Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[ivoip79]

Искам да Ви обясня моя случай и да ми кажете към какъв специалист да се обърна. Женен съм от 6 години, имам страхотни 2 деца, страхотно се разбираме вкъщи, имам страхотна работа, но последно време имам някакво проблеми, казвам си в главата, че не обичам децата, а всъщност много ги обичам, така и със съпругата ми е същото. На работа като отида тръпки ме побиват, а си обожавам работата, отида в магазин, примерно да пазарувам, тръпки ме побиват, ще кажеш, че имам някакъв страх. И другото, което искам да споделя, че почнах да изпитвам чувства към мой колега, който е мъж, което още повече ме побърква, как може да изпитвам чувства към мъж като обичам толкова много семейството си, не мога да го проумея, направо ще се побъркам, като отида до него или той дойде до мен, направо полудявам, а и той си е женен и си има дете, дайте ми съвет, какво да правя, не ми се живее, моля Ви се, помогнете ми!

[Galina Todorova]

Искам да Ви обясня моя случай и да ми кажете към какъв специалист да се обърна. Женен съм от 6 години, имам страхотни 2 деца, страхотно се разбираме вкъщи, имам страхотна работа, но последно време имам някакво проблеми, казвам си в главата, че не обичам децата, а всъщност много ги обичам, така и със съпругата ми е същото. На работа като отида тръпки ме побиват, а си обожавам работата, отида в магазин, примерно да пазарувам, тръпки ме побиват, ще кажеш, че имам някакъв страх. И другото, което искам да споделя, че почнах да изпитвам чувства към мой колега, който е мъж, което още повече ме побърква, как може да изпитвам чувства към мъж като обичам толкова много семейството си, не мога да го проумея, направо ще се побъркам, като отида до него или той дойде до мен, направо полудявам, а и той си е женен и си има дете, дайте ми съвет, какво да правя, не ми се живее, моля Ви се, помогнете ми!

Здравейте,
Колкото се може по-скоро посетете психотерапвет и споделете вашите тревоги, мисли и чувства. Това е специалистът, който ще ви помогне да получите яснота, относно проблема си. Ако се наложи направете консулт и с психиатър, защото може би става въпрос за някакво тревожно разстройство. Но това не мога да ви го кажа от разстояние. Добре е да подходите отговорно и сериозно към проблема си. Истинската помощ се получава в кабинета на съответния специалист. Пожелавам ви успех!

[lady V]

Здравейте, бих искал да попитам, продавате ли пакет женски полови хормони тук, такива които се вземат преди операция за смяна на пола от мъж към жена и какви са цените? Какво бихте ми препоръчали като най-ефективно?

[Galina Todorova]

Здравейте, бих искал да попитам, продавате ли пакет женски полови хормони тук, такива които се вземат преди операция за смяна на пола от мъж към жена и какви са цените? Какво бихте ми препоръчали като най-ефективно?

Здравейте,
Съжалявам, но аз извършвам психологическо консултиране и не се занимавам с медикаменти и хормонална терапия. Намерете точния специалист. Аз не мога да ви препоръчам такъв.

[stefito]

Здравейте искам да ме посъветвате не мога да реша за моя приятел дали да съм с него или не . Проблемът е ,че той не е българин ,а аз съм и ми е трудно да го оставя . Постоянно плача ,тъжна съм и депресирана но понякога не знам дали го обичам защото се държи гадно с мен но не винаги де само понякога .

[МаринаГ]

Здравейте. Имам семейни проблеми, но не мога да преценя кой има по голяма вина за тях аз или съпругът ми. Работата е там че сме много различни. Той е човек прекалено властен и уверен във себе си и по някъв начин успява да излезе чист от всяка ситуация. Отказва да приеме че има вина също за нашите неразбирателства и обвинява мен,като казва че аз само си измислям някакви проблеми и после подлудявам и него с тях. Работата е там че проблемите за мен не са измислени. Женени сме от 11 години,имаме две деца за които аз се грижа абсолютно сама.Нямам никаква помощ от него и реално никакво свободно време за себе си. На лекар ,фризьор,по институции или семейни дела аз съм винаги с децата, а неговия отговор е че той няма време да се занимава с това да стои вкъщи с тях защото си има друга работа. Аз работя,но заплатата ми в края на месеца винаги отива в неговия джоб след което започва едно всекидневно молене от моя страна за пари с които да мога да се прибера или да купя нещо за вкъщи. При което реакцията му обикновенно е "Вчера нали ти дадох". Обяснението му по въпроса е че се налага да правим инвестиции за в бъдеще. И тои наистина ги прави и то успешно, но това ни лишава от настоящето ни. Освен това тези молби ме унижават страшно много и се чуствам ужасно,но когато повдигна въпроса той ме заплашва че като не ми харесва това ще ме остави да се оправям сама със заплатата и живота си. При това освен че ми е съпруг ми е всъщност и началник. Което ме прави още по зависима от него. Реално ако го напусна оставам и без работа. А когато няколко пъти съм намеквала че искам да сменя работата си автоматично отговора е бил че не му е сега времето, със съвсем ясен подтекст. Сексуалният ни живот липсва ,особено след второто ни дете. Той много пъти директно ми е отказвал секс, при всичките ми опити да променя това безуспешно. Работата е там че си мисля че може би и аз съм виновна до някъде за поведението му,тъй като винаги му отстъпвах за всичко защото не обичам да се карам с него. Това обикновенно ме кара да се чуствам още по зле,а за него е все тая.Освен това съм все изнервена и често доста сприхава предвид всичко това,а той сигурно ме вижда просто като слаб човек. Наистина не зная как да постъпя, да намеря начин да си тръгна ли(не мога да разчитам на никой за помощ което ме плаши ужасно много) или да се опитвам да променя нещо в този брак заради децата.

[Galina Todorova]

Здравейте. Имам семейни проблеми, но не мога да преценя кой има по голяма вина за тях аз или съпругът ми. Работата е там че сме много различни. Той е човек прекалено властен и уверен във себе си и по някъв начин успява да излезе чист от всяка ситуация. Отказва да приеме че има вина също за нашите неразбирателства и обвинява мен,като казва че аз само си измислям някакви проблеми и после подлудявам и него с тях. Работата е там че проблемите за мен не са измислени. Женени сме от 11 години,имаме две деца за които аз се грижа абсолютно сама.Нямам никаква помощ от него и реално никакво свободно време за себе си. На лекар ,фризьор,по институции или семейни дела аз съм винаги с децата, а неговия отговор е че той няма време да се занимава с това да стои вкъщи с тях защото си има друга работа. Аз работя,но заплатата ми в края на месеца винаги отива в неговия джоб след което започва едно всекидневно молене от моя страна за пари с които да мога да се прибера или да купя нещо за вкъщи. При което реакцията му обикновенно е "Вчера нали ти дадох". Обяснението му по въпроса е че се налага да правим инвестиции за в бъдеще. И тои наистина ги прави и то успешно, но това ни лишава от настоящето ни. Освен това тези молби ме унижават страшно много и се чуствам ужасно,но когато повдигна въпроса той ме заплашва че като не ми харесва това ще ме остави да се оправям сама със заплатата и живота си. При това освен че ми е съпруг ми е всъщност и началник. Което ме прави още по зависима от него. Реално ако го напусна оставам и без работа. А когато няколко пъти съм намеквала че искам да сменя работата си автоматично отговора е бил че не му е сега времето, със съвсем ясен подтекст. Сексуалният ни живот липсва ,особено след второто ни дете. Той много пъти директно ми е отказвал секс, при всичките ми опити да променя това безуспешно. Работата е там че си мисля че може би и аз съм виновна до някъде за поведението му,тъй като винаги му отстъпвах за всичко защото не обичам да се карам с него. Това обикновенно ме кара да се чуствам още по зле,а за него е все тая.Освен това съм все изнервена и често доста сприхава предвид всичко това,а той сигурно ме вижда просто като слаб човек. Наистина не зная как да постъпя, да намеря начин да си тръгна ли(не мога да разчитам на никой за помощ което ме плаши ужасно много) или да се опитвам да променя нещо в този брак заради децата.

Здравейте,
Ще започна с последното ви изречение..."или да се опитвам да променя нещо в този брак заради децата". Така и не разбрах от колко време сте с вашия съпруг и от кога са тези проблеми. Явно сте доста подчинена и търпелива щом чак сега решавате да променяте нещо във връзката си. Но, все пак е хубаво, че го мислите. Обикновено тези промени настъпват бавно и почти никога двойката не успява да се справи без професионалната намеса на семеен терапевт. Ако сериозно сте решили да не живеете повече по този начин, обезателно се консултирайте със специалист. Дори и съпругът ви да откаже, направете тази консултация сама.
Макар, че любовта е мощен тласък за съпрузите да си помагат и да се подкрепят един друг, да се направят един други щастливи, сама по себе си тя не създава тъканта на взаимоотношенията - личностните качества и умения, които са от критично значение за тяхното поддържане и развитие. Някои специфични личностни качества са от критично значение за щастливите взаимоотношения: отдаденост, чувствителност, щедрост, тактичност, лоялност, отговорност, доверие. съпрузите имат нужда да си сътрудничат и да продължават напред чрез съвместни решения. Много често единия от съпрузите има завишени очаквания и са склонни да интерпретират по погрешен начин действията на другия. Когато често пъти в общуването възникнат конфликти, партньорите могат да започнат да се обвиняват един друг, вместо да мислят за конфликта като за проблем, който може да бъде разрешен...
Мога да пиша дълго, но това едва ли ще ви бъде толкова полезно. По-важно е да предприемете среща с психотерапевт, който ще ви помогне да разберете, какво се случва, къде е проблема и как да си помогнете и излезете от това състояние.
Пожелавам ви успех!

[Galina Todorova]

Здравейте искам да ме посъветвате не мога да реша за моя приятел дали да съм с него или не . Проблемът е ,че той не е българин ,а аз съм и ми е трудно да го оставя . Постоянно плача ,тъжна съм и депресирана но понякога не знам дали го обичам защото се държи гадно с мен но не винаги де само понякога .

Здравейте,
Не мога да ви посъветвам какво да правите с живота си, защото мисля, че сте автономен човек, който може сам да носи отговорност за решенията си. Би било несериозно да ви дам професионално мнение само на основание краткото съдържание на писмото ви. Ако в действителност мислите, че сте в депресия и не можете да се справите сама потърсете професионална помощ. В тази консултация вие ще получите яснота, относно решението си. Не го отлагайте, ако искате да се чувствате спокойна! Пожелавам ви успех!

[vas_87]

Здравейте и от мен!От 8г. съм с мъжа ми,с когото нямаме брак,но имаме дете..желано и планирано.Исках ме я и слава богу тя ппродължава все да ни радва.Още тогава,преди тя да се роди [дъщеричката ни],той-баща й,ми обеща да сключим брак,но в момента ,в който го попитах..Ами къде ще живеем..така и не се оженихме де.Ти трябва да напуснеш дома на майка си и да сме отделно семейство,впредвид това,че той е от село,в което няма прилични условия за живот и развитие,моите родители в последствие също останаха в същото село,а и ние от там се познаваме с мъжа ми,но аз никога не сьм живяла там,имаме къща в града и моите родители ни дадоха цялата си обич и подкрепа да направим тази къща свой дом.Той уж се съгласи,докато в един момент,той не се скара с тях,само,защото те го попитаха дали наистина е убеден,че бебето,което е на път ще се гледа в града,където има всичко и,че той ще е до нас...Мина време,наще простиха и забравиха,направихме ремонта,бебка се роди и в един момент,той пак си се върна на село,не пожела да напусне работата,в която и днес работи и така до ден днешен той пътува от 30км,но 1-2 пьти седмично....И винаги намира оправдания защо не се прибира всяка вечер..все много изморен,пари за гориво и др,живее с майка си(на която й е все тая кога ще ни вижда мен и внучка си,изобщо не ни търси,а като ни види все едно много ни обича)и с брат си,който е по-голям от него,но няма дете и живее почти по същия начин-пътува отвреме навреме,за да се види с неговата,даже се грижи и за нейното дете от друг .Като цяло се разбираме,тук ли е в града с нас винаги е идеален,страшно много се грижи за детето ни,вижда се,че наистина всичко прави с удоволствие,кьм мен е внимателен,в иинтимен план също всичко е перфектно...НО това е,че и до ден днешен,неговите дрехи са там на село,в къщата на майка му,а и там си му е работата,която изобщо не иска да смени,но тук проявявам разбиране,щом чувства сигурност нека си работи там,но да се прибира всяка вечер като нормален мъж...Никога не каза ..нашият дом..това страшно много ме обижда,има нужда от ремонт ,а той не се включва,поне за другите основни финанси ми помага,понеже аз не работя,но виждам как полага грижи за онази селска къща,но не и за тази,в която отглеждам детето ни,а сега иска и второ,аз имам огромното желание да имаме още едно дете,но като го питам..Пак ли така ще го гледаме ти в къщата на майка ти на село,аз в наща в града и той казва,че не,че скоро всичко щяло да се оправи и всеки път едни и същи обещания...Да искам още деца,обожавам ги,но ме е и срам,и страх...Да не бъде пак..телефонен баща..и грижи и физически контакт не всеки ден.Много сьм объркана,моля за съвет,как да му отворя очите и да го откъсна от там,че дори и хора вече няма там,нищо няма...БЛАГОДАРЯ ВИ..!

[Galina Todorova]

Здравейте и от мен!От 8г. съм с мъжа ми,с когото нямаме брак,но имаме дете..желано и планирано.Исках ме я и слава богу тя ппродължава все да ни радва.Още тогава,преди тя да се роди [дъщеричката ни],той-баща й,ми обеща да сключим брак,но в момента ,в който го попитах..Ами къде ще живеем..така и не се оженихме де.Ти трябва да напуснеш дома на майка си и да сме отделно семейство,впредвид това,че той е от село,в което няма прилични условия за живот и развитие,моите родители в последствие също останаха в същото село,а и ние от там се познаваме с мъжа ми,но аз никога не сьм живяла там,имаме къща в града и моите родители ни дадоха цялата си обич и подкрепа да направим тази къща свой дом.Той уж се съгласи,докато в един момент,той не се скара с тях,само,защото те го попитаха дали наистина е убеден,че бебето,което е на път ще се гледа в града,където има всичко и,че той ще е до нас...Мина време,наще простиха и забравиха,направихме ремонта,бебка се роди и в един момент,той пак си се върна на село,не пожела да напусне работата,в която и днес работи и така до ден днешен той пътува от 30км,но 1-2 пьти седмично....И винаги намира оправдания защо не се прибира всяка вечер..все много изморен,пари за гориво и др,живее с майка си(на която й е все тая кога ще ни вижда мен и внучка си,изобщо не ни търси,а като ни види все едно много ни обича)и с брат си,който е по-голям от него,но няма дете и живее почти по същия начин-пътува отвреме навреме,за да се види с неговата,даже се грижи и за нейното дете от друг .Като цяло се разбираме,тук ли е в града с нас винаги е идеален,страшно много се грижи за детето ни,вижда се,че наистина всичко прави с удоволствие,кьм мен е внимателен,в иинтимен план също всичко е перфектно...НО това е,че и до ден днешен,неговите дрехи са там на село,в къщата на майка му,а и там си му е работата,която изобщо не иска да смени,но тук проявявам разбиране,щом чувства сигурност нека си работи там,но да се прибира всяка вечер като нормален мъж...Никога не каза ..нашият дом..това страшно много ме обижда,има нужда от ремонт ,а той не се включва,поне за другите основни финанси ми помага,понеже аз не работя,но виждам как полага грижи за онази селска къща,но не и за тази,в която отглеждам детето ни,а сега иска и второ,аз имам огромното желание да имаме още едно дете,но като го питам..Пак ли така ще го гледаме ти в къщата на майка ти на село,аз в наща в града и той казва,че не,че скоро всичко щяло да се оправи и всеки път едни и същи обещания...Да искам още деца,обожавам ги,но ме е и срам,и страх...Да не бъде пак..телефонен баща..и грижи и физически контакт не всеки ден.Много сьм объркана,моля за съвет,как да му отворя очите и да го откъсна от там,че дори и хора вече няма там,нищо няма...БЛАГОДАРЯ ВИ..!

Здравейте,
Извинете ме за закъснелия отговор. Проблемът ви доколкото разбирам не е от скоро. Липсва ви всекидневното общуване с вашия съпруг и се дразните от факта, че той не може да приеме за свой дом, домът даден от вашите родители. Опитвате се да наложите вашите желания, защото смятате, че сте права. Стараете ли се да го изслушате какво той иска? Разговаряте ли помежду си, споделяйки какви са ви желанията и кой до какъв компромис може да стигне? Защото в една връзка само любов не стига. Нужно е да бъдем толерантни, емпатийни, отговорни и доверчиви. Оставям с впечатлението, че имате много силна връзка с родителите си и някак съпругът ви остава на по-заден план. Може би и затова го дразни толкова, че живеете в тяхната къща. Казвате, че вашите са му простили, но си отговорете, дали той им е простил. Добре е да му покажете, че той ви е най-важен и сте готова на всичко за да сте заедно. Най-добрия вариант е да се стремите към взаимна независимост, като се опитате да създадете нещо само ваше. Това е трудно, но е непостижимо. Прекалено се интересувате от мнението на родителите си и ги намесвате във вашите отношения. Това пречи на връзката ви. Разбира се, че всичко, което в момента ви казвам е субективно, защото е трудно да се направи оценка и да се даде препоръка чрез тази форма на консултиране. Горещо ви препоръчвам да потърсите услугите на професионален психолог или психотерапевт, може индивидуално, а може и семейно. Така ще успеете да си отговорите на много въпроси и да преосмислите взаимното си съществуване. Пожелавам ви успех!