болката и кръвта.Говоря и много, обяснявам и спокойно, но ИСКАМ СЪВЕТ ОТ ВАС...как се подхожда в такива случаи? Детето много се тормози и ми си иска това да свърши колкото се може по-бързо.

[azdesi]

Здравейте,
След като приключите с изследванията в КДЮП, заповядайте в кабинета да поговорим. Тел. 02 939 90 38.

д-р Ментешев

Здравейте д-р Ментешев,
Синът ми, който е на 9 години, има поставена диагноза "Разстройство на развитието, причинено от късно проговаряне". Диагнозата е от клиника "Свети Никола", но за момента е само устна, другата седмица ще имаме всички документи.
Лекуващият лекар - д-р Бистриан много се почуди дали е от аутистичния спектър или не. Накрая каза, че не може да бъде от спектъра, защото не е спазен един показател, а именно, че той емоционално е незрял и когато трябва да свърши нещо, го прави, но иска някой да му каже какво да прави. Всъщност не прави това, което той е намислил и по свой начин, а прави това, което му се каже.
Накратко ще се опитам да ви обясня какви са му проблемите.
1. Проговори много късно - на 5 години с помощта на логопед. В момента няма проблем с речта, но понякога не може да си намери правилната дума.
2. Хиперактивен е, с нарушена концентрация и устойчивост на вниманието.
3. В училище не пише, не разбира инструкциите, в часовете си къса хартийки. Не разбира ръкописния почерк и поради тази причина не може да преписва от дъската. Пише много бавно и не може да настигне другите с диктовките. Не може да се съсредоточи за повече от 15 минути. Няма приятели, защото не знае как да играе с тях. Обикновено закача децата - бута ги, рита ги и от този род. Иначе иска да е част от приятелска група, но децата го изолират, заради поведението му.
4. Има еднотипни движения, като клатене от крак на крак, като пише или учи непрекъснато си мърда краката, прави некоординирани движения с ръцете.
5. Приема всичко буквално. Понякога децата го карат да прави глупости и в общи линии става циркаджията на класа.
6. Не винаги разбира мимиките на хората, което му увеличава проблемите.
7. Повтаря чути фрази, без да знае за какво става въпрос. Преди време чул от някакъв съученик думата "луда" и отишъл и казал на класната си ,че е луда. А като го попитах защо е казал подобно нещо, той каза, че много обича учителката си.
8. Не разбира символиката, в приказките търси детайлите, не може да разбере поуката.
9. Обича да се усамотява, но в тези случай прави бели. Преди Нова година имаше голямо желание да си играе с електроуреди. Отиваше в кухнята и правеше бели, развали хладилника, пасатора и за малко да сполети същата участ и пералнята.. Много обича да си играе с вода. КАто отиде да се мие ръцете, просто забравя да излезе от банята, пълни мивката и си пуска играчките във водата.
10. Има мания за една компютърна игра и телефони и таблет.
11. Мисленето му е различно от нашето. Два примера: Попитах го защо не разбира ръкописния почерк, той ми каза, че не пиша буквите като него и затова. Друг пример - играехме си с него и сестра му. Трябваше да познае къде сестра му ще си потърси телефона, при положение, че го е оставила на принтера. След като тя излезе, той скри телефона в един шкаф. Когато сестра му влезе отново, го попитах къде сестра му ще си търси телефона и той каза- в шкафа. Защо там? Тя не знае, че е там. И отговори, че той там го е скрил и той знае, затова и сестра му трябва да знае.
Д-р Бистриан каза, че има нарушение в емоционалната сфера, поведението и социалното взаимодействие.
Има и много други, но в момента ви нахвърлях основните проблеми.
Отскоро с него работят логопед и психолог от ресурсен център.
Бихте ли ми предложил някаква терапия за справяне с тези проблеми, която ние родителите да можем да спазваме в къщи и да му помогнем да се социализира по-лесно?

Благодаря!
Предполагам, че трябва да донесем цялата налична документация, включително и от ресурсния център?

[m.jeliazkova]

Здравейте д-р Ментешев!
Имам син на 14 години. От месец изпада в неприсъщо за него състояние. Постоянно мисли за лоши неща, идват му натрапливи мисли и постоянно е тревожен. Бяхме на психиатър. Той постави диагноза Обсесивно-компулсивно разстройство. В момента провеждаме лечение с лекарството Золофт - 50 мг. Бих искала да попитам това лекарство дали е подходящо за деца на тази възраст и може ли да му навреди по някакъв начин, защото трябва да го пие много продължително време. В момента се чувства добре, но се тревожа само за лекарството. Благодаря ви предварително.

[Dr B. Menteshev]

Здравейте д-р Ментешев!
Имам син на 14 години. От месец изпада в неприсъщо за него състояние. Постоянно мисли за лоши неща, идват му натрапливи мисли и постоянно е тревожен. Бяхме на психиатър. Той постави диагноза Обсесивно-компулсивно разстройство. В момента провеждаме лечение с лекарството Золофт - 50 мг. Бих искала да попитам това лекарство дали е подходящо за деца на тази възраст и може ли да му навреди по някакъв начин, защото трябва да го пие много продължително време. В момента се чувства добре, но се тревожа само за лекарството. Благодаря ви предварително.

Здравейте,
Медикаментът се използва от години в юношеска възраст и е доказал ефективността си при лечението на обсесивно-компулсивно разстройство. Наистина се налага продължителен прием. 50 мг. е минималната доза. В зависимост от ефекта, може по преценка на лекуващия лекар да бъде повишена.

[maria_masova]

Здравейте д-р Ментешев, къде мога да Ви открия за консултация относно синът ми, който е на 6г. и половина. Проблемът който ме притеснава са силни страхове, които се проявяват вечерно и нощно време и нарушение на съня. Благодаря предварително!

[Dr B. Menteshev]

Здравейте, в момента не практикувам. Можете да се консултирате с д-р Мая Костадинова в детския кабинет на ЦПЗ. тел. 0878 557 426.

Здравейте д-р Ментешев, къде мога да Ви открия за консултация относно синът ми, който е на 6г. и половина. Проблемът който ме притеснава са силни страхове, които се проявяват вечерно и нощно време и нарушение на съня. Благодаря предварително!

[sania]

Здравейте,

Аз съм на 28 години, но тъй като няма специалист за възрастни по специалност Психиатрия в сайта се обръщам към Вас.
Аз съм Паничеснко разстройство, което от септември 2012 се усложни. 2 години бях на деанксит без особена разлика в състоянието ми.
От 30 януари съм на ципралекс 1 табл. дневно След около 2 седмици след приема получих пристъпи на заболяването много силни. Беше ме страх дори да стоя в къщи и да излизам на повече от 200 метра. След това ми включиха ривотрил по схема - от 0,5 мг 2 пъти по половинка. След около още 2 седмици малко ме поотпусна страха и тревожното напрежение. Но вече 3 месец все още не мога да ходя никъде сама не мога да стоя в къщи сама и не мога да се отдалечавам от дома и от работата ми на повече от 200 - 300 метра. Преди да започна лечението пак не можех да ходя никъде сама, да се качвам в автобус, но можех да обикалям без да имам тези ограничение от 200 метра, можех да ходя и в други градове стига да съм с някой до мен. Постоянно мисля за страха , но аз го мисля защото ме е страх. Може би очакванията ми са един ден просто да мина цялата главна без да изпитвам страх и тревожност. Ще го постигна ли. Незнам какво да очаквам.
Моля за Вашето мнение, четох някъде че ципралекса е за бавно спряване с паническите атаки, на някои хора е помогнат след 2-3 месец. Дали да изчакам още или трябва да се помисли за смяна на лекарството.
Благодаря Ви предварително. Очаквам с нетърпение Вашето мнение.

[Dr B. Menteshev]

Здравейте,
Добре би било освен медикаментозната терапия, която провеждате в момента, да започнете и когнитивно-поведенческа терапия. Мисля, че по този начин ефектът ще е значително по-добър.
д-р Ментешев

Здравейте,

Аз съм на 28 години, но тъй като няма специалист за възрастни по специалност Психиатрия в сайта се обръщам към Вас.
Аз съм Паничеснко разстройство, което от септември 2012 се усложни. 2 години бях на деанксит без особена разлика в състоянието ми.
От 30 януари съм на ципралекс 1 табл. дневно След около 2 седмици след приема получих пристъпи на заболяването много силни. Беше ме страх дори да стоя в къщи и да излизам на повече от 200 метра. След това ми включиха ривотрил по схема - от 0,5 мг 2 пъти по половинка. След около още 2 седмици малко ме поотпусна страха и тревожното напрежение. Но вече 3 месец все още не мога да ходя никъде сама не мога да стоя в къщи сама и не мога да се отдалечавам от дома и от работата ми на повече от 200 - 300 метра. Преди да започна лечението пак не можех да ходя никъде сама, да се качвам в автобус, но можех да обикалям без да имам тези ограничение от 200 метра, можех да ходя и в други градове стига да съм с някой до мен. Постоянно мисля за страха , но аз го мисля защото ме е страх. Може би очакванията ми са един ден просто да мина цялата главна без да изпитвам страх и тревожност. Ще го постигна ли. Незнам какво да очаквам.
Моля за Вашето мнение, четох някъде че ципралекса е за бавно спряване с паническите атаки, на някои хора е помогнат след 2-3 месец. Дали да изчакам още или трябва да се помисли за смяна на лекарството.
Благодаря Ви предварително. Очаквам с нетърпение Вашето мнение.

[violeta_stefanova1]

Димитър е на 2 години и 5 месеца. От около 6 месеца посещава специализирано детско заведение "Дневни грижи",гр. Русе.Под специализирано се разбира с наличието на логопед и психолог.До 2 годишна възраст не казваше почти нищо.Не се заиграваше много с деца и беше по-нервен.Отпреди 3 месеца,започна да повтаря това,което му се казва.Започна да носи на команди като "ела тук","направи това","дай това" и тн.Е,не на 100 процента.Започна да харесва децата и сам да ги търси,за да си играе.Определено сега е по-спокоен,по-контактен.Доскоро имах притеснения да не би да е аутизъм,но ме увериха,че не е,защото няма стереотипни движения и има контакт с очите.Може би е някакъв вид отклонение от развитието на едно дете на 2 г и половина,но не знам какво.Психолога в училище ми каза,че има някакво забавяне в развитието му,но не може да постави точна диагноза.Какво бихте ме посъветвали? Дали с напълното му проговаряне,това отклонение ще изчезне? Предстои и ми и пътуване в Германия,защото тати е там,искам да знам дали това ще повлияе отрицателно върху неговата психика? Благодаря ви предварително

[Dr B. Menteshev]

Здравейте,
Не бих могъл да правя прогнози, без да съм видял детето Ви. Що се отнася до пътуването - ако пътува заедно с Вас - със сигурност няма да му се отрази отрицателно. Оставянето му, обаче, особено по-продължителен период без Вас ще му повлияе негативно.

Димитър е на 2 години и 5 месеца. От около 6 месеца посещава специализирано детско заведение "Дневни грижи",гр. Русе.Под специализирано се разбира с наличието на логопед и психолог.До 2 годишна възраст не казваше почти нищо.Не се заиграваше много с деца и беше по-нервен.Отпреди 3 месеца,започна да повтаря това,което му се казва.Започна да носи на команди като "ела тук","направи това","дай това" и тн.Е,не на 100 процента.Започна да харесва децата и сам да ги търси,за да си играе.Определено сега е по-спокоен,по-контактен.Доскоро имах притеснения да не би да е аутизъм,но ме увериха,че не е,защото няма стереотипни движения и има контакт с очите.Може би е някакъв вид отклонение от развитието на едно дете на 2 г и половина,но не знам какво.Психолога в училище ми каза,че има някакво забавяне в развитието му,но не може да постави точна диагноза.Какво бихте ме посъветвали? Дали с напълното му проговаряне,това отклонение ще изчезне? Предстои и ми и пътуване в Германия,защото тати е там,искам да знам дали това ще повлияе отрицателно върху неговата психика? Благодаря ви предварително