А според мен Вера е призракът на любимата му, която е загинала неотдавна в автомобилна катастрофа.
...Излязоха от бара малко след полунощ. Още си спомняше усмивката на устните й. Толкова отдавна не я беше виждал щастлива. След две години безуспешни опити най-сетне бяха успели - Вера бе бременна. Бременна... През изминалите месеци съзнанието му го отчиташе просто като факт, тъй като в действителност нямаше време дори да го осъзнае.
Всичко се разви с невероятна бързина . И с някаква неумолима предопределеност - като в сън, в който не успяваш да изкрещиш.
Качиха се в такси, тъй като бе пил и не искаше да рискува. Не и сега, когато съдбата най-сетне бе проявила известна доза благосклонност. Не и сега, когато цялото щастие на света тепърва предстоеше.
Не си помнеше как точно се е случило. Всичко, което знаеше, му бе разказано в последствие. На един от централните столични булеварди лек автомобил с несъобразена скорост връхлита върху таксито. При удара бе изгубил съзнание. Когато след няколко дни излезе от комата, лежеше в стерилно болнично легло, но светът вече не бе същия - Вера вече я нямаше. Докторите казаха, че не е страдала. Шофьорът на таксито също не бе оцелял.
Спомняше си пръстите й, преплетени с неговите. Меката чуплива коса, падаща като водопад по раменете й. Вкусът на устните й при онази последна целувка на задната седалка на таксито. Топлината на дъха й, шепнещ в ухото му...
Понякога се мразеше задето е запомнил толкова много от нея. Щеше да бъде далеч по-лесно просто да я изтрие от паметта си все едно никога не е била. Но същевременно не бе готов да я изгуби. Имаше нужда от нея. Като от спасителна глътка въздух... Затова продължаваше да разговаря с нея. Макар да знаеше, че е мъртва.