Истории от живота вкъщи :)

[Pipilota]

Много се чудих как да оформя темата, подбутната от историите, които се разказват из форума.
Тук ми се ще да си съберем истории, свързани с това какво се случва в домовете ни, какво се случва в отношенията ни със съпружеското тяло, какво става и с децата ни.

Cosy-family-at-home-007.jpg (47.59 KiB) Прегледано 2680 пъти

Вие знаете, че работата на майката никак не е лесна, а опре ли въпроса и до мъжа то става страшно!
Случаите на прибрал се мъж от работа и полегнал на дивана не са един, не са и два. Затова чакам да споделите как живеете у вас, как разделяте задълженията си, какви са ви отношенията и като цяло може да научим някой полезен трик за съжителството с Марсианците-мъже.
Разбира се до тук не спираме и с мъжете, а и с малките резултати от нашата любов, които правят всичко да ни побъркат. Какви са ви заниманията с тях? Е това е, историите от живота вкъщи! Нашето реалити.

[Mon_ton]

Много хубава тема! Ние от скоро сме семейство и засега нещата вървят сякаш добре, но започнах да се замислям дали и така ще продължат. Понеже сега през бременността не работя или ако го правя е изключително рядко, то цялата домакинска работа е мое задължение. Но усещам, че моят любим не прави никакви опити да ме отмени малко, чудя се дали като се появи бебето пак ще продължава да чака всичко на готово и дали в момента правя грешка, като аз се грижа за къщата, може би трябва да забравя семейните задължения и по-често да стоя полегнала на леглото и да си почивам.

[Anka]

Не съм имала все още подобен тип съжителства, но мога да разкажа какво се случва у нас и колко е несправедливо. У дома аз съм голямата кака, с брат ми имаме 15г. разлика. Всичко е чудесно, с едно изключение, че аз трябваше да го играя майка на малкия. Родителите ми винаги пропускат, че то си е тяхно дете и го зачисляват на мен. Единия имал работа, другия трябвало да готви, а аз така и така ще излизам?!?!?! трябва да го взема с мен.. е страхотно направо.

[qwerryyy]

Те връзките все така се получават, както го научиш мъжа. Или ще знае да помага или няма да може нищо да прави.

[red_eyes]

Мога да се похваля, че преди броени дни се откъснах от човек, който очакваше да върша всичко от-до, а той да си живее живота и да се вее наляво и дясно след работа. Мога да ви кажа, че през последната година от съжителството ни аз вдигнах ръце, нищо не бутвах, освен ако и той не проявяваше инициатива да поизчисти нещо, не готвех, единствено си перях моите дрехи, та така се превъзпита донякъде, но не напълно, затова и ето пак сингъл (парти)

[Локумът]

У нас ако знаете какво е - жената нон стоп ходи на някъде, а аз трябва да чистя и да се занимавам с всичко, добре че поне готви, щото ако и това тряяше да правя аз досега да съм избягал.

[Lisandra]

При нас май е добре, но винаги може повече. Помага, но много ме дразни, че трябва да повтарям по няколко пъти какво да свърши. Май за мъжете е характерно да са разсеяни. Повечето ни конфликти произтичат от това, че все не е рабрал или чул, а като му казвам кима с глава и се съгласява.

[Локумът]

При нас май е добре, но винаги може повече. Помага, но много ме дразни, че трябва да повтарям по няколко пъти какво да свърши. Май за мъжете е характерно да са разсеяни. Повечето ни конфликти произтичат от това, че все не е рабрал или чул, а като му казвам кима с глава и се съгласява.

"Дами, ако някой мъж каже, че ще поправи нещо, то той ще го поправи. Не е нужно да му напомняте на всеки шест месеца." Неизвестен за мен автор, и много правилно е казал човека. Ще ти кажа що се получава така, защото жените постоянно говорите и постоянно искате нещо, а на нас не ни се слушат нон стоп вашите приказки. Ако казвате по-малко и по-съществено няма да го има тоя проблем.

[Lisandra]

При нас май е добре, но винаги може повече. Помага, но много ме дразни, че трябва да повтарям по няколко пъти какво да свърши. Май за мъжете е характерно да са разсеяни. Повечето ни конфликти произтичат от това, че все не е рабрал или чул, а като му казвам кима с глава и се съгласява.

"Дами, ако някой мъж каже, че ще поправи нещо, то той ще го поправи. Не е нужно да му напомняте на всеки шест месеца." Неизвестен за мен автор, и много правилно е казал човека. Ще ти кажа що се получава така, защото жените постоянно говорите и постоянно искате нещо, а на нас не ни се слушат нон стоп вашите приказки. Ако казвате по-малко и по-съществено няма да го има тоя проблем.

Хахаха, на шест месеца щеше да е приемливо, но се сещам за случай когато две години стърча кабел от стената, нави го и сложи капачката пет минути преди да ни дойдат гости от чужбина.

[Локумът]

При нас май е добре, но винаги може повече. Помага, но много ме дразни, че трябва да повтарям по няколко пъти какво да свърши. Май за мъжете е характерно да са разсеяни. Повечето ни конфликти произтичат от това, че все не е рабрал или чул, а като му казвам кима с глава и се съгласява.

"Дами, ако някой мъж каже, че ще поправи нещо, то той ще го поправи. Не е нужно да му напомняте на всеки шест месеца." Неизвестен за мен автор, и много правилно е казал човека. Ще ти кажа що се получава така, защото жените постоянно говорите и постоянно искате нещо, а на нас не ни се слушат нон стоп вашите приказки. Ако казвате по-малко и по-съществено няма да го има тоя проблем.

Хахаха, на шест месеца щеше да е приемливо, но се сещам за случай когато две години стърча кабел от стената, нави го и сложи капачката пет минути преди да ни дойдат гости от чужбина.

Нали знаеш, не отлагай днешната работа за утре, като можеш да я свършиш в другиден, тъй че.. Ама те разбирам де и моята жена страда от това, хохо