В миналото шарката е бил бич за народите, преди да бъдат открити ваксините и по този начин бива овладяна една много мащабна епидемия.
В днешни дни съществуват 4 по-разпространени вида шарка: варицела, рубеола,морбили (дребнa), вариола (едра), скарлатина
Шарката е сред най-разпространените инфекциозни заболявания при децата. Но най-популярна е варицелата, наричана още лещенка.
Названието й идва от вируса „варицела зостер”, който се разпространява по въздушно-капков път и атакува ДНК клетките в организма.
- sharka.jpg (5.94 KiB) Прегледано 7290 пъти
Шарката се развива предимно в детска възраст, като в 10 процента от случаите шарката засяга подрастващите и юношите. За малките шарката не е опасна, а дори напротив – боледуването от шарка в ранна детска възраст е най-леко. Ако детето се зарази в юношеска възраст то ще оздравее много по-бавно и трудно, като са възможни и странични последствия. Шарката е особено опасна за бременните жени, защото се предизвиква от херпесния вирус и плодът може да бъде засегнат от херпетична инфекция. При възрастните шарката протича най-тежко. При тях не е изключен дори летален изход.
Едрата шарка се описва като най-тежко заболяване в човешката история, като ликвидирането и се счита за едно от най-значимите събития в съвременното здравеопазване. Последният случай на едра шарка е регистриран в Сомалия през 1977 г. след десетилетия на глобална имунизация.
Дебатът за унищожаване на последните проби на едра шарка започва още през 80-те години. Двете последни лаборатории, които притежават вируса на едра шарка, се намират в САЩ и Русия. Представители на развиващите се страни от години настояват вирусът да се унищожи, но САЩ и Русия смятат, че той може да се използва за разработка на нови ваксини и други научни изследвания.
Шарката се предизвиква от вирус, отделян при говор, кашлица, кихане. Шарката има 10-12 дневен инкубационният период. Детето отделя вируса на шарка и може да зарази околните още преди появата на обрива.
- sharka1.jpg (7.05 KiB) Прегледано 7290 пъти
Първоначално шарката започва като настинка. Наблюдава се възпаление на очите, хрема, повишена температура, поява на кашлица. В този период се наблюдават бели петна по лигавицата на бузите. Следва засилване на кашлицата, повишаване на температурата и поява на обрив – първоначално зад ушите и последващ по врата и лицето. Обривът се разпространява по тялото (случва се и да обхване ръцете и краката), задържа се 3-4 дни, след което изчезва, температурата се нормализира и детето се възстановява.
Следните симптоми са характерни в случаи на усложнения на болни от шарка:
- възпаление на ухото (силни болки)
- бронхопневмония (кашлицата се задържа, температурата е висока)
- енцефалит (детето става сънливо, гади му се, има главоболие).
При усложнения на болни деца от шарка се изисква спешна лекарска помощ.
Лечение на шарка: Заболяването не се нуждае от специално лечение, ако протича без усложнения. Давайте на детето лека храна, хладни течности, предпазвайте го от светлина и му осигурете достатъчно почивка.
При усложнение, на болното от шарка дете може да се предпишат антибиотици. Кашлицата се успокоява с детски сироп за кашлица, а за възпалените очи се препоръчва измиване с леко подсолена вода.
РУБЕОЛА:
[
- rubeola.jpg (5.69 KiB) Прегледано 7290 пъти
b]Рубеолата[/b] е остра инфекциозна болест, която протича с умерено повишена температура, увеличаване на лимфните възли и обрив по кожата на цялото тяло. Причинител на заболяването е вирус, който навлиза в организма през лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите, а при заболяване на бременни жени – по кръвен път поразява ембриона и причинява необратими увреждания на плода. Инкубационният период на рубеолата е от 12 до 24 дни (най-често 14-16 дни).
В началото се наблюдава общо неразположение, слабо повишаване на температурата, главоболие, лека хрема, суха кашлица. Особено показателен признак на инфекцията е локалното или генерализирано увеличение на лимфните възли. Най-често се увеличават тилните и задушните лимфни възли. Те са с големина колкото грахово или бобено зърно, слабо болезнени, несраснали помежду си. Обикновено увеличаването на лимфните възли остава незабелязано и за начало на заболяването се приема появата на кожния обрив. Обривът е розово-петнист, започва от лицето и шията и за няколко часа се разпространява по крайниците, седалището и гърба. Изчезва след 2-3 дни, без да оставя лющене или оцветяване на кожата.
При възрастните рубеолата протича по-тежко и често с усложнения. Нерядко, особено у децата (25-30%), болестта протича безсимптомно. Безсимптомни форми могат да се развият и у бременни. При заразяване на непреболедували и неимунизирани бременни жени, вирусът атакува избирателно ембрионалната тъкан (тератогенен ефект), което може да доведе до аборт, преждевременно раждане или раждане на дете с вродени аномалии и уродства. Видът и локализацията на малформациите се определя от срока на бременността. Рискът за ембриона е най-висок през първите 2 месеца. Пораженията от вируса на рубеолата се изразяват в тежки очни заболявания, включително слепота, намаление на слуха до пълна глухота, различни по тежест сърдечни пороци, тежко умствено изоставане.
Рубеолата е ваксинопредотвратима инфекция.
Скарлатината е остро инфекциозно заболяване, протичащо с ангина и дребно-петнист обрив.
МОРБИЛИ:
Морбили е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с обща интоксикация, възпаление на лигавицата на горните дихателни пътища, характерен петнист обрив по кожата и усложнения от страна на дихателната система. Разпространява се по въздушно-капков път и засяга детската възраст.
Инкубационният период е от 6 до 17 дни. В протичането на морбили се наблюдават три периода:
- Катарален период – започва с постепенно повишаване на температурата, отделяне на серозно-слузеста секреция от носа, кихане, сълзотечение, кашлица. Постепенно температурата достига до 39 градуса. Децата стават апатични, плачливи, загубват апетит.
- Обривен период – появява се характерен петнист обрив, който през първия ден обхваща лицето, шията и горната част на гръдния кош, на втория-третия ден ангажира туловището и крайниците. Общият вид на кожата наподобява географска карта, тъй като образуваните нови обривни единици се сливат с по-рано възникналите, но винаги между тях остава незасегната от обрива кожа. Катаралните прояви се засилват.
- Реконвалесцентен (възстановителен ) период – до 5-6 дни общото състояние се подобрява, ако не настъпят
усложнения.
Единственият източник на заразата е болният човек. Болният е заразителен 1-2 дни от края на инкубационния период, по време на катаралните явления и в първите няколко дни от началото на обрива. Механизмът на предаване е въздушно-капков.
ВАРИЦЕЛА:
Варицелата (лещенка,varicella) е вид шарка протичаща с обрив включващ и мехурчета по кожата.В миналото се е наричала “дребна шарка” .
Предаването на вируса става по въздушно-капков път при попадане на образуваните при кихане или кашляне на болния микроскопични капчици съдържащи причинителя във въздухоносните пътища или очите на околните.
Инкубационният (скритият) период на заболяването е от 12 до 21 дни,средно 14-16.
Заболяването започва с висока температура до 39 гр.,болки в гърлото,хрема,кашлица и типичен обрив който първоначално е представен от леко надигнати червени петна до 5-10 мм. в диаметър,като за няколко часа след това се появяват и везикули (мехурчета) върху тези петна.Везикулите могат да бъдат разпостранени по цялото тяло (вкл. и в косата) като отначало са изпълнени със бистро съдържимо,но после потъмняват и на тяхно място се образуват тъмни корички,а след тяхното отпадане остават тъмни петна по кожата които изчезват след няколко месеца без образуване на никакви белези.
Развитието на обрива продължава обикновено 3-4 дни през които продължават да се появяват нови обривни единици и след това настъпва обратно развитие със завяхване на обривите.Обикновено е налице силен сърбеж.
СКАРЛАТИНА:
Скарлатината е остро инфекциозно заболяване, протичащо с ангина и дребно-петнист обрив.
Скарлатината се среща предимно в детска възраст – от 1 до 9 години. Кърмачета до 6 месечна възраст не заболяват в резултат на пасивния имунитет, който получават от своята майка. Сезонният връх е през месеците от октомври до март. През периоди от 4-5 години се наблюдава повишаване на заболеваемостта. Заболяването се среща спорадично, рядко възникват епидемии. Контагиозният индекс е 40 %.
Източник на зараза е:
- болният човек – най-опасен е 24 часа след клиничната изява на заболяването. През инкубационният период той не е източник на зараза.
- здравият заразоносител – 10 % от децата и младежите са носители.
Заразяването се осъществява по въздушно-капков път и много рядко по алиментарен (чрез контаминирано мляко) или контактно-битов път (чрез замърсени играчки, предмети).
Според тежестта на протичане се различават:
1. Лека форма – среща се най-често. Протича с оскъден обрив, субфебрилна температура и катарална ангина. Обрив може и да липсва, т.н. “аналогни ангини”, които се диагностицират трудно.
2. Средно тежка форма – тази, която е описана по-горе.
3. Тежка форма – протича с тежка интоксикация, много висока температура, обилен обрив.
Три приятелки я изкараха с децата си и да не те плаша, но видяха голям зор. При големите протича по-трудно - с висока температура и жесток сърбеж. 
Затова е по-добре да я карат като по-малки, но като не се заразяват какво да направиш...
