Ефектът на пеперудата

[Forman]

ЧАСТ 1

Не беше страх. Беше погнуса.
Борис скочи от леглото и извика.
Не от страх. От погнуса.
Хлебарките пълзяха по тялото му, еволюирали, големи и грозни...
Борис седна на студения под и заплака, за първи път от месеци позволи отчаянието да го завладее. Изцяло. Главоломно. И тогава, точно в онзи миг, когато сме сигурни, че земята трябва да се разтвори и да ни погълне, просто защото това ще е най-справедливото, което може да ни се случи, през сълзите и апокалипсиса в ума му, се появи тя...

Въпроси: Къде е Борис, коя е тя, как да се казва тя?

Efekt-Peperuda.jpg

Вие сте на ход!

Тя е съпругата му, а нашият главен герой спи в дома си. Предлагам разказът да продължи така:


...по красива от всякога.Ефирната и нощница падаше леко върху гърдите й.Тя се приближи към леглото му, приседна до главата му и го прегърна. Хвана в дланите си лицето му и нежно целуна устните му. Борис беше потънал в пот от кошмара, който го събуди.
В този момент той имаше нужда само от нея.Споменът от детството му и ужасът, който беше преживявал години наред в дома за сираци, го караше да се събужда не веднъж да подскочи от ужас в леглото. И двамата си бяха обещали, да създадат едно здраво семейство с много любов и хармония по между си.
Той се сгуши като малко дете в гърдите й и една сълза се отрони от очите му. Наистина не беше лесно да се забрави този кошмар. Безсънните нощи в интерната и отношението на персонала към децата.Може би този кошмар нямаше да си отиде толкова лесно, щеше да го преследва в нощите му още много дълго време. Единствено нежната й ласка и вълшебните й целувки можеха за миг да изгонят спомена.

[Vampire Kiss]

ЧАСТ 1

Не беше страх. Беше погнуса.
Борис скочи от леглото и извика.
Не от страх. От погнуса.
Хлебарките пълзяха по тялото му, еволюирали, големи и грозни...
Борис седна на студения под и заплака, за първи път от месеци позволи отчаянието да го завладее. Изцяло. Главоломно. И тогава, точно в онзи миг, когато сме сигурни, че земята трябва да се разтвори и да ни погълне, просто защото това ще е най-справедливото, което може да ни се случи, през сълзите и апокалипсиса в ума му, се появи тя...

Въпроси: Къде е Борис, коя е тя, как да се казва тя?

Храната! Никога не беше сърбал с по-буйна страст чорбата, в която плуваха незнайни мазни подводници от месо, загубило отдавна апетитната си форма и вкус, подаянието под формата на обикновена вафла му се стори по-вкусно и от десерт в някоя сладкарница в центъра на столицата. Стомахът му най-накрая бе спокоен, но в ушите му още звучеше тракането на металната врата, както и екота от десетки лъжици, които бият в металните купички, само на няколко метра във всяка посока. В този коридор не ги извеждат на обяд, не им дават достъп до никоя от зоните, в която могат да се срещнат с другите затворници.

[delinda]

ЧАСТ 1

Не беше страх. Беше погнуса.
Борис скочи от леглото и извика.
Не от страх. От погнуса.
Хлебарките пълзяха по тялото му, еволюирали, големи и грозни...
Борис седна на студения под и заплака, за първи път от месеци позволи отчаянието да го завладее. Изцяло. Главоломно. И тогава, точно в онзи миг, когато сме сигурни, че земята трябва да се разтвори и да ни погълне, просто защото това ще е най-справедливото, което може да ни се случи, през сълзите и апокалипсиса в ума му, се появи тя...

Според мен Борис е отвлечен и затворен в мазето на стара къща, намираща се в покрайнините на София. Похищението над него е извършено по поръчка на бащата на бившата му съпруга Елеонора Казийска - дъщеря на мафиотския бос – Николай Казийски - Нико.
Малко преди сватбата на Борис и Елеонора, Нико поверява на бъдещия си зет една от най-активната част от бизнеса си - пазара на кокаин. След развода Борис решава да се отцепи и да пласира самостоятелно. Това в комбинация със съкрушената от раздялата Елеонора вбесява Нико и той решава да вземе нещата в свои ръце.

[Камелия]

ЧАСТ 1

Не беше страх. Беше погнуса.
Борис скочи от леглото и извика.
Не от страх. От погнуса.
Хлебарките пълзяха по тялото му, еволюирали, големи и грозни...
Борис седна на студения под и заплака, за първи път от месеци позволи отчаянието да го завладее. Изцяло. Главоломно. И тогава, точно в онзи миг, когато сме сигурни, че земята трябва да се разтвори и да ни погълне, просто защото това ще е най-справедливото, което може да ни се случи, през сълзите и апокалипсиса в ума му, се появи тя...

Според мен Борис е отвлечен и затворен в мазето на стара къща, намираща се в покрайнините на София. Похищението над него е извършено по поръчка на бащата на бившата му съпруга Елеонора Казийска - дъщеря на мафиотския бос – Николай Казийски - Нико.
Малко преди сватбата на Борис и Елеонора, Нико поверява на бъдещия си зет една от най-активната част от бизнеса си - пазара на кокаин. След развода Борис решава да се отцепи и да пласира самостоятелно. Това в комбинация със съкрушената от раздялата Елеонора вбесява Нико и той решава да вземе нещата в свои ръце.

Ауууу много крими ми звучи това аз имам друго предложение:

...тя е сестра му , двамата живеят в едно мазе и са крайно бедни.

[The Witch]

Първа част

Не беше страх. Беше погнуса.
Борис скочи от леглото и извика.
Не от страх. От погнуса.
Хлебарките пълзяха по тялото му, еволюирали, големи и грозни...
Борис седна на студения под и заплака, за първи път от месеци позволи отчаянието да го завладее. Изцяло. Главоломно. И тогава, точно в онзи миг, когато сме сигурни, че земята трябва да се разтвори и да ни погълне, просто защото това ще е най-справедливото, което може да ни се случи, през сълзите и апокалипсиса в ума му, се появи тя...

Втора част

Вера. Вечното момиче.
- Стегни се, моля те, стегни се – изплака тя.
- Ти си само сън, Вера, само сън – прошепна той.

Знаеше, че ако отвори очи, тя щеше да изчезне, затова ги стисна още по-силно. И изкрещя. Силно, раздиращо, като човек, останал без нищо. И без никой.

Срещна я за първи път, когато беше на 7, а тя на 6. Тя беше момиченцето от детската площадка, което винаги плачеше. Запознаха се, когато едно от момчетата в квартала я събори от люлката, а той го догони и му счупи ръката... Тогава Вера му се усмихна за първи път. А той за първи път се почувства горд..., мъж.

Вера. Вечното момиче.

Борис си стоеше все така свлечен на пода. Не усещаше глад. Нито жажда. Не усещаше студ. Нито погнуса. Единственото, което режеше мозъка му, беше липсата на значение. Беше стигнал не дъното, беше стигнал онзи гейм лейвъл, в който нищо нямаше значение, просто си там и чакаш някой да обяви края на играта.

Закри очите си с ръце, сякаш имаше опасност в тази килия, голяма 2 на 2, някой да успее да види през тях какво се случваше в главата му. И споменът за онази вечер отново пропълзя по тялото му...


Въпроси: За какво си спомня Борис?

Вие сте на ход

Efekt-Peperuda.jpg (29.14 KiB) Прегледано 565 пъти

[southern_sun]

Първа част

Не беше страх. Беше погнуса.
Борис скочи от леглото и извика.
Не от страх. От погнуса.
Хлебарките пълзяха по тялото му, еволюирали, големи и грозни...
Борис седна на студения под и заплака, за първи път от месеци позволи отчаянието да го завладее. Изцяло. Главоломно. И тогава, точно в онзи миг, когато сме сигурни, че земята трябва да се разтвори и да ни погълне, просто защото това ще е най-справедливото, което може да ни се случи, през сълзите и апокалипсиса в ума му, се появи тя...

Втора част

Вера. Вечното момиче.
- Стегни се, моля те, стегни се – изплака тя.
- Ти си само сън, Вера, само сън – прошепна той.

Знаеше, че ако отвори очи, тя щеше да изчезне, затова ги стисна още по-силно. И изкрещя. Силно, раздиращо, като човек, останал без нищо. И без никой.

Срещна я за първи път, когато беше на 7, а тя на 6. Тя беше момиченцето от детската площадка, което винаги плачеше. Запознаха се, когато едно от момчетата в квартала я събори от люлката, а той го догони и му счупи ръката... Тогава Вера му се усмихна за първи път. А той за първи път се почувства горд..., мъж.

Вера. Вечното момиче.

Борис си стоеше все така свлечен на пода. Не усещаше глад. Нито жажда. Не усещаше студ. Нито погнуса. Единственото, което режеше мозъка му, беше липсата на значение. Беше стигнал не дъното, беше стигнал онзи гейм лейвъл, в който нищо нямаше значение, просто си там и чакаш някой да обяви края на играта.

Закри очите си с ръце, сякаш имаше опасност в тази килия, голяма 2 на 2, някой да успее да види през тях какво се случваше в главата му. И споменът за онази вечер отново пропълзя по тялото му...


Въпроси: За какво си спомня Борис?

Вие сте на ход

Efekt-Peperuda.jpg

...Борис не мислеше за престъплението, което беше извършил,в съзнанието му беше само спомена от детството. Единственото хубаво нещо заради, което си струваше да живее беше тя.Вера- вечното момиче. Тя беше грабнала сърцето му и не искаше да го пуска.

[delinda]

Първа част

Не беше страх. Беше погнуса.
Борис скочи от леглото и извика.
Не от страх. От погнуса.
Хлебарките пълзяха по тялото му, еволюирали, големи и грозни...
Борис седна на студения под и заплака, за първи път от месеци позволи отчаянието да го завладее. Изцяло. Главоломно. И тогава, точно в онзи миг, когато сме сигурни, че земята трябва да се разтвори и да ни погълне, просто защото това ще е най-справедливото, което може да ни се случи, през сълзите и апокалипсиса в ума му, се появи тя...

Втора част

Вера. Вечното момиче.

Беше един обикновен четвъртък...
- Стегни се, моля те, стегни се – изплака тя.
- Ти си само сън, Вера, само сън – прошепна той.

Знаеше, че ако отвори очи, тя щеше да изчезне, затова ги стисна още по-силно. И изкрещя. Силно, раздиращо, като човек, останал без нищо. И без никой.

Срещна я за първи път, когато беше на 7, а тя на 6. Тя беше момиченцето от детската площадка, което винаги плачеше. Запознаха се, когато едно от момчетата в квартала я събори от люлката, а той го догони и му счупи ръката... Тогава Вера му се усмихна за първи път. А той за първи път се почувства горд..., мъж.

Вера. Вечното момиче.

Борис си стоеше все така свлечен на пода. Не усещаше глад. Нито жажда. Не усещаше студ. Нито погнуса. Единственото, което режеше мозъка му, беше липсата на значение. Беше стигнал не дъното, беше стигнал онзи гейм лейвъл, в който нищо нямаше значение, просто си там и чакаш някой да обяви края на играта.

Закри очите си с ръце, сякаш имаше опасност в тази килия, голяма 2 на 2, някой да успее да види през тях какво се случваше в главата му. И споменът за онази вечер отново пропълзя по тялото му...


Въпроси: За какво си спомня Борис?

Вие сте на ход

Efekt-Peperuda.jpg

Според мен Борис си спомня за последната си нощ с Вера. Тогава, когато целия облян в кръв я прегръщаше. Тя не знаеше какво се случва. Не знаеше какво е направил, но усещаше, че го вижда за последно. Борис я притискаше все по-силно към себе си ... Искаше да запази завинаги този момент, завинаги да е заедно с нея ... завинаги да са едно. Вера го попита какво се е случило, попита от къде кръвта по ризата му, но не получи отговор. Единственото, което Борис успя да й каже беше "Обичам те". Единственото и последно "Обичам те". По тялото на Вера пропълзя страх. Да, тя се страхуваше. Страхуваше се от кръвта, от прегръдката, от незнанието какво се случва...страхуваше, че го обича. След няколко минути се чуха сирени. В малката стаичка нахлуха въоръжени полицаи. Събориха Борис на земята и го отведоха....Вера остана там - сама, уплашена и изцапана с кръв....с кръвта от едно "Обичам те".

[Konstantin]

еее, ама супер сте яки! това е толкова много храна за ума, че ми се зави свят! друго си е да прочетеш нещо интелигентно, тук освен разказа, имам предвид и идеите на потребителите. Ще ви следя с интерес!

[Konstantin]

А, щях да забравя, според мен Борис си спомня за това, което го е вкарало в затвора. А всъщност затвор ли е това, тази малка килия ми прилича по-скоро на арест?

[Lolita]

Аз съм съгласна с Делинда, мисля, че той си спомня за последната нощ с Вера, това е била нощта, за която той е знаел, че ще му бъде последната на свобода.