Казват, че не боляло...



Golfie написа:Какво е да си на 25 години, малко след завършването на висшето си образование и вече да си разведена...Това е моето положение, не случих на мъж, започна добре, но ме стресна промяната в отношението му към мен, след като установих, че не съм единствена....Вече го преодолях, но при вас как е, случвало ли ви се е да ...се разведете?
Казват, че не боляло...
ogi-smile написа:Разводът – това е раздялата на двама съпрузи или партньори в живота. Той най-често е резултат от дълъг период на семейна криза и конфликт в междуличностното взаимоотношение,които предизвикват психическо страдание за двамата партньори,а ако има деца,
те страдат още по-тежко.
Всеки брак и всеки развод имат свои психологически особености. Не е ново твърдението, че всички щастливи семейства си приличат, но всяко е нещастно по свой собствен начин. Все пак може да се каже, че моделът се унаследява. Ако родителите на някой са се развели, има голяма вероятност и порастналото дете след време да се разведе, тъй като ще е склонно да реши семейните си проблеми по същия начин. Разводът е често явление при хора, които са създали семейство преди да достигнат 20 годишна възраст, както и при тези, които произхождат от различна икономическа и социална среда.
Често процесът на развода е много тежък период от живота, сравним с периода след смъртта на някой много близък. При развода обаче другият е жив, нищо не е така окончателно.
Този факт от време на време кара и двамата да мислят дали може да нещата да се върнат, къде е вината, дали това е правилното решение, дали е добре за децата, какви ще са последствията от самотата. Това е така, защото има надеждата за нова срещата и възможността отново да строят семейството и да създават сигурност, и те все ангажират мислите им .
Благородно е да простиш, не простимо е да останеш сам!
.Все пак може да се каже, че моделът се унаследява. Ако родителите на някой са се развели, има голяма вероятност и порастналото дете след време да се разведе, тъй като ще е склонно да реши семейните си проблеми по същия начин.
, ще кажа ,че хората оценяваме нещо когато го загубим и понякога се опитваме да го върнем ако не е вече късноот време на време кара и двамата да мислят дали може да нещата да се върнат, къде е вината, дали това е правилното решение, дали е добре за децата, какви ще са последствията от самотата.
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта