Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[Galina Todorova]

Здравейте, не издържа вече имам нужда от съвет защото ще се побъркам, не съм пълноценен човек. Аз съм момиче на 16г.,с три годишна връзка с по-възрастен мъж (ако има значение), когото много обичам ,живея в постоянен страх да не загубя.Имам тревожни и натрапливи мисли,свързани с него. Общо взето си представям как ще се чувствам и какво ще правя ако почине, катастрофира или стане някакъв внезапен инцидент с него....като цяло го виждам в съзнанието си починал или пострадал иии се непрекъснато си казвам да не случват тези неща и ме е много страх да не предизвикам такива събития с мислите си и ми е гузно, че такиви неща ми се въртят в главата.Плача непрекъснато и се обвинявам, че нещо може да му се случи заради мен, а го обичам толкова много....

Здравейте,
Извинявайте за закъснелия отговор. От споделеното разбирам, че вие сте доста тревожна личност. На първо място е добре да потърсите професионална помощ, като се консултирате с професионалист - психолог или психотерапевт. За да промените катастрофалното си мислене е добре да се срещнете с когнитивно-поведенчески терапевт, с който заедно да намерите причините за вашето състояние и да планирате терапията си. Ще бъде добре да отпуснете контрола, който най-вероятно упражнявате върху себе си и другите. Да правите нещо различно от това да ходите на училище, напр. някакво хоби: спорт, танци, рисуване и др. Възможно е да не се чувствате сигурна в тази връзка. Поговорете с партньора си и му споделете страховете си. Ако имате нужда от промяна на отношението му към вас, го заявете. Най-важното, обаче е да поговорите със специалист очи в очи. Заедно с него ще достигнете до правилни решения, промяна в мислите, чувствата и поведението. Пожелавам ви успех!

[Nadinka]

здравейте, моля за мнение, преди 7 години се преместих да живея при приятеля си, който живееше с майка си. Започнах нова работа. Майка му много ме ядосваше, все ми говореше как не сме й обръщали внимание, не се радваше когато започнахме да си обзавеждаме етажа,все ми мърмореше за нещо. Мълчах тогава и й позволявах да ме тъпче. Споделях с приятеля ми, а той викаше да не й обръщам внимание. Тя се премести да живее на село при майка си, но приказките й че сина й не ходел да й помага продължаваха, а той ходеше всяка седмица. Постепенно започнах да получавам панически атаки, срахове. Като чуех за нея, направо откачах. Посетих психиатър и пих антидепресанти. Ядовете за нея приключиха. Започнах нов живот, не ми пречеше че ходи на село, някак започнах да не й обръщам внимание, успокоих се. Забременях, спрях антидепресантите, но доброто настроение си остана. Сега детенцето ни е на 2 годинки и колкото по се връщам към нормалния живот толкова по ядовете се завръщат отново. Аз си гледам детето от самото начало сама, никой за 5мин не е дошъл да помогне, но колкото пъти е дошла да го види все за нещо дава акъл. Или сутрин знае, че излизам в 10ч за кухнята на детето, но тя точно тогава звъни да дойде да види детето и като кажа че излизам, ееее кога щяла да види детето тя. Или е купила шоколад, и аз казвам, че не й давам шоколад много, а тя еее то сега ний как сме си били гледали децата, и тя била гледала. Дъщеря й е същата работа, също много знае по всяка тема. Искам да Ви кажа, че ядовете ми започват наново и се страхувам да не изпадна в отново в някаква депресия. А и постоянно си мисля на ум, какво ще й кажа следващия път или се ядосвам, че съм й замълчала. Срещнах психиатърката си и тя ми предписа антидепресантите, за да се поуспокоя малко и да не обръщам внимание на тези дребни неща. Дали вече не съм се депресирала. Двоумя се дали да започвам медикаментите.

[Demetra]

Здравейте!

Имам следните общи симптоми и оплаквания и Ви моля да ми дадете насочваща диагноза, както и препоръка за ход на лечение.

Момиче съм, на 21, студентка. С нарастваща честота, най-вече през последната година, имам следните оплаквания: напрежение и бодежи в сърдечната област, ускорен пулс, моменти на безсъние и стряскания, треперене, сънливост и отпадналост. В дадени моменти изпитвам болки, локализирани на различни места по тялото ми, вкл.: гърлото (усещане за топка в гърлото); шипови болки във врата. Често се чувствам тъжна и неудовлетворена- плача, изпитвам пристъпи на гняв, проявявам крайна педантичност. Страхувам се, че имам някаква сериозна болест и в тези моменти изпитвам по-интензивна обща неспокойствие и паника. Правени са ми пълна кръвна картина, кардиограма и изследване на щитовидни хормони- всички показатели са в норма.

Благодаря Ви!

[Eli Noeva]

Здравейте Надинка,
Споделяте за тревогите си, породени от общуването с майката на Вашия партньор и че след лечение с антидепресанти сте се почувствали по-спокойна и по-уверена в ежедневието си.
За това подобрение значение имат и бременността и раждането на детето Ви, както и факта, че майката на партньора се е преместила да живее по-далеч от семейството ви.
Сега, когато Вашето желание е да останете трайно в нормално ежедневие, отново усещате появата на паническите атаки – отново заради поведението на бабата на детето.
Страхувате да не изпаднете в депресия, постоянно мислите какво да кажете следващия път, или се ядосвате, когато сте премълчали... но всъщност сте затворили вътре в себе си несъгласие и негативни чувства, от които се пораждат страхът, паниката и тревожността.
Може да си помогнете, като си напомняте по-често:
1. че Вашият партньор има точно тази майка и именно поради този факт живеете точно с този мъж.
2. че бабата на Вашето дете е точно тази жена, която Ви създава дискомфорт, но в същото време тя вероятно също обича внучето си.
3. че именно Вие сте майката на детето си и вие заедно с таткото ще определяте кое е правилно за него и ще вземате всички решения. И ако имате нужда от съвет по отношение на детето – тогава ще потърсите такъв.
4. използвайте думи като: „ Ние така мислим”, „ Така сме решили да постъпим”, „Съветвах се с детски лекар”, и др. подобни, които да изговаряте уверено и същевременно със спокоен тон. Изразявайте своите мисли и чувства открито, без да ги затаявате вътре в себе си, но го правете добронамерено и вежливо, тъй като отношенията с близките ще продължават и занапред.
5. добре е да постигнете единомислие с партньора си по въпросите за детето и всички други важни ситуации – така ще се чувствате много по-спокойна и дребните ежедневни проблеми няма да Ви изваждат от равновесие. Мислете по-често как да си върнете усмивката, как да създадете повече радост за вас тримата – Вие, партньора и вашето дете, как да прекарвате повече приятни и щастливи моменти заедно.
Желая Ви успех!
Ели ноева.

[Eli Noeva]

Здравейте Деметра,
Споделяте притесненията си, свързани с изпитваните в последно време плашещи Ви симптоми.
Възможно е те да се причиняват от нещо, което сте преживели отпреди една година или все още преживявате, от претоварването в университета, от стрес или неудовлетвореност ...
Педантичността може да има за цел да Ви върне усещането за самоконтрол, че нещата са във Вашите ръце.
Щом направените медицински изследвания са в нормата, тогава става въпрос за психосоматична реакция.
Няма място за страх от сериозна болест, но е добре е да се открият корените на безпокойството, паниката и депресивните симптоми и за това може да Ви помогне консултиране с практикуващ психолог.
Освен такава професионална помощ и подкрепа, е необходимо психологът да Ви обучи как да се справяте с ежедневния стрес, как да отстоявате себе си и важните за Вас неща, как да поставяте своите цели, как да общувате ефективно и да управлявате своите емоции.
Такова консултиране и обучение ще Ви помогнат да станете по-уверена в себе си личност и съответно да повишите качеството на своя живот.
Поздрави.
Ели Ноева.

[Nadinka]

Здравейте Надинка,
Споделяте за тревогите си, породени от общуването с майката на Вашия партньор и че след лечение с антидепресанти сте се почувствали по-спокойна и по-уверена в ежедневието си.
За това подобрение значение имат и бременността и раждането на детето Ви, както и факта, че майката на партньора се е преместила да живее по-далеч от семейството ви.
Сега, когато Вашето желание е да останете трайно в нормално ежедневие, отново усещате появата на паническите атаки – отново заради поведението на бабата на детето.
Страхувате да не изпаднете в депресия, постоянно мислите какво да кажете следващия път, или се ядосвате, когато сте премълчали... но всъщност сте затворили вътре в себе си несъгласие и негативни чувства, от които се пораждат страхът, паниката и тревожността.
Може да си помогнете, като си напомняте по-често:
1. че Вашият партньор има точно тази майка и именно поради този факт живеете точно с този мъж.
2. че бабата на Вашето дете е точно тази жена, която Ви създава дискомфорт, но в същото време тя вероятно също обича внучето си.
3. че именно Вие сте майката на детето си и вие заедно с таткото ще определяте кое е правилно за него и ще вземате всички решения. И ако имате нужда от съвет по отношение на детето – тогава ще потърсите такъв.
4. използвайте думи като: „ Ние така мислим”, „ Така сме решили да постъпим”, „Съветвах се с детски лекар”, и др. подобни, които да изговаряте уверено и същевременно със спокоен тон. Изразявайте своите мисли и чувства открито, без да ги затаявате вътре в себе си, но го правете добронамерено и вежливо, тъй като отношенията с близките ще продължават и занапред.
5. добре е да постигнете единомислие с партньора си по въпросите за детето и всички други важни ситуации – така ще се чувствате много по-спокойна и дребните ежедневни проблеми няма да Ви изваждат от равновесие. Мислете по-често как да си върнете усмивката, как да създадете повече радост за вас тримата – Вие, партньора и вашето дете, как да прекарвате повече приятни и щастливи моменти заедно.
Желая Ви успех!
Ели ноева.

Благодаря Ви, за вниманието. Аз винаги използвам думи като: Аз така съм преценила, Питала съм педиатърката, и повярвайте ми наистина обяснявам бавно и спокойно. Обаче явно трябва да й се стросна, защото от добрия ми тон не разбира. Пример: Днес дойде сутринта и започна да ми обяснява как сутрин тя давала кус кус със сиренце на децата си, да съм давала и аз така, много засищало. И аз обяснявам, че сутрин й давам мляко, за което съм говорила с педиатъра и ми е казал, че то засища и мога да го давам и сутрин и вечер. Избрала съм да го давам сутрин, защото е по лесно за приготвяне, а и всяка сутрин излизаме и трябва да се приготвим по бързо. Но все едно го казах на стената, какво засищало това мляко, сигурно детето оставало гладно. Пак обяснявам, че тя по пътя яде солети, кроасанчета. Обаче тя пак започва да ми обяснява, че кус куса се сварявал бързо, да съм й правела. Разбирате ли, ядосвам се защото оставам с впечатлението, че не зная как да гледам детето. А аз съм тази която се грижа за всичко, пазарувам, готвя, чистя, плащам сметки и гледам детето, и то по най добрия начин. Таткото лятото е постоянно на работа, всички летни месеци са в кампания. Илиза в 8ч и се прибира в 23ч. И накрая всички ми дават акъл. Всеки е добре дошъл в къщи, но да си играят с детето, не да ми се месят.

[Васко]

Здравейте! Обръщам се към вас с молба за съвет, при кой точно лекар да отида със следните симптоми!
Принципно заболяването ми е доста от отдавна. Всичко започна да кажем преди 7 години тогава сякаш получих паническа атака, бях легнал и си учих за поредния изпит и в момента в който реших да стана за да си легна сякаш цялата кръв ми отиде в сърцето и сякаш получавах сърдечен удар. Много се притесних отидох до един приятел (доста трудно) за да му кажа да извика Бърза помощ. Докато чаках изтръпнах целия и се парализирах по етапно, до такава степен, че парализата ми стигна до гръдния кош и буквално се борих за глътка въздух. Както и да е, дочаках Бързата помощ и те след като ми направиха кардиограма установиха, че всичко ми е ок(макар че кръвното ми беше доста високо и много учестен пулс ама уж нормално за уплашеното ми състояние) И решиха да ми поставят успокоително диазепам. В момента в който ми го биха ме обля топла вълна и всичко ми олекна. На сутринта страшно главоболие, което и вечерта си го имаше де, особено на темето отгоре. Ходих по лекари и всички ми казват, че уж всички изследвания са ок. Мина се време и се стабилизирах.
Преди 2 години в Англия на бригада, когато бях докато работих, доста трудна и тежка работа се случи още по-опасно и стресиращо за мен състояние. Там берем цветя и общо взето цял ден тичаме по полетата. Та си работя и реших да хапна малко бисквити преди да започна поредния ред. Хапнах и почнах и след около 10 минути усещам супер горчивина в устата и сякаш някакво мравучкане в областта на слънчевия сплит и докато се усетя сякаш ми падна кръвното и не ми достигна кислород в мозъка, усетих как сякаш ми пуснаха супер силен ток, който се насочи в областта на сърцето и изпитах страшна болка, то ми прелупа няколко пъти, паднах на земята и просто колабирах и се борех за глътка въздух. Доста поизплаших хората около мен. Полежах си в калта, докато дойде линейката с болки в гърдите и пак горе по темето. След като ми направиха кардиограма пак ми казаха, че съм имал по-здраво сърце и от тях. Прибрах се в Бг и пак по лекари те ми дават антидепресанти, които обаче само облекчават временно ефекта или трябва да ги пия доста по-дълго време от 4-5 месеца.
Забелязал съм вече няколко години подред ми се случва, когато се опитам да ходя на фитнес, след като направя 1 месец всичко се връща. Първо почват да ми изтръпват крайниците, все едно, че гърдите ми или сърцето ми ще спре. Главата отгоре на темето ме боли и усещам едно такова постоянно мравучкане. Общо взето все едно ми се възпаляват нервите. И ме гори огън, а нямам температура. И това постоянно го усещам. Отделно това се отразява и на органите ми. Вегетативната нервна система излиза извън контрол. Стомаха ми и червата постоянно получават спазми. Особено когато се храня, просто не мога да почна работа веднага след това. Защото сякаш ми става топка в стомаха и когато работя особено под стрес започват спазмите, като се стига и до прескачане на сърцето ми и остра болка сякаш ще ми спре и се мъчи много. Тялото ми, тъй като е стегнато след тренировките, сякаш изпращайки импулси до нервите ги кара да откачат(просто не мога да ги контролирам) и след няколко дни в напрегнато състояние просто се събуждам смазан и психически и физически. След това изпадам в тежка депресия, много, много тежка, която се редува и е на моменти (Добре че съм вярващ, иначе не знам). И просто после нервите, сякаш всяка вътрешна и външна промяна ги кара да откачат, чувство като на силен ток по тялото ми, който не мога да контролирам.Може би промяна в кръвното налягане, ако хапна пък сладко нещо, след около 10 мин ми става страшно лошо. Силна музика ако слушам веднага получавам спазми и не издържам. Ако се храня с пикантна храна също(за това през този период предпочитам да постя и да се храня с малко и безвкусна храна за да не дразня допълнително нервите). Алкохолът също не ми действа добре. Ако пия примерно 2-3 пъти в седмицата и то по малко, примерно по 1 бира, това пак ми вреди и ми замайва главата и то не само когато съм изпил алкохола, ами и чувството продължава и в другите дни, като понякога имам и световъртеж и не мога да ставам рязко. При всяко допълнително физическо действие, сякаш горе мозъчната ми кора и отзад на тила ми горят и това го чувствам постоянно.
Не знам вече към кой лекар да се насоча, който би ми поставил правилната диагноза. Не знам дали е за психолог само или трябва и невролог да си каже мнението, защото не си обяснявам как едни физически дейности, които уж освобождават напрежението всъщност сякаш ми възпаляват нервите. Чувствам се на моменти, като в клетка с това мое тяло. Помагаше ми тичането ама не винаги. Също така не искам да се тъпча с наркотици и вярвам, че те не са решение на проблема. Общото чувство е, че сякаш нервите ми са възпалени и ми горят и всички органи излизат извън контрол. Дали не е някакво автоимунно заболяване или проблем със жлезите ми. Понякога имам дълъг период от време в който ми е изтръпнало (сякаш имам нещо, като бучка на гърлото), но и при изследване на щитовидната ми жлеза всичко беше в норма. Знам, чувствам, че мога да се излекувам, ама не знам точно как. Искам да мога да си спортувам нормално, а не всеки път да ми става лошо и да изпадам в такива състояния.
Ще се радвам ако успеете да ме насочите, благодаря ви!

[Eli Noeva]

Здравейте Васко,
Преживяванията, които Ви безпокоят и заради които търсите адекватна професионална помощ най-вероятно са свързани с паническо разстройство и генерализирана тревожност.
Вашите симптоми са били лекувани с антидепресанти, които действително се приемат по-продължително време и за съжаление постигат временно подобрение.
Когато попаднете в условия, които Ви натоварват физически и психически – след около месец всичко се повтаря, както сам сте установили.
Може да се консултирате с личния си лекар или гастроентеролог за проблемите със стомаха, които също са психосоматични – пробиотиците могат да успокоят и възстановят функциите на стомаха.
Възможна е и консултация с невролог – заради другите невротични симптоми.
И най-вече Ви препоръчвам терапия с психолог – когнитивно-поведенческа и енергийна психология за идентифициране на пораждащите безпокойство, страх или тревога / или други негативни емоции/ причини, и за овладяване на ежедневния стрес.
Съобщавате, че медицинските изследвания са в нормата, така че се освободете от мисли са неприятни болести.
Спрете употребата на всякакъв вид алкохол за известно време – докато трае лечението със специалистите.
Пийте два пъти дневно чай от мента – по една чаена чаша с 1-но филтърно пакетче, с 1 чаена лъжичка мед.
Вместо активен спорт - по възможност се включете в група по йога.
Тези мерки ще имат дълготраен положителен ефект върху физическото и психическото Ви здраве.

Желая Ви успех!
Ели Ноева.

[mhp34]

Здравейте!
Страдам от хронична депресия вече 20 години. Преди няколко месеца съм на лекарства, после отшумава, но от 5 години съм постоянно на лекарства. В момента пия Лароксин и Флуанксол и се чувствам горе-долу добре. Напълнях с 40 кг. Въпросът ми е мога ли да пия капсули зелено кафе за отслабване в комбинация с тези лекарства? Също така купих си 5-HTP. Мога ли да сменя лекарства с тези таблетки. По-безопасни ли са?

[кроки]

Здравей те! Имам няколко въпроса и се надявам да ми помогнете!
Имам син на 2години и 8 месеца, посещава ясла, но много трудно. Трудно, защото не иска да ходи. В момента, в който се събуди и казва"Мишо не, Ицо не"- това са негови приятели и преди да тръгне на ясла му казах, че ще ходи с тях, мислейки си, че ще понесе по лесно тръгването. Преди му казвах, че отиваме при децата и той ревеше и казваше ""Децата не". До яслата е притеснителен, готов да заплаче, и заплаква. В яслата влиза ревейки, после ми казват, че не плаче през деня. Признавам се, че е разглезен, свикнал е всичко да му се угажда,нетърпелив е, нервен. Помогнете ми това да се промени - как да го направя по-търпелив, да го науча да изчаква. Ако поиска нещо, го иска на момента. Когато му кажа да изчака или след малко, започва едно тръшкане,реване......
На ясла според мен не иска да ходи, защото прекалено много му угаждаме, играя си с него през цялото време, не остава сам. А в яслата е ясно, че не може госпожата цял ден да играе с него, и всичко което иска да му се дава. Знам, че и ние родителите имаме вина за това, но ми помогнете. Всеки ден си казвам "От утре нещата се променят, ставам строга" - и нищо. Забелязвам, че и с викане и каране не става. Напротив, детето повече се изнервя и прави същите, реакции като мен. Много е инатлив, изнервен. Искам, кагото му кажа нещо да ме изслушва, като му кажа да изчака, да почака малко, кагото отидем в магазина и кажа това не може да купим, да се съгласи и други подобни ситуации.
Благодаря!