06 Яну 2012, 19:29
Трябва ли между нас и любимият човек да има "ръка" разстояние? Разстояние, което да поддържа огънчето на изненадата, тайнствеността, неочакваното и непредвидимото. Това ли е нещото, което държи жива интригата?
09 Яну 2012, 11:21
Даниела Танева написа: Трябва ли между нас и любимият човек да има "ръка" разстояние? Разстояние, което да поддържа огънчето на изненадата, тайнствеността, неочакваното и непредвидимото. Това ли е нещото, което държи жива интригата?
Защо трябва да има една ръка разстояние, бира ли ще посягаш да си вземеш?
09 Яну 2012, 20:45
Не намирам направеният коментар за особено изпълнен с мисъл
11 Яну 2012, 12:42
Не съм сигурна за основната идея на тези тема, но ще рискувам с коментар. Предполагам става въпрос за Връзка от разстояние ?!?
Колкото и добре да върви една връзка, по наложащи причини и фактори двойката се разделя - дали заради смяна на работното място, заради образование или друга причина. Двойката се налага да поддържа връзка от разстояние, което за много партньори е истинско изпитание. Ако тези сътресения се превъзмогнат то значи тази връзка действително има бъдеще, но в някои случаи разстоянието и поддържането на такава връзка може да бъде фатална за отношенията.
Човешките чувства са сложна материя, но все пак има фактори, които могат да направят връзката от разстояние по-малко или повече устойчива.
За да ви е по-леко да превъзмогнете разстоянието и да запазите връзката си мислете само за хубавите моменти, които се изживели заедно, спомнете си думите пропити с любов. Не е тайна, че една връзка се крепи и на общите преживявания, на това, което заедно сте изживели с партньора. И то не само щастливите ви мигове, посещения на редица красиви места, но и също трудностите, които не са били бариера за вашата връзка. Ето защо, колкото повече време е продължила една връзка, преди да се наложи раздялата, толкова по-устойчива ще остане.
Има три прости правила, които трябва да спазвате, за да не поведете към край връзката си :
● Не ревнувайте
Повечето казват - няма ли ревност, няма любов. Човекът е същество с доста богато въображение и има способността сам да си създава собствени адове. Колкото повече сте с един човек, толкова повече нараства привързаността и усещате, че свиквате с него, нали? И в даден момент очаквате едва ли не да ви се обажда на всеки час, за да чуете гласа му, да си поговорите банални глупости и др. Това разбира се само при условие, че нямате деца и все още сте волни. Но минават дни, седмици, месеци и работата или следването го поглъщат, и понякога за вас няма отделен дори час за разговори. И малко, по-малко, без дори да съзнавате започвате да си мислите глупости – дали той/тя не се среща с друга/друг, ами какво прави сега, с кого, къде и т.н. И започвате да чоплите и си вкарвате филми, от които повярвайте ми трудно се излиза. Задавате едни такива хапливи и лишени от логика въпроси, дразните се от това, че не ви вдигат телефона, че не ви се обаждат. Изобщо започвате да се държите непоносимо и да усложнявате и без това трудната ситуация. Безпочвените обвинения, скандалите и вечно сърдитият ви тон, ще го/я накарат да се замисли, дали точно вие сте жената/мъжът, с която/който иска да бъде. Затова престанете да измъчвате и себе си, и него/нея! За да поддържате връзка от разстояние е необходимо безгранично доверие, в противен случай отношенията ви са обречени.
● Общите планове
Това може би е най-важното условие. Човешкото съзнание е така устроено, че гледа винаги напред в бъдещето. Затова правете конкретни планове заедно, давайте всичко от себе си да ги изпълните и се радвайте на успехите. Например да прекарате отпуската си заедно или да ви приемат в един и същ университет. Но най-сближаващата цел от всички е да бъдете заедно завинаги – независимо дали след година, две или повече. Тя ще изпълни отношенията ви със смисъл и надежда.
● Показвайте любовта си
След определено време заедно, хората са така устроени, че започват да смятат, че няма нужда да показват и доказват чувствата си, та нали другия вече ги е разбрал? Само че не е точно така. Особено, когато не сте постоянно заедно, а сте разделени от обстоятелствата. В този случай всеки би искал да получава доказателство, че там някъде едно сърце постоянно тръпне и го очаква. Затова не пестете ласкавите слова, признанията в любов, закачливите съобщения и дългите телефонни разговори. Той/тя ще се почувства по-уверен/а и ответната реакция от негова/нейна страна няма да закъснее.
Ако успеете да спазвате тези прости правила всичко в отношенията ви ще бъде ОК! Успех!
11 Яну 2012, 15:51
Аз бих изтълкувала темата малко по-метафорично: дали любовта задължава да се разкриваме напълно пред партньора си, да споделяме с него всичките си вкусове, интереси и занимания, да се опитваме да се превърнем в "един човек в две тела". В началото на връзката, когато всичко е много вълнуващо и романтично, буквално ни се иска да се слеем с него. В малко по-късен етап на мнозина им се струва, че щом сме тяхната "интимна половинка", ние трябва да споделяме всяка тяхна мисъл, да не говорим за спорта по телевизията
Други пък настояват да запазят някакви тайни (не става въпрос за лъжи и изневери!), някакво свое лично пространство, в което да могат да се усамотят. Къде е границата между "мен" и "нас"? На този въпрос всяка двойка трябва да отговори за себе си и да преразглежда отговора при всяка промяна в обстоятелствата (нова работа, безработица, брак, бременност, раждане на дете, проблеми с родителите и т.н.). Но независимо дали ще е една ръка, една кожа или една стая, важното е от време на време да си спомняме за тази граница и да я поставяме на най-оптималното за нас и за любимия човек разстояние.
11 Яну 2012, 21:32
metropolis написа:Аз бих изтълкувала темата малко по-метафорично: дали любовта задължава да се разкриваме напълно пред партньора си, да споделяме с него всичките си вкусове, интереси и занимания, да се опитваме да се превърнем в "един човек в две тела". В началото на връзката, когато всичко е много вълнуващо и романтично, буквално ни се иска да се слеем с него. В малко по-късен етап на мнозина им се струва, че щом сме тяхната "интимна половинка", ние трябва да споделяме всяка тяхна мисъл, да не говорим за спорта по телевизията
Други пък настояват да запазят някакви тайни (не става въпрос за лъжи и изневери!), някакво свое лично пространство, в което да могат да се усамотят. Къде е границата между "мен" и "нас"? На този въпрос всяка двойка трябва да отговори за себе си и да преразглежда отговора при всяка промяна в обстоятелствата (нова работа, безработица, брак, бременност, раждане на дете, проблеми с родителите и т.н.). Но независимо дали ще е една ръка, една кожа или една стая, важното е от време на време да си спомняме за тази граница и да я поставяме на най-оптималното за нас и за любимия човек разстояние.
Благодаря за задълбоченият коментар, изпълнен с толкова много мисъл! Усетили сте идеята ми.
12 Яну 2012, 14:27
metropolis написа:Аз бих изтълкувала темата малко по-метафорично: дали любовта задължава да се разкриваме напълно пред партньора си, да споделяме с него всичките си вкусове, интереси и занимания, да се опитваме да се превърнем в "един човек в две тела". В началото на връзката, когато всичко е много вълнуващо и романтично, буквално ни се иска да се слеем с него. В малко по-късен етап на мнозина им се струва, че щом сме тяхната "интимна половинка", ние трябва да споделяме всяка тяхна мисъл, да не говорим за спорта по телевизията
Други пък настояват да запазят някакви тайни (не става въпрос за лъжи и изневери!), някакво свое лично пространство, в което да могат да се усамотят. Къде е границата между "мен" и "нас"? На този въпрос всяка двойка трябва да отговори за себе си и да преразглежда отговора при всяка промяна в обстоятелствата (нова работа, безработица, брак, бременност, раждане на дете, проблеми с родителите и т.н.). Но независимо дали ще е една ръка, една кожа или една стая, важното е от време на време да си спомняме за тази граница и да я поставяме на най-оптималното за нас и за любимия човек разстояние.
Напълно съм съгласна с така изложените аргументи. За да се запази дълго време една връзка всеки трябва да поддържа една своя запазена територия, където може да скрие някоя тайна, да скрие някой спомен и т.н.
30 Сеп 2014, 14:56
И аз не разбирам особено идеята на това мнение, каква ракъ разстояние, какво чудо...хората им трябва близост.
16 Сеп 2015, 16:06
Откакто останах без гадже, започнах да мастурбирам доста често, толкова често, че започнах да се притеснявам дали и как мога да спра.
От време на време чувствам дискомфорт от това, че имам някакви чести промени в настроението ми и мисля, че е точно заради това, а и имам чувство, че вече доста по-трудно мога да се възбуждам, което ме плаши
Затова и си мисля, че може и да ми се случи нещо кофти впоследствие ако продължа да мастурбирам толкова често, според вас има ли начин да се случи това?
Вие колко често мастурбирате и правите ли го, въпреки че имате постоянен партньор
16 Сеп 2015, 16:07
Не го правя, изобщо не се възбуждам от мисълта сама да се докосвам и прочие. Защо не се опиташ да си ангажираш вечерите, за да не го правиш постоянно? Мисля, че можеш да си навредиш до толкова, че няма да ти е кеф да получаваш удоволствие от другите.