Детска психиатрия

[dqvolsko_jelanie]

Здравейте,моля ви за съвет,имам дъщеря на 6г от година сме разделени с бащата на детето,той не се грижи за нея по никакъв начин,от време на време се сеща за нея, и се обажда да я види,да я вземе и така за период от 2-3 дена най-много седмица,като я води само по заведения в които за нея не са интересни но на него така му е по лесно да я гледа,това са лично негови думи.аз от своя страна съм доста объркана,от една страна искам да прекратя тези срещи защото виждам че детето се раздвоява,става нервна и раздразнителна на моменти,в същото време когато не я търси е много спокойна и щастлива,а причината поради която не искам да прекъсвам контактите им е това че бих желала да запазят връзката помежду си баща-дъщеря,освен това когато той се обади детето никога не му отказва да го види,въпреки незаинтересоваността му спрямо него,тя се радва когато го види и казва че не му се сърди.и незнам как точно да постъпя.от друга страна,аз имам сериозен приятел с когото смятаме да заживеем заедно на семейни начала,незнам доколко е важно но ще споделя че той също е разведен и има детенце.и въпреки че не плаща издръжка на детето си,се грижи за него,винаги когато има нужда без значение дали има възможност по всякакъв начин в същото време мен ме боли от държането на бившия ми спрямо дъщеря ми,защото той има възможност,занимава се с частен бизнес,на него си винаги си угажда почти всяка вечер е по дискотеки,а за детето си не иска да даде и стотинка,и също така на няколко пъти споменава че детето му е било грешка и не е трябвало да се случва,като последния път го спомена в присъствието на детето,и това мисля доста я травмира защото постоянно го повтаря и ме пита-аз нали не съм грешка за теб както за тати и се разплаква.направо ми се къса сърцето като я гледам и се опитвам по всевъзможни начини да я успокоя.започнах да разказвам за настоящия ми приятел защото той е от друг град,на разстояние от 300км сме един от друг,той е в плевен а аз в кърджали.първоначално смятахме да заживеем в моя град,и все още мислим така но проблема е че от 8 месеца не можем да намерим никаква работа за него в града.наистина града ни доста е замрял и няма никаква реализация и перспектива,в същото време в плевен незнам дали защото е по голям като град има повече възможности за работа и реализация.просто в кърджали няма кътче което да не сме проверили и разпитали и нищо,и успоредно с търсенето на работа тук търсим и работа в плевен за мен,евентуално ако не успеем да намерим в кърджали,смятаме аз и детето да се преместим да живеем в плевен при него на квартира,понеже той живее с родителите си и апартамента им е доста малак,освен това сме различни поколения и смятам че всеки трябва да си е отделно.разказвам ви всичко това защото искам да ми кажете това евентуално мое преместване как би се отразило на детето,защото според майка ми смяната на обстановка,непознат град,други хора,нови деца,нова детска градина,тя е последна година в градината,догодина е ученичка и тази смяна според майка ми би могла да й се отрази негативно и да я травмира по някакъв начин.макар че аз от самото начало съм говорила с детето си,аз нямам тайни от нея и се стремя да и обяснявам нещата на разбираем за нея език.нещо повече самото дете не иска да остава в кърджали,защото в момента в който се разделихме с баща й и повечето й приятелчета изчезнаха,се отдалечиха от нея и мога да кажа че на нея в този град и липсват деца,понеже тя си играе с деца главно в градината,по паркове,детски центрове където се стремя да я води почти всеки ден,за да не се чувства изолирана от деца.тя много се вълнува и с голямо желание и нетърпение ме пита кога ще ходим да живеем в плевен,казва че в кърджали й е скучно.казва - мамо искам вече нямам търпение да отидем да живеем с баткото и да си намеря нови приятели,а тук ще идваме само на гости и на почивка при баба и дядо.това са дословно нейните думи,от които съдя и си правя сметка че може би ще успее да свикне и да се приспособи в новата среда.освен това тя е много общителна,контактна,много будно и любопитно дете,дори мога да кажа че е надраснала възрастта си.казва ми-мамо аз вече съм голяма и искам да говориш с мен като с голям човек а не като с детенце.това са моите страхове,как според вас би и се отразила тази промяна и това преместване в нов град,с нови хора,нова среда.и другото дали да прекратя окончателно срещите с баща й или да позволя да се виждат от време на време за да не губят връзката помежду си.много съм объркана и притеснена за детето,затова много ви моля дайте ми съвет.Благодаря ви предварително,за отделеното време.

[Dr B. Menteshev]

Здравейте,моля ви за съвет,имам дъщеря на 6г от година сме разделени с бащата на детето,той не се грижи за нея по никакъв начин,от време на време се сеща за нея, и се обажда да я види,да я вземе и така за период от 2-3 дена най-много седмица,като я води само по заведения в които за нея не са интересни но на него така му е по лесно да я гледа,това са лично негови думи.аз от своя страна съм доста объркана,от една страна искам да прекратя тези срещи защото виждам че детето се раздвоява,става нервна и раздразнителна на моменти,в същото време когато не я търси е много спокойна и щастлива,а причината поради която не искам да прекъсвам контактите им е това че бих желала да запазят връзката помежду си баща-дъщеря,освен това когато той се обади детето никога не му отказва да го види,въпреки незаинтересоваността му спрямо него,тя се радва когато го види и казва че не му се сърди.и незнам как точно да постъпя.от друга страна,аз имам сериозен приятел с когото смятаме да заживеем заедно на семейни начала,незнам доколко е важно но ще споделя че той също е разведен и има детенце.и въпреки че не плаща издръжка на детето си,се грижи за него,винаги когато има нужда без значение дали има възможност по всякакъв начин в същото време мен ме боли от държането на бившия ми спрямо дъщеря ми,защото той има възможност,занимава се с частен бизнес,на него си винаги си угажда почти всяка вечер е по дискотеки,а за детето си не иска да даде и стотинка,и също така на няколко пъти споменава че детето му е било грешка и не е трябвало да се случва,като последния път го спомена в присъствието на детето,и това мисля доста я травмира защото постоянно го повтаря и ме пита-аз нали не съм грешка за теб както за тати и се разплаква.направо ми се къса сърцето като я гледам и се опитвам по всевъзможни начини да я успокоя.започнах да разказвам за настоящия ми приятел защото той е от друг град,на разстояние от 300км сме един от друг,той е в плевен а аз в кърджали.първоначално смятахме да заживеем в моя град,и все още мислим така но проблема е че от 8 месеца не можем да намерим никаква работа за него в града.наистина града ни доста е замрял и няма никаква реализация и перспектива,в същото време в плевен незнам дали защото е по голям като град има повече възможности за работа и реализация.просто в кърджали няма кътче което да не сме проверили и разпитали и нищо,и успоредно с търсенето на работа тук търсим и работа в плевен за мен,евентуално ако не успеем да намерим в кърджали,смятаме аз и детето да се преместим да живеем в плевен при него на квартира,понеже той живее с родителите си и апартамента им е доста малак,освен това сме различни поколения и смятам че всеки трябва да си е отделно.разказвам ви всичко това защото искам да ми кажете това евентуално мое преместване как би се отразило на детето,защото според майка ми смяната на обстановка,непознат град,други хора,нови деца,нова детска градина,тя е последна година в градината,догодина е ученичка и тази смяна според майка ми би могла да й се отрази негативно и да я травмира по някакъв начин.макар че аз от самото начало съм говорила с детето си,аз нямам тайни от нея и се стремя да и обяснявам нещата на разбираем за нея език.нещо повече самото дете не иска да остава в кърджали,защото в момента в който се разделихме с баща й и повечето й приятелчета изчезнаха,се отдалечиха от нея и мога да кажа че на нея в този град и липсват деца,понеже тя си играе с деца главно в градината,по паркове,детски центрове където се стремя да я води почти всеки ден,за да не се чувства изолирана от деца.тя много се вълнува и с голямо желание и нетърпение ме пита кога ще ходим да живеем в плевен,казва че в кърджали й е скучно.казва - мамо искам вече нямам търпение да отидем да живеем с баткото и да си намеря нови приятели,а тук ще идваме само на гости и на почивка при баба и дядо.това са дословно нейните думи,от които съдя и си правя сметка че може би ще успее да свикне и да се приспособи в новата среда.освен това тя е много общителна,контактна,много будно и любопитно дете,дори мога да кажа че е надраснала възрастта си.казва ми-мамо аз вече съм голяма и искам да говориш с мен като с голям човек а не като с детенце.това са моите страхове,как според вас би и се отразила тази промяна и това преместване в нов град,с нови хора,нова среда.и другото дали да прекратя окончателно срещите с баща й или да позволя да се виждат от време на време за да не губят връзката помежду си.много съм объркана и притеснена за детето,затова много ви моля дайте ми съвет.Благодаря ви предварително,за отделеното време.

Здравейте,
Не смятам, че преместването ще се отрази неблагоприятно на дъщеря ви, нямате основания да се притеснявате за това. Що се отнася за срещите с баща й това е решение, което трябва да вземете сама. Моето мнение е, че е добре въпреки всичко да се виждат.

[cveti123]

здравейте,дъщеря ми е на 13г. и от 20дни вече всяка сутрин преди да излезе за училище повръща и не се чувства добре,така е до 3-я час а след това е добре.когато почива събота и неделя е добре ,ходихме на психолог и той ни каза да се обърнем към психиатър,но не заем към кого да се обърнем ако знаете моля дайте ни съвет,благодаря ви предварително.

[Dr B. Menteshev]

здравейте,дъщеря ми е на 13г. и от 20дни вече всяка сутрин преди да излезе за училище повръща и не се чувства добре,така е до 3-я час а след това е добре.когато почива събота и неделя е добре ,ходихме на психолог и той ни каза да се обърнем към психиатър,но не заем към кого да се обърнем ако знаете моля дайте ни съвет,благодаря ви предварително.

Можете да потърсите детски психиатър в КДЮП "Св. Никола" 02 9230681, в ЦПЗ "Проф.Н.Шипокевнски" 02 939 9015 и в Първа детска консултативна клиника 0887 550 322.

[didiplanet]

Здравейте д-р Ментешев! Имам син, който ще навърши 6 години през януари 2014 г. Като малък често боледуваше и мисля, че малко го разглезихме. Сега посещава предучилищна група в детската градина. Именно в тази връзка ми прави впечатление, че той не иска да учи, според мен му е и малко трудно да се съсредоточи. По-трудно учи стихчета, а като ги научи бързо ги забравя. Трудно се застоява и на едно място. Просто дете кипящо от енергия. А може би и аз правя грешка, като го сравнявам със сестра му, която е по-голяма и е момиче все пак. Има ли за какво да се притеснявам, според Вас или трябва повече да "натисна" за дисциплината. Извинявайте за притеснението!

[Dr B. Menteshev]

Здравейте д-р Ментешев! Имам син, който ще навърши 6 години през януари 2014 г. Като малък често боледуваше и мисля, че малко го разглезихме. Сега посещава предучилищна група в детската градина. Именно в тази връзка ми прави впечатление, че той не иска да учи, според мен му е и малко трудно да се съсредоточи. По-трудно учи стихчета, а като ги научи бързо ги забравя. Трудно се застоява и на едно място. Просто дете кипящо от енергия. А може би и аз правя грешка, като го сравнявам със сестра му, която е по-голяма и е момиче все пак. Има ли за какво да се притеснявам, според Вас или трябва повече да "натисна" за дисциплината. Извинявайте за притеснението!

Здравейте, би било добре като навърши 6г. да се направи психометрично изследване за памет и внимание, за да се прецени доколко трудностите са обективни или се дължат по-скоро на трудности за спазване на правила.

[kremboca]

Здравейте, д-р Ментешев,

имам дъщеря на 7г. (Алекс), в първи клас е. От месец-два насам имаме проблем в училище. Първа смяна учат и после е на занималня, обаче по време на часовете по писане или математика отказва да пише, после на занималнята същата работа. Говоря с учителките - "още не можела да се асимилира едва ли не, че е на училище и не усещала сериозността на нещата" е мнението им и, че помалко помалко ще влезе, ама си мисля е така изостава. Примерно никое от децата не смятат със сметало или с пръсти, а тя си помага с това. В къщи през ваканцията сега всеки ден нещо съм я карала да прави - писане малко, смятане, четене (сричане), малко и диктовка. Когато е в настроение стават лесно нещата, но в един момент "забива", казва "незнам", "не мога" и това е. А преди 5 минути примерно го е направила същото. Много се разсейва, не може да се концентрира и след неколкократни спокойни опити да обясня как трябва да се направи идва един момент, в който вече се изнервям й повишавам тон, а знам че не й помагам по тоя начин. Не са ми ясни процедурите с услугите на психолог (самата аз съм малко притеснителна и ми е трудно да обсъждам проблемите от личен характер очи в очи и затова първо се реших да пиша във форума), трябва ли да искам някакво направление от личния й лекар или направо да потърся конкретен специалист. От Русе съм, можете ли да ми препоръчате някой детски специалист и въобще имаме ли нужда от такъв или просто малката е голям инат. Преди година и няколко месеца някъде ходихме на консултация при Магдалена Дакова (не знам познато ли Ви е името), тъй като се бяхме разделили малко преди това с баща й (вече и официално разведени), но Тя прецени че е "психически здрава" и, това че сме в приятелски отношения с баща й е добре за Алекс. Мнението й беше, че е просто по-чувствителна, тип "човек на изкуството". Чувствам се безсилна в такива ситуации....
Благодаря предварително.

С Уважение, Кремена

[kremboca]

Здравейте отново,

Благодаря Ви за отговора все пак. В предходното писмо упоменах, че сме от Русе. Явно ината е голям и ще трябва с "него" да се справим.....

С Уважение, Кремена

[Dr B. Menteshev]

Здравейте отново,

Благодаря Ви за отговора все пак. В предходното писмо упоменах, че сме от Русе. Явно ината е голям и ще трябва с "него" да се справим.....

С Уважение, Кремена

Здравейте,
В Русе можете да се консултирате с д-р Биляна Мечкунова - детски псхиатър.

[validob]

Здравейте, д-р Ментешев! Обръщам се към вас с една молба за съвет. Моята дъщеря е на 6.5 години. От 6 месеца живеем в ново жилище. Преди това живеехме с родителите на съпругата ми и по неволя ни се налагаше през всичките 6 години да спим с дъщеря ни в една стая, а през последните 4 години и на едно легло. Нанасянето в новия апартамент мина успешно. И двете деца го приеха много щастливо. Но имаме проблем със съня на дъщеря ни. В началото имахме проблеми със заспиването. Искаше да има някой при нея. Това го отминахме. Сега обаче всяка вечер се буди по няколко пъти и идва да вика някой от нас за да спи при нея, понеже ние спим в съседна стая. И това се случва по няколко пъти на вечер. Ние умишлено не оставаме да спим по цяла вечер, за да може да свикне. Създали сме всички условия които искаше тя за да може да заспива сама - спи на нощна лампа, на пуснат телевизор, който изключваме след като заспи, а и в стаята не е сама - на съседното легло спи братчето й, което е по-малко. Казва, че сънува лоши сънища. Какви ли лоши сънища може да сънува едно дете - казва, че сънува някакъв лош от "Ну погододи", някаква тава която плашела децата и т.н. Ограничаваме я към предаванията и филмчетата които гледа - гледа предимно образователни детски филмчета. Е понякога си гледа и нейните които иска по Disney и разни други детски канали. Вечер заспива на неангажиращи канали като "24 kitchen". Но събужданията продължават. Така и ние и тя не можем да се наспим пълноценно. Моля за някакъв съвет. Ние сме от Бургас.