The Witch написа:ЧАСТ 1
Не беше страх. Беше погнуса.
Борис скочи от леглото и извика.
Не от страх. От погнуса.
Хлебарките пълзяха по тялото му, еволюирали, големи и грозни...
Борис седна на студения под и заплака, за първи път от месеци позволи отчаянието да го завладее. Изцяло. Главоломно. И тогава, точно в онзи миг, когато сме сигурни, че земята трябва да се разтвори и да ни погълне, просто защото това ще е най-справедливото, което може да ни се случи, през сълзите и апокалипсиса в ума му, се появи тя...
Въпроси: Къде е Борис, коя е тя, как да се казва тя?
Вие сте на ход!
Тя е съпругата му, а нашият главен герой спи в дома си. Предлагам разказът да продължи така:
...по красива от всякога.Ефирната и нощница падаше леко върху гърдите й.Тя се приближи към леглото му, приседна до главата му и го прегърна. Хвана в дланите си лицето му и нежно целуна устните му. Борис беше потънал в пот от кошмара, който го събуди.
В този момент той имаше нужда само от нея.Споменът от детството му и ужасът, който беше преживявал години наред в дома за сираци, го караше да се събужда не веднъж да подскочи от ужас в леглото. И двамата си бяха обещали, да създадат едно здраво семейство с много любов и хармония по между си.
Той се сгуши като малко дете в гърдите й и една сълза се отрони от очите му. Наистина не беше лесно да се забрави този кошмар. Безсънните нощи в интерната и отношението на персонала към децата.Може би този кошмар нямаше да си отиде толкова лесно, щеше да го преследва в нощите му още много дълго време. Единствено нежната й ласка и вълшебните й целувки можеха за миг да изгонят спомена.
аз имам друго предложение:
