от boriskarlov » 22 Май 2012, 21:05
се появи тя... Поредната доза от енергия, поредната доза слънчеви лъчи, добре опаковани и скрити под желатиновата обвивка от някой незнаен китайски занаятчия, който произвежда хапчета за надежда, които го е гнус да опита, защото знае какво се случва и къде го водят, но не може да откаже доларите, с които му плащат. Вероятно някъде в малката си работилница държи голям буркан, в който той тъпче парите си, а после гледа през стъклото и вижда в отраженията на банкнотите как синът му завършва университета, как самият той бяга от мизерната си работилница, някъде далеч, където няма кой да го намери. Също както и Борис гледа отпуснат тавана на квартирата си, напукан и все по-интересен, като стара карта на света, пълна с неоткрити земи и странни хора в тях. Няма какво да се лъжем, дрогата ни прави зависими. Готов си да късаш чаршафите, да се ровиш из мръсотията на дървения под, само и само да намериш онова изпуснато хапче, което дори може и да не е там. Откриеш ли го, усещаш, че си открил Бог. Сигурно така ще се усеща и китайският занаятчия, който се опитва да избяга с дървения си куфар, хванал за ръка жена си, която държи до себе си сина им. Първите 10тина километра, първите вълни студена пот, желанието да спреш влака, писъците на жена му, пяната по устата, позорният път назад, към мястото, от което не можеш да избягаш, защото дрогата е пропита в дрехите ти, в ума ти, в кожата ти. Очаквал си да е безвредно и никога да не се закачиш? Сигурно така си е мислел и Борис, дни преди да открие тези хапчета в един китайски магазин, в който....