Re: Ефектът на пеперудата
18 Юни 2012, 14:23
Глупости! Типична мъжка слабост. Няма ли друг начин да й осигури спокойствие, ами трябва да участва в незаконни боеве и то без нейно знание... Не, благодаря, не искам такова спокойствие! Никога не се замисляте за последствията - ами какво ще стане когато тя разбере? Няма ли да е наранена от това, че Борис е скрил от нея толкова сериозна крачка в живота си? Мислите ли, че Вера не подозира с какво се занимава баща й...
Re: Ефектът на пеперудата
19 Юни 2012, 15:45
boncho green написа:Съгласен съм с Борис, защото и аз биха направил така. Между другото само по описанието на Вера, човек може да се влюби в нея, браво! Няма нормален мъж, който не иска да осигури спокойствие на жената, която обича. Стискам палци на нашето момче да побеждава в боевете
Да така е всеки мъж се опитва да осигури спокойствие на жената, която обича, но не мисля, че трябва да скрие от любимата си с какво се занимава, но не мисля, че Вера знае с какво се занимава баща й.Когато бащата се държи като такъв в къщи какво значение има с какво се занимава?
Re: Ефектът на пеперудата
26 Юни 2012, 14:08
Еййй, отсъствах за десетина дни и очаквах да нямате стигане, а то... Що така сте забоксували на едно място?!?! 
Re: Ефектът на пеперудата
26 Юни 2012, 14:43
utro77 написа:Еййй, отсъствах за десетина дни и очаквах да нямате стигане, а то... Що така сте забоксували на едно място?!?!
Вероятно финала ще бъде много силен щом се подготвя толкова дълго време! Но на мен ми е интересно след като свърши тази история дали ще има и друга, още по- интересна?
Re: Ефектът на пеперудата
26 Юни 2012, 14:46
Ееееееееее защо финал, няма ли да продължите още малко историята. Интересно започнаха да се развиват нещата!Това ако го открие някой продуцент може да го видим на екран!
Re: Ефектът на пеперудата
26 Юни 2012, 14:53
Има драма в историята и персонажите са добре подбрани, малко ми прилича на " Под прикритие" като сюжет. Идеята за разказ във форума много ми допадна, макар,че изтървеш ли малко и трябва да прочетеш всичко. Много оригинално измислено и наистина пожелавам на авторите да продължат да създават подобни стойностни неща, защото стойностните неща в България са все по-малко!
Re: Ефектът на пеперудата
27 Юни 2012, 09:39
Част 12 - ФИНАЛ
Отново в настоящето
Борис така се беше затворил в спомените си, че се стресна от отварящата се врата.
- Айде, пич, събирай си багажа, свободен си – каза му надзирателят.
Борис не повярва на ушите си. Беше прекарал 9 месеца в ареста - сам със себе си, със сънищата си, със спомените си и с едва процеждащата се надежда, че ще успее да се измъкне от тук. Изправи се механично, извади сака си изпод леглото, прибра хавлията си и излезе от килията...
Всичко беше свършило. Не можеше да повярва, но май наистина всичко беше свършило...
........
На входа на Следствието го чакаше бившият му треньор Георги Чилингиров. Очите на Борис се напълниха със сълзи. Да видиш близък на излизане от ада, това, само това може да е раят.
- Боре – каза развълнувано Чилингиров и го прегърна. Борис не успя да каже нищо. Уплахата и дълго трупаният страх от бъдещето изведнъж се разляха. Разплака се като дете.
- Сигурно си преживял ужасни неща, но всичко свърши, наистина всичко свърши – успокояваше го Чилингиров – Вера те чака у вас, но преди да те закарам, искам да ти разкажа какво се случи. Знаеш, че Нико застреля Симеон, нали? Написал е предсмъртно писмо с пълни самопризнания, а след това се е застрелял...
Борис предполагаше, че е Казийски. В онази фатална нощ той беше толкова ядосан на Симеон, че беше като полудял. Няколко часа преди убийството Нико му разказа, че Симеон се готвил да разкрие на полицията цялата му дейност. И всичко това, защото Борис му бе отнел всичко – приятелката му, подкрепата на Нико и ринга. След убийството обаче Казийски бе накарал всички да повярват, че извършителят е Борис. Логично и удобно, а мотиви за престъплението колкото си искаш. Дори щастието на Вера не спря баща й да застрахова бъдещето си. Затова сега Борис беше шокиран и не можеше да си отговори на въпроса какво е накарало Казийски да направи пълни самопризнания.
- Вера – каза му Чилингиров, сякаш чул мислите му – Вера дойде при мен седмица след убийството. Попита ме как можем да ти помогнем. Разказах й всичко за баща й, Борисе, за незаконните боеве, за наркотиците, за всичко. Казах й да търси виновника сред хората на баща й. Думите ми обаче са й въздействали не както очаквах. На следващия ден научих, че се е опитала да се самоубие, като си среже вените. Била загубила много кръв и лекарите се борили за живота й. Не е могла да понесе истината. След като баща й разбрал получил инфаркт, спасили го, но още първата вечер, след като го изписали, се застрелял. Странно, нали? Такъв човек да има сърце...
Борис обаче вече беше спрял да го слуша. Искаше да види Вера. Неговата Вера. Качиха се в колата и след 15 минути спряха пред семейната къща на Борис и Вера, а отвън го чакаше тя – съпругата му – отслабнала, бледа, преживяла срама заради баща си, предателството му, но и загубата му. Неговата Вера. Забърза към нея, взираше се в очите й, търсеше любовта й към него в очите й и я намери. Вера все още го обичаше. Да, обичаше го. Обичаше го много повече. Прегърна я и й прошепна:
- Моята Вера...
end of story
Много скоро очаквайте и нов разказ от екипа на The Witch
Отново в настоящето
Борис така се беше затворил в спомените си, че се стресна от отварящата се врата.
- Айде, пич, събирай си багажа, свободен си – каза му надзирателят.
Борис не повярва на ушите си. Беше прекарал 9 месеца в ареста - сам със себе си, със сънищата си, със спомените си и с едва процеждащата се надежда, че ще успее да се измъкне от тук. Изправи се механично, извади сака си изпод леглото, прибра хавлията си и излезе от килията...
Всичко беше свършило. Не можеше да повярва, но май наистина всичко беше свършило...
........
На входа на Следствието го чакаше бившият му треньор Георги Чилингиров. Очите на Борис се напълниха със сълзи. Да видиш близък на излизане от ада, това, само това може да е раят.
- Боре – каза развълнувано Чилингиров и го прегърна. Борис не успя да каже нищо. Уплахата и дълго трупаният страх от бъдещето изведнъж се разляха. Разплака се като дете.
- Сигурно си преживял ужасни неща, но всичко свърши, наистина всичко свърши – успокояваше го Чилингиров – Вера те чака у вас, но преди да те закарам, искам да ти разкажа какво се случи. Знаеш, че Нико застреля Симеон, нали? Написал е предсмъртно писмо с пълни самопризнания, а след това се е застрелял...
Борис предполагаше, че е Казийски. В онази фатална нощ той беше толкова ядосан на Симеон, че беше като полудял. Няколко часа преди убийството Нико му разказа, че Симеон се готвил да разкрие на полицията цялата му дейност. И всичко това, защото Борис му бе отнел всичко – приятелката му, подкрепата на Нико и ринга. След убийството обаче Казийски бе накарал всички да повярват, че извършителят е Борис. Логично и удобно, а мотиви за престъплението колкото си искаш. Дори щастието на Вера не спря баща й да застрахова бъдещето си. Затова сега Борис беше шокиран и не можеше да си отговори на въпроса какво е накарало Казийски да направи пълни самопризнания.
- Вера – каза му Чилингиров, сякаш чул мислите му – Вера дойде при мен седмица след убийството. Попита ме как можем да ти помогнем. Разказах й всичко за баща й, Борисе, за незаконните боеве, за наркотиците, за всичко. Казах й да търси виновника сред хората на баща й. Думите ми обаче са й въздействали не както очаквах. На следващия ден научих, че се е опитала да се самоубие, като си среже вените. Била загубила много кръв и лекарите се борили за живота й. Не е могла да понесе истината. След като баща й разбрал получил инфаркт, спасили го, но още първата вечер, след като го изписали, се застрелял. Странно, нали? Такъв човек да има сърце...
Борис обаче вече беше спрял да го слуша. Искаше да види Вера. Неговата Вера. Качиха се в колата и след 15 минути спряха пред семейната къща на Борис и Вера, а отвън го чакаше тя – съпругата му – отслабнала, бледа, преживяла срама заради баща си, предателството му, но и загубата му. Неговата Вера. Забърза към нея, взираше се в очите й, търсеше любовта й към него в очите й и я намери. Вера все още го обичаше. Да, обичаше го. Обичаше го много повече. Прегърна я и й прошепна:
- Моята Вера...
end of story
Много скоро очаквайте и нов разказ от екипа на The Witch
- 1308941166639_f.jpg (50.78 KiB) Прегледано 514 пъти
Re: Ефектът на пеперудата
27 Юни 2012, 10:16
Ееее, какъв край сте спретнали само 
Малко ме натъжи, но важното е, че Вера и Борис са заедно, най-после са двамата и никой не стои помежду им!
Малко ме натъжи, но важното е, че Вера и Борис са заедно, най-после са двамата и никой не стои помежду им!
Re: Ефектът на пеперудата
28 Юни 2012, 09:04
Страшен финал... Честно казано, очаквах най-лошото, но добрият край ми хареса! Поздравявам екипа на The Witch, супер сте:) Новият разказ, който да очакваме ще има ли връзка с Борис и Вера или ще е съвсем нова история? Имам идея, ако ще продължаваме да следим живота на нашите герои - може Борис да отвори собствена спортна школа за деца. И все пак да не забравяме, че ще продължава да си има работа със старите познайници на Казийски. Човек с такова минало няма как да се измъкне абсолютно чист, все ще е наследил някакви дългове, с които трябва да се оправя...
Още веднъж поздрави и очакваме новото приключение!
Още веднъж поздрави и очакваме новото приключение!
Re: Ефектът на пеперудата
28 Юни 2012, 09:23
Прекрасно, въздействащо, всяка малко по-романтична натура би се развълнувала истински, да не говорим за много романтичните като мен 
... Интересно как някои книги така и не успяват да ни впечатлят дори до края на самата история, а този кратък разказ ни въвлече в емоциите на героите още от първите си редове. The Witch, знаете как да накарате човек да се зачете, не бива да спирате да пишете. Това е талант, който не всеки (дори не всеки писател) притежава. Очаквам с нетърпение новия разказ, не се страхувайте да експериментирате - явно се получава!
... Интересно как някои книги така и не успяват да ни впечатлят дори до края на самата история, а този кратък разказ ни въвлече в емоциите на героите още от първите си редове. The Witch, знаете как да накарате човек да се зачете, не бива да спирате да пишете. Това е талант, който не всеки (дори не всеки писател) притежава. Очаквам с нетърпение новия разказ, не се страхувайте да експериментирате - явно се получава!