29 Авг 2016, 16:47
Тея нерешителни мъже, дразня се и аз на такива, че и на моя. Аз съм тази, която е склонна ад си понижим малко стандарта и да се разкараме на квартира, за да не живеем у нас, ама НЕЕ.. :) трябвало да даваме пари, трябвало не знам си какво си..

Така че напълно те разбирам, нямате деца, натискай го и си дигайте парцалите, кажи му да пробваме, да видим как ще са отношенията ни. А те повярвай ми няма как да не се подобрят!
30 Авг 2016, 09:27
Според мен наистина проблемът е в това, че не живеете сами, не мисля, че това е достатъчно голяма причина да си развалите семейството, особено, ако има любов между вас. Все пак не си женена за баща му, защо ще се развеждаш с него?

Поговори с половинката ти и ако трябва се премести сама, той ако иска, ще те последва, ако не, то тогава вече можеш да си мислиш за развод.
30 Авг 2016, 09:47
Във всеки случай най-лошото, което можеш да направиш, е да търпиш. Защо? Вместо да направиш така, че да промениш нещата, ти ще се оставяш на течението! Според мен това ще е голяма грешка. Ако мъжът ти няма желание да променя нищо, тогава половината задача ти е решена, ти си на ход.
29 Сеп 2016, 11:12
И аз ако знам какво и за какво го търпя... толкова много неща ме дразнят, че дори не мога да синтезирам проблема ведно нещо, което да обясня, то се вижда и от поста ми колко съм объркана. Просто вече всичко ме дразни и идеята, че ще се прибера вкъщи при тях ме побърква.
29 Сеп 2016, 11:30
Най-лесно е да се обвинява другият за всичко. Не казвам, че ситуацията ти е лесна или че не трябва да изискваш от мъжа си, но имай смелостта да погледнеш и вътре в себе си. В повечето случаи там се коренят нещата и само от теб зависи дали ще се промени нещо.
29 Сеп 2016, 14:28
Не само мъжете, но и жените понякога забравят за отговорността към децата си и въпреки, ч еги гледат - хранят и поят, забравят да им бъдат майки и тръгват да си дирят на ново щастието. Малко разум трябва да си обичаш децата май..
29 Сеп 2016, 14:51
Винаги има кофти родители. Не винаги обаче децата получават щастие след развода, много зависи от много неща и от отговорността на човека и неговия усет за нещата :)
30 Сеп 2016, 12:11
Разведена съм от 10 години, в началото беше хубаво, после вече осъзнаваш, че може би е добре да имаш някой до себе си, когато ти е тежко, но или попадаш на хора, които искат да те използват, или се заблуждаваш, че можеш да очакваш нещо повече.
30 Сеп 2016, 12:34
Аз съм по-оптимистично настроена и мисля, че ако разводът е стъпка да спасиш себе си и другия от отровни отношения, трябва да се направи. После отново срещаш хора и ти определяш с кои да бъдеш, какви да са връзките и докъде да стигнат. Винаги има такива, които ще те разочароват, но позволиш ли да те пречупва това, няма да намериш щастието.
30 Сеп 2016, 15:48
viking написа:Аз съм по-оптимистично настроена и мисля, че ако разводът е стъпка да спасиш себе си и другия от отровни отношения, трябва да се направи. После отново срещаш хора и ти определяш с кои да бъдеш, какви да са връзките и докъде да стигнат. Винаги има такива, които ще те разочароват, но позволиш ли да те пречупва това, няма да намериш щастието.
Понякога се получава така, че някои от двойките се разделят в ужасни отношения, а после намират друг, с който изграждат съвсем различна връзка, която е много добра. Ето така вече се оказва, че двойките не са много луди.
Powered by phpBB © phpBB Group.
phpBB Mobile / SEO by Artodia.