Jully написа:orck написа:Най-вероятно същото, което и нежния пол.
Студенина, неразбиране, желание да се почувстваш важен и желан. Лъсване на самочувствието (и нещо друго) чрез някой, които не те умловажава.
Точно, когаот не получаваш това, което искаш у дома, естествено почватш да го търсиш на друго място, дори и това да се случва подсъзнателно.
Но истината е, че човек си мъкне проблемите със себе си. И да кръшне мъжът, то с всяка следваща ще среща същото неразбиране като с предишната. Защото едно ново завоевание е много по-отворено за недостатъците на мъжа, когато въпросното завоевание не ги е изпитало на собствения си гръб. и като изневериш си викаш.. е те тоя/тази е по-добър, щото разбираш ли ми дава онова, което не ми го дава половинката. Само че вместо да си реши проблемите, той просто си изаква нова купчинка на ново място и си остава старото ако със старите проблеми
Тук предполагам зависи кой какво защо разбира под "изневяра". За мен изневяра е дори целувката. За някой и оралната любов не се брои за изневяра. Колкото до това дали е редно или не, много мои приятели смятат, че е егоистично да се признава изневяра, защото злото вече е сторено, а така облекчаваш само собствената си съвест и допълнително нараняваш партньора. Аз преди бях твърдо на мнението, че всичко (почти) трябва да се казва в една връзка, но последно време започвам да се замислям.. Ако така помагаш единствено на себе си и знаеш, че е еднократна грешка, нужно ли е да го причиняваш на човека до теб? Повечето от нас знаят колко е тежко и веднъж признае ли се такова нещо, връзката не може да остане същата (за добро или лошо). От друга страна - то вече е станало - връзката е променена и заблуждаваме партньора. "Ами ако разбере от някъде? Не е ли по-добре да го чуе от мен, пък каквото ще да става?" Ей такива въпросчета започват да се прокрадват в крехката изневерила душа. 
Моят съвет е - изчакайте. Нека минат няколко дни, седмица. Тогава ще можете да мислите трезво и да решите дали за вас е по-добре да споделите с партньора си (bite the bullet 
) или да премълчите.
но нямам точно определение защо тръгвам в друга посока. И който ми каже, че това става отведнъж едва ли ще му повярявам. Да, има моментни увлечения, но те хич не мога да ги нарека изневяра. Изневярата е осъзната, когато тръгваш целенасочено да го правиш да отидеш при конкретна жена защото ти е харесало не само тялото, но и душата ѝ, ей туй според мен е изневярата. 
