Част 12 - ФИНАЛОтново в настоящето
Борис така се беше затворил в спомените си, че се стресна от отварящата се врата.
- Айде, пич, събирай си багажа,
свободен си – каза му надзирателят.
Борис не повярва на ушите си. Беше прекарал 9 месеца в ареста - сам със себе си, със сънищата си, със спомените си и с едва процеждащата се надежда, че ще успее да се измъкне от тук. Изправи се механично, извади сака си изпод леглото, прибра хавлията си и излезе от килията...
Всичко беше свършило. Не можеше да повярва, но май наистина всичко беше свършило...
........
На входа на Следствието го чакаше бившият му треньор Георги Чилингиров. Очите на Борис се напълниха със сълзи.
Да видиш близък на излизане от ада, това, само това може да е раят.- Боре – каза развълнувано Чилингиров и го прегърна. Борис не успя да каже нищо. Уплахата и дълго трупаният страх от бъдещето изведнъж се разляха. Разплака се като дете.
- Сигурно си преживял ужасни неща, но всичко свърши, наистина всичко свърши – успокояваше го Чилингиров – Вера те чака у вас, но преди да те закарам, искам да ти разкажа какво се случи. Знаеш, че Нико застреля Симеон, нали? Написал е предсмъртно писмо с пълни самопризнания, а след това се е застрелял...
Борис предполагаше, че е Казийски. В онази фатална нощ той беше толкова ядосан на Симеон, че беше като полудял. Няколко часа преди убийството Нико му разказа, че Симеон се готвил да разкрие на полицията цялата му дейност. И всичко това, защото Борис му бе отнел всичко – приятелката му, подкрепата на Нико и ринга. След убийството обаче Казийски бе накарал всички да повярват, че извършителят е Борис. Логично и удобно, а мотиви за престъплението колкото си искаш. Дори щастието на Вера не спря баща й да застрахова бъдещето си. Затова сега Борис беше шокиран и не можеше да си отговори на въпроса какво е накарало Казийски да направи пълни самопризнания.
- Вера – каза му Чилингиров, сякаш чул мислите му – Вера дойде при мен седмица след убийството. Попита ме как можем да ти помогнем. Разказах й всичко за баща й, Борисе, за незаконните боеве, за наркотиците, за всичко. Казах й да търси виновника сред хората на баща й. Думите ми обаче са й въздействали не както очаквах. На следващия ден научих, че се е опитала да се самоубие, като си среже вените. Била загубила много кръв и лекарите се борили за живота й. Не е могла да понесе истината. След като баща й разбрал получил инфаркт, спасили го, но още първата вечер, след като го изписали, се застрелял.
Странно, нали? Такъв човек да има сърце...Борис обаче вече беше спрял да го слуша. Искаше да види Вера. Неговата Вера. Качиха се в колата и след 15 минути спряха пред семейната къща на Борис и Вера, а отвън го чакаше тя – съпругата му – отслабнала, бледа, преживяла срама заради баща си, предателството му, но и загубата му. Неговата Вера. Забърза към нея, взираше се в очите й, търсеше любовта й към него в очите й и я намери.
Вера все още го обичаше. Да, обичаше го. Обичаше го много повече. Прегърна я и й прошепна:
- Моята Вера...
end of story Много скоро очаквайте и нов разказ от екипа на The Witch 
- 1308941166639_f.jpg (50.78 KiB) Прегледано 514 пъти
от blanshe » 18 Юни 2012, 14:23 
Малко ме натъжи, но важното е, че Вера и Борис са заедно, най-после са двамата и никой не стои помежду им!
... Интересно как някои книги така и не успяват да ни впечатлят дори до края на самата история, а този кратък разказ ни въвлече в емоциите на героите още от първите си редове. The Witch, знаете как да накарате човек да се зачете, не бива да спирате да пишете. Това е талант, който не всеки (дори не всеки писател) притежава. Очаквам с нетърпение новия разказ, не се страхувайте да експериментирате - явно се получава!
